Какво е довело да подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878г.?
Християните от тогавашна България са искали свободно да изразяват вярата си. Защото, въпреки че Църквата формално запазва правата си, християните в пределите на Турската империя са лишени от почти всички права. Най-деликатната област на сблъсъка между християни и мюсюлмани си остава вярата, имало е закон, който е освобождавал всеки християнин от най-тежките наказания ако приеме исляма. Сред мохамеданите е имало фанатици, които са били готови да използват насилие, за да обръщат християните в "правата вяра".
Такъв е бил живота на българите до 19 век, когато под политически и дипломатически натиск на най-силните християнски държави в Европа – Англия, Франция и Русия, Турската империя е принудена да предприеме мерки за подобряване състоянието на християните.
По това време избухва Априлското въстание, което е било потушено и води със себе си много кръвопролития и жестокости. Европа научава за това от протестантски кореспонденти, които са били "на мястото на събитието". Това води до Руско – Турската освободителна война, а това и до 3 март 1878г.
Много малко хора знаят и още по малко признават каква роля са изиграли протестантските вярващи за свободата на българския народ. В началото на 19 век е имало подем в мисионерската дейност на протестантските и католическите църкви. Мисионерите не са имали за цел да основават евангелска църква, а само да организират движение за християнизиране на народа, но след като тяхната дейност е посрещната неблагоприятно, след като техните последователи са гонени от Православната църква и подлагани на гонения те решават да основат евангелски църкви. Евангелизмът си поставя две основни задачи: благовестие на Божието Слово и защита интересите на Отечеството.
Тези събития трябва да ни накарат да се замислим в какво време живеем. Имаме свободата да изразяваме вярата си. Има стих който казва: "И така, внимавайте добре как постъпвате - не като глупави, а като мъдри,
като изкупвате благовремието, защото дните са лоши." /Ефес. 5:15,16/
Това означава да използваме това добро и благоприятно време, за да водим хора до Исус и ние самите да израстваме до мярката на ръста на Христовата пълнота. /Ефес. 4:13/
Деси Димова
Няма коментари:
Публикуване на коментар