четвъртък, 3 декември 2009 г.

КОВАРНО ОПЛИТАНЕ

КОВАРНО ОПЛИТАНЕ

Нека отхвърлим всяко време и греха, който лесно ни оплита и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще.
Евреи 12:1

Грехът лесно ни оплита. Кой би казал, че не е така?
Едва ли може да се намери по-точна дума от това "оплита". Грехът рядко завладява човека изведнъж, за един ден. Всеки е бил едно малко и невинно дете, което не е можело да направи нещо лошо дори на кученцето си. Но ден след ден, малко по малко тънките нишки на злото са се омотавали около чистата душа. Най-коварното е, че човек си мисли: "Винаги мога да махна това от себе си. Винаги мога да скъсам тия слаби конци." Но когато най-после се стресне и реши да опита, разбира, че вече е оплетен и не може да се избави. Някой го е покорил, направил го е роб на своята воля.
Едва ли някой ще дойде при нас и ще ни предложи да станем наемни убийци. Ей така, изведнъж. Преди да стане това, ще има дълъг период на подготовка. Ще минем през дълга верига от малки злини, които ще водят до все по-дълбоко закоравяване на душата, до загрубяване, до изгубване на понятие за добро и лошо. Не всеки става престъпник, но всеки рискува да стигне и дотам, ако навреме не скъса кълчищата, в които го омотават.
От дявола на нищо добро не можем да се научим, но едно не може да му се отрече: че е много търпелив в усилията си да погубва души. Затова и следващите думи ни съветват с търпение да тичаме по очертания път. Вместо грехът лесно да ни оплете, ние да го оплетем. Да го оплетем така, че да не може да помръдне. Ако той е търпелив, то ние да бъдем по-търпеливи. Това е война на нерви. Никога няма да спрат опитите да бъдем оплетени, затова никога не бива да спираме да отхвърляме греха, колкото и невинен да изглежда той.

Молитва: Святи Боже, не ни въвеждай в изкушения. Укрепвай ни във вярата, за да бъдем недостъпни за хитростите на лукавия.

Тема за размисъл: Най-опасно е да подценим злото и да над-ценим собствената си устойчивост срещу него.

Източник: Божи Дар

сряда, 2 декември 2009 г.

НЕПОКЛАТИМ РАЗУМ

Молим ви. Братя, де не се разклаща лесно вашият здрав разсъдък.
2 Солунци 2:2

Може ли човек сам да се предпази от разклащане на здравия си разум? Защо ап. Павел моли солунските християни за това?
Ние можем да имаме здрав разум дотолкова, доколкото желаем това. Никой не може да ни възпре, ако решим да се впуснем по пътя на безумието. Разумът си е наш и ние можем да правим с него каквото смятаме за добро и правилно.
Някой ще каже, че страстите са достатъчно силни, за да се преборят с разума и да го накарат да замлъкне. Така е. Но тук е голямата борба. И когато победи здравият разум, тогава победата е сладка. Не е сладка победата над слаб противник. Него всеки може да го бие. Но когато победиш силния, тогава наистина си струва радостта.
Да се управляваш от здравия разум - това е начинът да устояваш във вярата и да живееш достойно. Останалото е грозно и унизително робство, мятане от една страст в друга, докато накрая заприличаш на опърлено от огъня дърво.
Ние трябва да направим много трудна работата на ония, които искат да разклатят разума ни. Никак да не им е лесно! И преди всичко на княза на тоя свят, който си умира от желание всички да са лишени от разум и да вярват на всяка измислица, колкото и нелепа да е тя. Животните при цялата си сила, бързина, ловкост, отстъпват на човека по една причина: той има разум. Така и вярващият, запазил здравия си разум, е по-висше същество от безумците. Те се управляват от примитивните си инстинкти, а той - от ума си. Те могат да изгубят всякакво чувство за срам и чест, а той - да става все по-достоен за уважение. Не защото е по-умен от тях, а защото не се е отказал от разума си. И защото умът му вече не е негов, а Христов.

Молитва: Отче, дай ни солидни характери, които не са готови да слушат всяка лъжа, а да различават между лъжа и истина.

Тема за размисъл: Сърцето чудесно се разбира със здравия разум.


Източник: Божи Дар

вторник, 1 декември 2009 г.

ДРУГ ИСУС

ДРУГ ИСУС

Ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, Когото ние не сме ви проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго Благовестие, което не сте приели, вие лесно търпите това.
2 Коринтяни 11:4

Ап. Павел е разочарован от лекотата, с която коринтските християни приемат друг Исус, друг дух и друго благовестие. Той е усетил лично колко трудно хората приемат истинския Исус, истинския дух, истинското благовестие.
Защо е така? Защо хората охотно приемат всякакви фантазии за живота на Господ Исус, всякакви фалшиви Евангелия, пълни с нелепости и бабини деветини, всякакви романи и филми, а не приемат толкова чистото, ясно, категорично Слово на Библията? Защо се повличат след всеки друг дух, след всеки лъжец, който се появи на екрана или пусне обява във вестника?
Отговорът е, че истинският Исус очаква животът на човека, който Го е последвал, да бъде променен. Да се премахнат старите грехове и лоши навици. Да се поправят разбитите отношения. Да се възстановят съсипаните семейства. Крадецът да спре да краде и да започне да се труди почтено. Любителят на сладкия живот да се обърне към солените страни на живота.
"Другият Исус" нищо не иска от никого. Той хвали всеки. На всеки ще каже колко прекрасно момче е и колко лоши са другите, които не го разбират, които го мразят и се мъчат да му пречат. "Другият дух" не иска да изгони нито един от злите духове, изпълнили сърцето на плътския човек. Той спокойно ще се настани в тяхната компания и ще се включи в техния хор, който пее химни за добротата на своя хазаин. "Другото благовестие" не казва нито една остра дума против греховете на никого, а насърчава добродушно - просто да се чудиш откъде идва всичкото това зло, след като всички са толкова добри и възпитани! Затова така лесно те биват приемани...

Молитва: Господи Исусе, наранявай ни, защото знаем, че тая болка ще ни излекува, докато другите ни галят, а Болестта се развива в нас.

Тема за размисъл: Истинското е горчиво, но полезно; лъжливото е сладка отрова.

Източник: Божи Дар