сряда, 26 август 2009 г.

ДАРБА ЗА ВСЕКИ


А всичко това се върши от елин и същи Дух, Който разделя на всеки поотделно, както иска.
1 Коринтяни 12:11

Святият Дух раздава дарби на вярващите.
Наличието на всички дарби превръща Христовата църква в един завършен организъм. Тя си има всичко. За всяка дейност си има надарен човек. Липсата на някоя от дарбите на Духа отнема част от силата на църквата.
Проблемите идват от това, че не всички дарби са еднакво привлекателни. Всеки би искал да получи дарбата да върши велики дела, да прави чудеса. А най-много са кандидатите за изцелителната дарба. Но не така стоят нещата с дарбата на раздаването или дарбата на служението (Рим.12:4-8)
Ясно е, че когато даде някаква дарба, Духът ще даде и способност на нейния притежател да я върши с радост и отворено сърце. Първо самият той ще е убеден, че това му е дарба, а после и всички останали ще се уверят, че е така. Ще бъде ясно кой какво може, както и кой какво не може и не бива да се опитва да го прави. По тоя начин нещата ще се случват без мъки и спорове, без напразно пилеене на ценни сили и емоции.
Никоя дарба не се дава, за да се възгордее тоя, който я е получил. Никоя дарба не се дава, за да бъде пренебрегнат тоя, който я има. Ценна за общото дело е както най-впечатляващата дарба, така и най-малко привлекателната. Святият Дух е помислил за всичко. Той знае, че църквата се нуждае от апостоли, нуждае се и от чистачи; че трябва да има както кой да върши велики дела, така и кой да води сметките. Чудесно е усещането да бъдеш част от един организъм, който функционира безупречно и върши отлична работа! Това е опитност, която най-силно укрепва вярата и неотразимо привлича други да се присъединят към него.

Молитва: Душе на единството, дай всеки от нас да бъде здрав орган на Христовото тяло, който изпълнява своята работа и живее в пълна хармония с другите.

Тема за размисъл: Здрав Дух в здрава църква.

Източник: Божи дар

вторник, 25 август 2009 г.

ТРЪНИ И ПЛОДОВЕ


А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение. Благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.
Галатяни 5:22,23

Когато четем написаното от ап. Павел за плътта и Духа, виждаме колко огромна е разликата между двете. Това, което плътта прави, прилича на пожар, след който остава пепелище. Това, което Духът прави, прилича на градина, от която се берат изобилни плодове.
Наистина ли е толкова безнадеждно положението на плътта, която може само да унищожава? Наистина. Плътта е стихия, сляпа сила, без срам, без съвест. Плътският човек не се притеснява да си служи с всякакви средства. Целта му е той да е добре, без да се замисля какви страдания причинява на другите.
Духът въвежда ред в този хаос. Той отваря очите на човека за истината, че не е сам на тоя свят, че има и други хора, които имат права. Нали това означава плод - нещо, което е отгледано, за да послужи на други хора. Ябълковото дърво не се нуждае от ябълки. Те са за бране и за продажба на пазара. Просто в неговата природа е да ражда плодове и да позволява те да бъдат обирани, без да се съпротивлява.
Святият Дух променя природата на човека. Ако досега е приличал на един трън, който е грозен и бодлив, не носи никакви плодове и само търси кого да закачи за дрехата, сега се превръща в плодно дърво. Дърво, което не се нуждае от увещания и молби, за да роди плодове, а ги ражда, и то колкото може повече.
Тръните не се нуждаят от чужда помощ. Те са яки и жизнени и оцеляват след всички опити да бъдат унищожени. Но плодното дърво се нуждае от помощ. Святият Дух е добрият градинар, Който окопава и пръска, реже и чисти, за да опази дървото и неговия плод. Трудна е борбата с плътта; трудно е и опазването на плода. Но Той, Духът на плодородието, знае как да се справи и с едното, и с другото.

Молитва: Благодатни Душе, дай ни смелостта да раждаме доври духовни плодове, независимо как ще се отнася светът към тях.

Тема за размисъл: Да чакаме плод без Святия Дух е все едно да търсим банани в българска гора.

Източник: Божи Дар

събота, 22 август 2009 г.

С КАКВО СЕ ИЗПЪЛВАМЕ?


Не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но се изпълвайте с Духа.
Ефесяни 5:18

Опиването е опит на човека да избяга от себе си. Никой не пие от хубаво. Който реши да посегне към алкохола, го прави по принуда.
Защо бягат хората от себе си? Защото не се харесват. Не харесват външността си. Искат да са по-красиви, по-здрави, по-силни. Не харесват характера си. Искат да са по-смели, по-умни, по-забавни. Не харесват живота си. Искат да са по-богати, по-обичани, по-известни. Проблемът е, че не могат. Не на всеки е дадено да бъде всичко това, което би искал. Изборът е те или да се примирят с посредствеността си, или да прибягнат към най-евтиното и достъпно средство за бягство - алкохола. Но бягството е кратковременно. След известно време реалността отново връща пленниците си в своя затвор и ги прави още по-нещастни.
Святият Дух също е нещо, което идва отвън и влиза в човека и го изпълва. Само че Духът прави така, че човек да хареса себе си и да не иска да бяга, да не търси опиати, които да променят погледа му. Духът кара човека да хареса себе си, като му разкрива, че Бог го харесва. Такъв, какъвто е. Не защото има нещо за харесване, а защото намира в него подобие на Неговия Син Христос. Защото Бог вижда във всеки от нас това, което можем да бъдем, ако се върнем при Него. И не спира да ни вижда така, докато сме живи.
Когато Святият Дух ни изпълва, а не само е допуснат в антрето на сърцата ни, ние приличаме все повече на Христос. Точно както колкото повече е пил един човек, толкова по-жалък става, така и колкото повече място даваме на Духа, толкова по-ясно ще се показва зад нашия образ един образ - на Господ Исус.

Молитва: Святи Душе. вложи в нас жажда по Тебе и ни дай смелостта да Те поканим в себе си, за да ни промениш и осветиш.

Тема за размисъл: И светостта, и падението са извън нас. Чакат да пуснем когото си изберем.

Източник: Божи Дар

петък, 21 август 2009 г.

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ХРАМА


Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас?
1 Коринтяни 6:19

Святият Дух обитава във вярващите и ги превръща в Свой храм.
Всяка сграда се проектира така, че максимално добре да изпълни предназначението си. Когато се проектира банка, тя се прави така, че от всеки неин елемент да се излъчва усещане за богатство. Клиентите трябва да почувстват, че това е храм на парите. Затова банките се правят с най-луксозни материали. Когато се проектира затвор, трябва да се наблегне на сигурността и който влезе вътре, да бъде убеден, че оттук няма излизане.
А храм се прави така, че от всеки негов елемент да се излъчва поклонение пред Тоя, Който ще го обитава. Храмът трябва да говори за величието на Бога, за любовта Му, за прощението и надеждата. Всичко в него има своето символично значение.
Ап. Павел е удивен от това, че коринтските християни не знаят за какво служи един храм. И те като търговците смятаха, че храмът може да се използва за много цели: да се провеждат богослужения, да се продават животни, да се обменят пари, да се правят сделки. Господ Исус ги изгони, защото храмът има само едно предназначение: да бъде молитвен дом.
Как е при нас? Храмът си е храм. Трябва да бъде предоставян на Духа за обитаване и управление. Иначе става всичко друго, но не и храм. Има храмове, строени единствено с цел да се прославят строителите им, а не Бог. Затова те са празни. Целта е с храма на телата си, на сърцата си, на умовете и волята си да прославим Бога и никой друг. Да връчим ключовете на Святия Дух и да Го поканим да влезе. А влезе ли веднъж, никога да не ни напуска.

Молитва: Благодатни Душе, живей в сърцата ни и ни управлявай по Своята воля. лай да принасяме живи и святи жертви пред престола Ти.

Тема за размисъл: Ако Духът не е в нас, всичко е напразно, колкото и да е бляскаво.

Източни: Божи Дар

четвъртък, 20 август 2009 г.

ДВЕТЕ ОТЕЧЕСТВА

А онези, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество.
Евреи 11:14

Очевиден е стремежът на вярващите хора да си намерят отечество, където да се чувстват на мястото си, спокойни и сигурни.

Всеки си има земно отечество. Но само това не е достатъчно. Има нужда и от духовно отечество. От вяра в Бога, от здрави ценности, от надежда.

Ние се уверяваме всеки нов ден колко много зло има в нашето земно отечество. Кой заблуждава народа? Не са ли това българи, които са заели ръководните постове и притежават властта да крадат, а после да замазват следите си? Кой лъже народа? Не са ли това българи, които притежават медии? Кой разбива вратите ни и обира домовете ни? Не са ли това наши, български момчета, решили по тоя начин да си изкарват прехраната? Кой пребива невинни хора по улицата? Не са ли това български разбойници?

Това важи не само за нашата страна. Навсякъде е така. Във всяко отечество си имат и измамници, и крадци, и разбойници. Във всеки народ има духовни безотечественици, които причиняват на другите страдания и огорчения. Това са хора без морал, без съвест. Хора, за които единственото свято нещо е личният интерес.

Трябва да имаме и духовно отечество. Това е територия на духа, в която владее правда и ред, мир и любов.

Ние можем да бъдем истински патриоти не когато се бием в гърдите с някакви съмнителни ценности, а когато към своята любов към родината прибавим и любов към вечните, общочовешки ценности, валидни във всяко време и навсякъде - вяра, покорство пред Бога, истина, справедливост, чест.

Молитва: Боже, Благослови народа ни и лай повече познание за Тебе, повече вяра, повече покорство, повече Благодат на всеки един.

Тема за размисъл: Който не си намери духовно отечество, не е доволен от никое земно отечество.

Източник: Божи Дар

сряда, 19 август 2009 г.

ЯВНИ ГРЕХОВЕ, ЯВНА ПРАВДА

Греховете на някои човеци са явни и ги изпреварват в съда, а на някои идват по-късно.
1 Тимотей 5:24

Ап. Павел набляга на факта, че има явни грехове и явни добри дела. И едните, и другите, се виждат отдалеч. Колкото и тоя свят да е опорочен и да е изгубил мярка, все пак има очевидни неща и трябва да си сляп, за да ги пренебрегнеш. Дяволът винаги е правил всичко възможно да заличи границата между добро и зло. Да не се знае кое е лъжа и кое истина. Да не се знае кое е достойно за похвала и кое за упрек. Всеки, който работи за тази кауза, работи за силите на мрака.

Точно това се върши особено интензивно и с особено старание в наше време. Целта е хората да изгубят всякакво чувство за притеснение. Да обвинят всеки друг за злото, само не и себе си. Виновни са американците, евреите, терористите, капиталистите, комунистите. Виновни са политиците, депутатите, съдиите, корумпираните, разбойниците. Но останалите не са виновни. Те не носят никаква отговорност за нищо. Те са невинни жертви на системата. Цялата съвременна култура има една главна цел: да освободи човека от чувството му за вина. Да го научи да не се притеснява от никое свое желание, колкото и лошо да е то.

Понятията за добро и зло не са отживелица от миналото. Те са необходимост за всяко време, в това число и днешното. Без тях попадаме в пълна тъмнина. Човек има нужда да се срамува от явните си лоши дела и да не се възгордява заради явните си добри дела. За първите да моли за прошка и да не ги върши повече с Божията подкрепа. За вторите да благодари на Бога, че му е дал сили да ги извърши. Ние се нуждаем от силно чувство за отговорност към Бога и ближните, за да останем хора. Без него се приближаваме повече към животните.

Молитва: Боже на правдата, поддържай жива съвестта ни, влагай ни отвращение от греха и любов към правдата, давай ни сила за свят живот.

Тема за размисъл: Истинската свобода е в отговорността.

Източник: Божи дар

вторник, 18 август 2009 г.

ЯВНО ЧРЕЗ СВЕТЛИНАТА


А всичко, което се изобличава, става явно чрез светлината: понеже всяко нещо, което става явно, е осветено.
Ефесяни 5:13

Където има светлина, там много неща стават явни. Липсата на светлина покрива много нечисти дела. Затова хората, които вършат зло, толкова много се стараят да гасят всякаква светлина. Те се чувстват чудесно в мрака.

Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина (1 Йн.1:5). Божието присъствие действа като силна слънчева светлина -нищо не остава скрито. Всичко излиза на бял свят. Ако искаме да има явни неща и тайните да изчезнат, трябва да потърсим Бога. Той първо ще внесе светлина в нас, ще изгони тъмнината. После ще се види истинското ни състояние. И тогава ще бъдем разчистени от планините боклуци, които сме трупали в себе си.

Неслучайно ап. Павел нарича вярващите „чада на светлината" (Еф.5:8). Светлината ги е родила. Докато са били лишени от нея, те са били в небитието. Но с нейното идване е започнало чудото на новорождението, на новото създание в Христа. Тъмнината няма деца. Тя убива всичко и в нея не може да вирее живот. Но светлината има. Под нейните лъчи се ражда животът, разцъфват цветята, блясват различните багри.

Странно е как толкова много хора предпочитат да живеят в пълна или частична тъмнина и защо толкова се боят от светлината. Приличат на къртици, които се спотайват някъде под земята и не смеят да се покажат навън. А навън е толкова хубаво, животът кипи, топло е и свежо!

Бог ни дава светлина не за да ни засрами и опозори, не за да станем за смях, когато се види с какво са пълни душите ни. Целта Му е всичко това да бъде изчистено и заменено с нови и чисти дела на светлината. Да стане явно не само какво сме били досега, но и какво Той може да направи от такива като нас.

Молитва: Отче на светлините, разкривай тайните ни и ни давай смелостта де живеем открито и без никакви тъмни мисли и намерения.

Тема за размисъл: Да обичаш мрака е толкова противоестествено, колкото да обичаш смъртта.

Източник: Божи Дар

понеделник, 17 август 2009 г.

Органична църква

Първият ни план беше оригиналната и неповторима идея да отворим кафе-сладкарница. Усетихте ли сарказма? Бяхме измислили целия сценарий – кой ще пече кифличките и сладкишите, кой ще прави кафето, кой ще свири на китара в ъгъла и ще пее “яки песни за Исус”. Дори бяхме наели място за целта. Тогава на сцената се появи Господ и ми пошушна: “Защо трябва да отваряте кафе и да се мъчите да привлечете хората в него? Защо просто не отидете в заведенията, където вече има хора?”

За нас това беше повратна точка. Нашата стратегия беше да накараме хората да сменят сладкарницата, която обичат, с нашата, така че после да можем да обърнем някои от тях към Исус. Но Господарят на жътвата отново имаше по-добра идея. Простият преход от нашата към неговата идея ни предпази от това да се превърнем в поредната църква, занимаваща се с привличане на хората, и вместо това да станем мисионерска и въплътена църква, която отива при изгубените. Резултатите са видни шест години по-късно в тридесет и два щата и двадесет и три държави.

Намерих едно заведение в квартала, което всяка вечер беше пълно с младежи. Молех се за мястото и за хората, които виждах там всеки път, когато разхождах кучето. Прекарах часове в молитва за душите на тези младежи. Започнах да ходя в заведението заедно с няколко души от нашия екип.
Играехме шах, табла и домино с редовните клиенти и така станахме част от тях. Изслушвахме внимателно личните разкази на хората и предлагахме състрадателна молитва на страдащите. Не им проповядвахме в буквалния смисъл, но хората често ни питаха за нашия духовен живот. Явно виждаха нещо привлекателно в него, защото много от тях бяха привлечени да открият повече за Христос.

Не след дълго моята дневна беше изпълнена с нов живот. Вместо да се преместим в по-голяма сграда, ние изпратихме малки екипи от по двама-трима в други заведения, за да започнат там нови църкви.

Откъс от книгата "Органична църква" от Нийл Коул, която скоро Менора прес ще издаде

СТРОЙ ЗДРАВО!


На всеки работата ще стане явна каква е, защото Господният лен ще я изяви.
1 Коринтяни 3:13

Работата на всеки ще стане явна! Това е твърдение, което на едни ще прозвучи като обещание, на други - като заплаха. Нашият труд създава нещо. Един ден ще стане ясно какво е то. Ония, които са работили за доброто, ще получат признание. Ония, които са вършили потайно злини, ще получат упрек.

Не са много хората, които вярват, че е така. Повечето смятат, че няма смисъл да се върши добро, защото то никога няма да стане явно. И че може да се върши зло, защото никой няма да ни търси отговорност за делата.

Понеже ап. Павел сравнява работата ни със строителния труд, нека кажем, че в строителството е много лесно да скриеш с какви материали си работил. Особено днес. Много лесно е в бетона да сложиш по-малко цимент, в колоните да сложиш по-малко желязо, в електрическата инсталация да сложиш по-тънки кабели. Докато е спокойно, работата устоява. Но когато удари трус, всичко става ясно.

Никой не може да разбере доколко силна е нашата вяра, докато не се види как постъпваме в моменти на изпитания. Тогава всичко става явно. По нищо не си личи доколко сме посветени на Господа, докато не излезем от църквата и не се изправим пред изкушенията на света. Тогава всеки ще ни види какво представляваме.

Нужно е ние сами да умеем да контролираме себе си и да не допускаме да градим духовния си живот с дърва, сено и слама. Ако се правим, че не виждаме дефектите в душите си, нека не забравяме, че един ден и малките деца ще ги видят и ще станем за смях. Нека не градим сиромашки бараки, а истински храм, където да обитава Божият Дух! Той заслужава най-доброто!

Молитва: Благодатни Боже, влагай в нас непримиримост към всичко онова, което е твърде слабо и недостойно за Твоето присъствие в сърцата ни.

Тема за размисъл: Духовната ни сграда трябва да изглежда не само красива, но и здрава.

Източник: Божи Дар

неделя, 16 август 2009 г.

ТОЙ ВИЖДА ВСИЧКО


И няма създание, което да не е явно пред Бога.
Евреи 4:13

За Бога няма скрити неща, Всичко е явно пред очите Му. Неговото слово като меч разрязва естеството на човека и разкрива всичко.

Излишно е да се опитваме да крием нещо от нашия Създател. Той знае всичко. Дори ония чувства, страхове и надежди, които ние сами не можем да осъзнаем и само усещаме дълбоко в себе си като нещо неоформено и неизразено.

Сигурно е ужасно да виждаш всичко. Като знаем колко много лоши мисли ни минават през главите и как се срамуваме от тях, как правим всичко възможно да изглеждаме много подобри, отколкото сме, можем да си представим какви планини от зло са натрупани в сърцата на милиардите хора по земята. Като си помислим колко зли дела остават неразкрити, ще разберем колко е хубаво, че не знаем много неща.

Но Бог всичко знае. Всяка зла мисъл във всяка глава Му е известна. Всяко потайно дело е станало пред очите Му. Всяко убийство се е случило пред погледа Му.
Защо не се намесва ли? Въпросът изглежда ужасно труден, докато не го приложим към себе си. Искаме ли всеки път, когато ни мине лоша мисъл и правим нещо грозно и подло, Бог да се намеси и да ни възпре? Май не ни се иска. А щом не искаме това за себе си, защо го искаме за другите?

А колкото до намесата, и тя ще дойде. Ние все бързаме и искаме незабавно наказание за лошите (ах, тия лоши, те винаги са другите, а ние никога не сме от тях). Наказанието ще дойде тогава, когато Съдията реши. Но него ще го има. Както ще има и награда за ония, които вършат правда и се стремят да приличат на Христос.

Молитва: Вездесъщи Боже, Твоя е цялата власт над всичко. Помогни ни да се кланяме само на Тебе и ла търсим да изпълняваме святата Ти воля.

Тема за размисъл: Да живеем така, че да искаме Бог винаги да ни вижда, а не да искаме Той да не е забелязал какво правим.

събота, 15 август 2009 г.

УЧЕНИЕ ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ

Увещавай с непрестанно поучаваме.
2 Тимотей 4:2

Учението трае известно време и после идва ред ученикът да покаже какво е научил. Идва ред знанието да се приложи в живота. Не може цял живот да се учи.

Да, но така излиза на дело. Учим се в училище, но това е напълно недостатъчно. Дори да получим висше образование, пак не стига. Нещата от реалността са много по-сложни, отколкото са ни учили.

Затова трябва да се учим постоянно. Да се учиш значи да наблюдаваш, да правиш изводи, да сравняваш, да търсиш други решения. Който не иска да се учи, ще си създаде огромни проблеми, и християнството е постоянно учение. Християнин, който не се учи; не е християнин. Щом не иска да се учи, значи се смята за съвършен. Или съвсем е престанал да се вълнува как изглежда, как се държи, какъв пример дава. Ученик е този, който признава, че има неща, които не знае. Ученик е този, който признава, че има учители, които знаят повече и могат да му помогнат със знанията си.

Тимотей трябваше да поучава непрестанно хората, на които беше духовен учител. Трябваше да им говори Божието слово, да им разяснява духовните истини. Трябваше и с личния си пример да дава уроци, които всеки можеше да види.

Дано сме готови да се поучаваме непрестанно! Винаги има нещо, което не сме знаели. Нещо, което не сме чували и виждали. Нещо, което не сме можели да направим. Никога не е късно да попълним пропуските си и да минем в по-горния клас, а не да продължаваме да сричаме като първолачета. Винаги има с какво да помогнем на другите, като им покажем чудесен пример за подражание.

Молитва: Учителю небесен, дай ни жажда за знания и опитност показвай ни Своята воля и ни прави годни да я изпълняваме.

Тема за размисъл: Ние сме едновременно и ученици на Христа, и учители на по-неопитните.

Източник: Божи Дар

петък, 14 август 2009 г.

ТЪРПЕНИЕ В НЕТЪРПЕНИЕТО

Увещавай с голямо търпение.
2 Тимотей 4:2

Апостол Павел предвижда, че в следващите времена хората ще станат много нетърпеливи и ще им е много трудно да слушат здравото учение.

Ами какво да кажем ние днес? То не е нетърпение, а направо болест. Още на втората дума и край на слушането. Само като кажем "Бог" и слушателите изчезват. Още по-лошото е, че в същото време те са безкрайно търпеливи да слушат "басни". Баснята е интересна и колоритна приказка, приятна за слушане и забавна.

Това, че учението, което Тимотей ще проповядва, е здраво, не значи, че ще бъде слушано. Голяма илюзия е, че хората се стремят към истината. Да, стремят се към истината, но за греховете на другите. Към истината за своите собствени грехове ни най-малко не се стремят. Гледат да ги прикрият с някакви басни, легенди, измислици.

Съветът на апостола можем да обобщим така: "Колкото по-нетърпеливи стават хората да слушат здравото учение, толкова по-търпелив ставай ти!"

Кое може да ни направи търпеливи в нашето нетърпеливо време? Как да намерим сили да увещаваме хората? Само любовта. Само ужасът от мисълта, че тоя човек, на когото говорим, може да пропусне спасението. Само надеждата, че Господ може да преодолее съпротивата на упоритото му сърце и да го смекчи, та да повярва.

А и ние се нуждаем от съвет и насърчение. И ние се нуждаем някой да ни слага едно голямо огледало, за да се видим ясно и да се поправим. Нека не отхвърляме приятелите, които ни увещават! Те могат да звучат досадно, но всъщност ни правят огромна услуга.


Търпението идва от голямата цел - какво по-велико има от това да заведеш една душа на небето и да я направиш да ликува от радост, когато види къде е попаднала!

Молитва: Отче благи, насърчавай ни да се борим с всичко, което ни пречи де обичаме здравото учение и де предпочитаме измислиците на тоя Безпътен свят.

Тема за размисъл: Увещание без търпение носи повече вреда, отколкото полза.

Източник: Божи Дар

четвъртък, 13 август 2009 г.

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ПОРИЦАНИЕ И ИЗОБЛИЧЕНИЕ


Порицавай.
2 Тимотей 4:2

Може би ни е трудно да разберем значението на думата порицание и да открием по какво тя се различава от изобличението. Но явно Тимотей я е разбирал. Той е знаел защо Павел използва не само едната, но и другата дума.

Колкото по-близки са хората, толкова по-точни думи са им необходими, за да описват своите чувства. Има области от живота, в които хората не се нуждаят от много думи. Когато говорят сребролюбци, им е достатъчна само една дума: пари. Когато говорят сластолюбци, им стига думата секс. А спортистите изобщо не говорят, а започват да се бият и който победи. Но на вярващите са им необходими много думи, за да описват различните душевни преживявания, опитности, чувства, надежди. Духовният живот е богат и има нужда от богат език, за да бъде изразен.

Тимотей знаеше и как да изобличава, и как да порицава. Порицанието е по-строго изобличение. Ако не разберем, когато ни изобличават, ще трябва да ни порицаят. Дано тогава разберем.

Ап. Павел посочва нещо по-добро. Духовният човек сам трябва да изпитва себе си дали е във вярата. Не трябва да чака да бъде порицан. Целта на възпитанието е човек да се научи сам да се контролира, а не да чака да го ударят, за да се сети какво се иска от него. Това е и Божията цел: да усещаме сами кога се отклоняваме от верния път и се забиваме в някоя задънена улица. Да не чакаме глас да ни го каже или наказание, за да се стреснем.

Все пак, ако сме загубили чувствителността си и не разбираме кога грешим, нека приемем порицанието като приятелска грижа за нас. Не като обида, а като помощ.

Молитва: Праведни Боже, посочвай ни греховете и ни учи да се отвръщаме от тях, за да вървим към святостта. Без която няма да видим лицето Ти.

Тема за размисъл: Пътят на любовта понякога минава през горчивината на порицанието.

Източник: Божи Дар

сряда, 12 август 2009 г.

БЛАГОВРЕМИЕ

Настоявай навреме.
2 Тимотей 4:2

Има благоприятно време за благовестие. Има благоприятни обстоятелства. Има удобни моменти. Има отворени сърца. Има добри шансове. Слава на Бога, че е така!

Бог винаги действа навреме. "Всички от Теб чакат да им дадеш навреме храната" (Пс. 104:27). "Господ ще ти отвори доброто Си съкровище - небето, за да дава дъжд на земята ти навреме" (Втз.28:12). Божиите блага се движат точно по график.

Хаосът идва от нас. Ние не спазваме графика, ние или бързаме, или закъсняваме.
Единственият начин да сложим ред в живота си е да влезем в ритъм с Бога. Да повярваме, че Той е Творецът на всичко, Той е Господарят, Той е Законодателят; че Той е отворил за нас вратата на небето и ни кани да влезем. Тогава хаосът свършва и идва ред на точността.
Благовестието е ценно точно заради тази своя навременност. Точно защото то идва в подходящия момент, на подходящото място и по подходящия начин.

Ап. Павел съветва Тимотей да използва всеки удобен случай за благовестие. Да вярва, че носи на хората нещо изключително ценно и затова непременно трябва да им го предаде.
Така е и днес. Ние трябва да вярваме, че точно днес е моментът, когато е удобно да кажем на хората какво Бог е сторил за тях и как могат да се примирят с Него. Никога не е рано, никога не е късно. Сега е времето!

Понякога ние сме прекалено тактични и възпитани, страхуваме се, че ще развалим живота на човека, който живее без вяра, след като той си го е подредил толкова добре. Напротив. Това е удобният миг да му покажем в какъв хаос живее и как всичко може да се поправи с един божествен замах.

Молитва: Благи Отче, Ти си щедър към зли и доври, даваш на всички влага. Лай вяра на невярващите, смирение на горделивите, живот на погиващите.

Тема за размисъл: Ако не знаем, че сега е благовремие, ще живеем в безвремие.

Източник: Божи Дар

вторник, 11 август 2009 г.

ДАВАЙ ВНИМАТЕЛНО


Проповядвай словото.
2 Тимотей 4:2

Тържествената заръка на ап. Павел към неговия духовен наследник Тимотей е кратка, но силна и се запечатва в съзнанието. Същия призив Бог отправя към всеки от нас, гражданите на Неговото царство, хората, на които Той е поверил Своето дело.

Всичко започва от Божието слово. Всичко започва от нещата, в които ние вярваме, след като сме ги чули и приели като Божие послание към нас.

Словото трябва да се проповядва. Често ние разчитаме само на това, че то ще действа само, след като бъде прочетено от хората. Затова се задоволяваме да пъхнем в ръцете на невярващите един Нов завет и смятаме, че сме посели семето.

Да, това не е малко. Библията наистина има сила да въздейства и по този начин. Но много по-сигурно е, когато ние сами проповядваме нейните истини на хората и свидетелстваме как тя е променила нашия живот. Изговореното слово има по-голяма сила от прочетеното. Не бива да изоставяме четивото, което сме дали в нечии ръце, на произвола на съдбата. То може да бъде захвърлено, да бъде скъсано, изгорено, забравено. Виждал съм по улицата да се развяват скъсани листи от Евангелието и съм се чувствал ужасно. Някой е дал тая свята книга и е избягал, както лоша майка оставя детето си пред някоя врата и изчезва.

Когато даваме Библия или части от нея на някого, нека си направим труда да предотвратим такава пакост. Нека обърнем внимание на тоя, който я взема, че взема съкровище в ръцете си и трябва да го пази. Трябва да го отвори и да го сложи при най-скъпите си ценности. И в никакъв случай да не го оставя да го изкълват птиците на земните грижи и суета.

Молитва: Господи Исусе, Който си въплътеното Слово, докосвай умове и ужилвай сърца, които да Те приемат и да Бъдат зарадвани чрез спасението.

Тема за размисъл: Всеки уред се продава с упътване за ползване. Библията също трябва да се дава така.

Източник: Божи Дар

понеделник, 10 август 2009 г.

ТРУДНОСТИТЕ НА ЛЕСНОТО - ИЗОБЛИЧЕНИЕТО


Изобличавай.
2 Тимотей 4:2

Изобличението е много лесно и много трудно.

Едни хора просто си умират да изобличават грешниците. Те виждат техните пороци, гневят се, възмущават се, намират убедителни слова, за да опишат по драматичен начин покварата и злото.

Други се притесняват да изобличават. Не толкова защото не виждат нищо за изобличаване, а защото знаят, че като посочват чуждите грешки, стават уязвими. Всеки ще им каже: „Ами ти не виждаш ли себе си? Ти с какво си по-добър?"

С други думи, изобличението е нож с две остриета. С едното можем да нараняваме другите, но има още едно, на което ние можем да се порежем.

Който се реши да изобличава, или е много праведен, или е много нагъл. Ако е праведен, ще трябва да се приготви за тежки времена, защото грешниците не обичат да бъдат изобличавани и намират начин да запушат устата, които говорят истината за тях. Ако е нагъл, ще предизвика само отвращение със своето лицемерие.

Затова Господ Исус ни учи да не търпим злото и да го изобличаваме, но първо да очистим себе си. Без това очистване ние няма да можем и да изобличаваме добре, защото гредата в окото ни ще нарушава зрението и няма да виждаме греха в истинските му размери.

Така че когато Тимотей по съвета на апостола трябва да изобличава, това съвсем не е лесна заръка. И на нас не ни е лесно да изобличаваме, колкото и просто да ни се вижда и колкото и съблазнително да е да посочваме чуждите грехове. Пък ако ни е лесно, тогава трябва да видим дали не сме забравили простото правило на Господ Исус: първо оправи проблемите на собственото си око.

Молитва: Праведни Боже, дай ни да се стремим към святост, без да се страхуваме, че искаме нещо твърде голямо и непостижимо.

Тема за размисъл: Доброто изобличение носи огромна полза, а не само болка.

Източник: Божи Дар

събота, 8 август 2009 г.

МЕКУШАВОСТ И ТВЪРДОСТ


А ти си последвал моята твърдост.
2ТимотейЗ:10

Апостол Павел беше твърд човек и даде на Тимотей пример и в това отношение.


Съществува разбиране, че само мекушави хора могат да станат вярващи - такива, които не са достатъчно силни, за да се справят сами с проблемите, които постоянно чакат някой да им помогне, които се молят, вместо сами да си вземат това, което им трябва.

Напротив, вярата е за твърди хора. За хора, които могат да се откъснат от всеобщите разбирания за живота като случайност и да се преклонят пред Господаря, Който притежава законната власт над всичко и всички. За хора, които могат да се противопоставят на своите първични страсти. За хора, които умеят да контролират желанията си и да не им стават роби.
Това, което се счита за твърдост в тоя свят, всъщност е мекушавост. Нима е твърд оня, който забелязва само себе си и счита, че всички са длъжни да му слугуват? Нима е твърд егоистът, който се интересува само от собственото си благополучие? Нима е твърд оня, който се бие и тъпче хората?

Истинската твърдост е да побеждаваш себе си, да поставяш граница пред своите безкрайни амбиции, да се задоволяваш с малко, да вършиш полезни дела не само за своя полза.
Да се живее така в един свят, който е превърнал удобствата в своя религия, изисква твърдост. Павел твърдо се пазеше от злото, от изкушенията на властта и славата, от покварата. Това можеше да стане само с голяма решителност и силна вяра.

Много неща ни карат да омекваме в нашето време на благополучие и удобства. Но твърдостта си остава важна добродетел, без която е илюзия, че ще достигнем голямата цел.

Молитва: Татко святи, променяй характерите ни да търсим не удобствата за плътта, а висините на духа, където е истинската радост.

Тема за размисъл: Плътският човек е мек към себе си и твърд към другите; духовният е твърд към себе си и мек към другите.

Източник: Божи Дар

петък, 7 август 2009 г.

ЛЮБОВТА, КОЯТО ВДЪХНОВЯВА

А ти си последвал моята любов.
2Тимотей 3:10

Апостол Павел даде на Тимотей видим пример за това какво е любов. Видял този пример, младият човек вече знаеше как да обича.

Любовта има много особености и променя коренно човека. Едно от нещата, които тя прави, е че човекът, който обича, се стреми да бъде обичан и за целта прави всичко възможно, за да спечели любовта. Показва се откъм най-добрата си страна, облича се с най-хубавите си дрехи, явява се в най-доброто си настроение, показва, че му е приятно да бъде с тоя, когото обича, че иска да го слуша, да се интересува от всички подробности в неговия живот, да знае какво харесва, кое му е приятно, кое не му носи радост. Любовта е изобретателна. Търси всички възможни начини, за да даде щастие и да покаже внимание. Когато любовта си отиде, се случва точно обратното. Бившият влюбен вече не се интересува какво впечатление прави, не се грижи да направи най-доброто за другия, избягва го, отегчава се, бяга от общение.
Има ли любов, поведението е едно. Няма ли, то става съвсем друго. Това, което се е случило вътре в сърцето, бързо си проличава и външно.

Ап. Павел не се мъчеше да учи Тимотей да обича, а му показваше как се прави това на дело. Младият човек виждаше как апостолът се отнасяше към вярващите в различни градове, как се молеше за тях, как се тревожеше, как се стараеше да им покаже най-доброто от вярата така, че те да могат да го приемат.

Имаме ли ние любов към нашите ближни? Ако имаме и тя е истинска, всеки ще почувства това. Ако я нямаме, никакво актьорско майсторство няма да ни помогне и хората ще почувстват нашето лицемерие.

Молитва: Боже Ти си любов и не можеш да не обичаш. Помогни и ние да Бъдем като теб хоро, които са неспособни да правят нещо друго, освен да обичат.

Тема за размисъл: За оня, който обича, нищо не е трудно и нищо не е невъзможно.

Източник: Божи Дар

четвъртък, 6 август 2009 г.

ДЪЛГОТЪРПЕНИЕ

ДЪЛГОТЪРПЕНИЕ

А ти си последвал моето дълготьрление.
2ТимотейЗ:10

Тимотей подражаваше на своя учител и по това, че беше дълготърпелив.


Думата дълготърпение звучи малко нелогично, защото търпението по принцип е свързано с продължителност. Търпение значи не да премълчиш веднъж, два пъти и после да избухнеш, а да запазиш дълго време спокойствие, да не бързаш да се предадеш. Така че прибавката „дълго" е излишна. Търпението по природа си е дълго.

С риск да наруши законите на граматиката и логиката Божието слово ни насърчава да бъдем дълготърпеливи. Ап. Петър напомня на своите слушатели, че Бог дълготърпи и отлага деня на Своето идване с цел да се покаят повече хора. Ап. Павел на много места споменава думата „дълготърпение" с цел да напомни за упоритостта, която ни е нужна в преследване на своите духовни цели. Той изтъква, че тази добродетел е плод на Духа, Който живее във вярващите и отглежда своите плодове в тях.

Търпението не е от любимите неща на съвременния човек. Напротив! Днес се насърчава бързината. Всяко нещо трябва да става незабавно. Жилището ти трябва да бъде построено бързо. Кафето ти трябва да заври бързо. Транспортът трябва да те придвижи бързо на големи разстояния. Чакането е нежелано. Ако искаш нещо, а нямаш пари, няма защо да чакаш с години. Иди до банката и вземи кредит за десет минути и готово. Това бързо изпълнение на желанията прави хората нервни и напрегнати, избухливи и нетърпеливи.

А има много неща, които трябва да бъдат търпени. Има много страсти в нас, които трябва да овладеем. Струва си да го правим, защото искаме да отидем на небето - нещо, което нетърпеливите няма да могат да дочакат в бързането си.

Молитва: Татко святи, изпълвай ни с Духа Си, Който ни дава способност да побеждаваме своите пороци и да бъдем спокойни и търпеливи.

Тема за размисъл: Без дълготърпение животът става много къс.

Източник: Божи Дар

сряда, 5 август 2009 г.

ВЯРАТА НЕ МОЖЕ ДА СЕ УКРИЕ


А ти си последвал вярата ми.
2ТимотейЗ:10

Тимотей следваше вярата на своя учител ап. Павел.

Не е ли вярата нещо вътрешно, невидимо, дълбоко в сърцето? Може ли тя да бъде видяна от страничния човек и последвана?

Често чуваме хора да твърдят, че си имат вяра, че вярват в Бога, или най-малкото вярват в „някаква сила", че ходят на църква (стига да не им е много настрани от пътя и да не им отнема много време, докато са вътре), че палят свещ, че спазват традиционните празници (особено празничните трапези). Тяхната вяра е толкова секретна, че трябва да имаш усета на Шерлок Холмс плюс Еркюл Поаро, за да я откриеш.

Вярата наистина е вътрешно убеждение. Но тя така променя живота, че скоро започва да се вижда онова, което е отвътре. Животът на вярващия човек, който преди е бил неверник, се променя. Тази промяна е толкова очевидна, че всички започват да питат какво е станало и защо тоя човек изглежда толкова различно.

Господ Исус подчертава, че „от онова, което изпълва сърцето му, говори устата му" (Лк.6:45). Той говори за съкровището, което се пази вътре в човека. Самата дума „съкровище" говори за нещо скрито. Никой не си държи съкровищата на улицата. Но макар и скрито, съкровището си проличава - и доброто, и лошото. Не може някой да има много пари и това да не си проличи, колкото и да се крие. Не може и сиромашията да остане скрита. Всичко излиза на бял свят.
Така е и с вярата. Имаш ли я, тя се вижда. Нямаш ли я, пак се вижда. Който е до тебе, ще забележи, ако имаш силна вяра, и ще бъде заразен от нея. Както Тимотей се зарази от вярата на Павел.

Молитва: Отче, придай ни вяра и я укрепвай; нека имаме дръзновението да покажем силата на Евангелието и с думите си, и с живота си.

Тема за размисъл: Нашата задача е да храним вярата си; за останалото тя сама ще се погрижи.

Източник: Божи Дар

вторник, 4 август 2009 г.

ГОЛЯМАТА ЦЕЛ

А ти си последвал моята прицелна точка.
2ТимотейЗ:10

Тимотей имаше същата прицелна точка, както своя учител ап. Павел.


Апостолът имаше цел. Той се стремеше към определени неща. Това, че говори за прицелна точка, стесняваше още повече тази цел.

Всяко човешко усилие трябва да има някаква ясна цел. Стрелецът трябва да знае по какво да стреля. Само пияните сватбари гърмят без цел и го правят, за да вдигат шум. Мишената има различни кръгове, но стремежът на всеки стрелец е да улучи малката точка в центъра. Тогава е добър стрелец. Ако улучва външните кръгове, не е добър.

Коя беше прицелната точка на Павел? „Наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус" (Фил.3:14). Целта му беше да служи на Бога и само на Бога, да се стреми да отиде на небето и там да си получи наградата. Всичко друго не го интересуваше - нито награда от хора, нито постове, нито звания, нито пари, нито имущество. Тези неща можеха само да го разконцентрират и да направят така, че да пропусне голямата цел.

Същото убеждение имаше и Тимотей. И той се целеше в тая мишена.

Имаме ли ние прицелна точка? Коя е тя? Дали се целим в големите пари? Или в голямата слава? Или в големите удоволствия? Или в голямото признание? Ако това са нашите цели, жалко за усилията! Ще се измъчим, докато ги постигнем, а после ще се почувстваме излъгани и разочаровани. Затова ли се борихме, за миг наслада?

Само вечността е целта, която си струва да насочим цялото си внимание към нея. Само надеждата, че ще живеем вечно в славата на нашия Господ, е истински достойна и си заслужава всяко усилие и всяка жертва.

Молитва: Вечни Боже, привличай цялото ни внимание, отвръщай ни от нищожните цели, насочвай погледа ни нагоре, за ла видим кое си струва да бъде наша цел.

Тема за размисъл: Ако се целим във всичко, няма да улучим нищо.


Източник: Божи Дар

понеделник, 3 август 2009 г.

ПОВЕДЕНИЕ ЗА ПРИМЕР

А ти си последвал моето поведение,
2Тимотей 3:10

Второто нещо, което беше последвал младият продължител на делото на ап. Павел Тимотей, беше неговото поведение.

Тимотей можеше да се вгледа в живота на апостола. Имаше възможност да види как той служи на Бога, как се държи в определени ситуации, как отговаря на въпроси, как се отнася към страдащи, как се държи, когато някой го засегне, как се стреми към благата на живота - пари, удобства, удоволствия.

Никой не обича да бъде постоянно наблюдаван. Предпочитаме да ни наблюдават в моментите, когато вършим хубави дела, когато постъпваме благородно, когато даваме помощ на някой в нужда, когато говорим истината, когато се държим любезно. Не така е в другите моменти. Тогава зрителите са нежелани. Не искаме да ни виждат, когато крадем, когато ругаем, когато вършим незаконни дела, когато постъпваме неморално и подло.

Животът на ап. Павел беше открит Нямаше секретни страни. Нямаше разделение между обществен и личен живот, като във втория никой да няма право да наднича. Всеки можеше да се срещне с него, да говори, да попита нещо, да види как се държи апостолът. Тимотей, като близък сътрудник, можеше да наблюдава един съвсем конкретен пример на поведение. Ап. Павел не се притесняваше, че е направил нещо лошо, което няма да послужи за насърчение.

Как е при нас? Можем ли спокойно да покажем живота си, без да се опитваме да крием нищо? Бидейки християни, ние ставаме отговорни за примера, който даваме. Хората ще ни наблюдават, ще ни обсъждат, ще ни сочат. Нека да е така! Това е чудесна възможност да покажем на дело как живеем и какво значи вярата за нас!

Молитва: Боже, освети живота ни, за да нямаме нищо за криене и да не се боим от никаква светлина, както се боят хората с много тайни.

Тема за размисъл: Добрият пример е много по-силен от хубавите думи.

Източник: Божи Дар

неделя, 2 август 2009 г.

СИЛАТА НА ПОЗНАНИЕТО

А ти си последвал моето учение.
2 Тимотей 3:10

Тимотей беше оня сътрудник на ап. Павел, който трябваше да го наследи в неговото служение. Затова Павел му отделяше особено внимание, за да го подготви за предстоящите изпитания.


Първото нещо, което Тимотей беше последвал, бе учението на ап. Павел. Той познаваше истините, получени от апостола по откровение и превърнали се в
основа на вярата му.
Ние се нуждаем от учение. Трябва да знаем в какво вярваме, кой е Бог, какви качества има, какво иска от нас, какво ние можем да искаме от Него. Трябва да знаем кое е добро и кое зло, кой път е правилен и кой погрешен, какво да правим и какво да не правим. Тези познания са необходими, за да не се лутаме в неизвестност и да не ставаме лесна плячка на измамници и нови учения. Както всяка игра си има правила, така и вярата има своите норми, които трябва да се научат.

Просветеният вярващ е подсигурен против измама. Не можеш да го подведеш. Не можеш да му пробуташ някоя лъжа за истина.

Не така е с вярващите, които не обичат да учат. Такива има доста. Те не четат Библията, не се задълбочават в познанието. Затова можем да чуем от устата им понякога много нелепи слова за духове и демони, за врачки и екстрасенси, за видения и сънища, които напълно противоречат на Божието слово.

Библията ни дава достатъчно ясно учение за всички страни на духовния живот. Тя изгражда цялостна система от разбирания. Когато научим тия неща, ще бъдем предпазени от невежеството, което може да ни отведе много далеч от истината.

Молитва: Учи ни. Господи, и помогни да проумяваме великите истини на вярата точно така, както те са излезли от Твоя неизследим и Божествен ум.

Тема за размисъл: Духовното познание е щит срещу заблудите.

Източник: Божи Дар

събота, 1 август 2009 г.

ВИСОКАТА ТРИБУНА

Той, като видя Петър и Йоан, когато щяха до влязат в храма, замоли да му се даде милостиня.
Деяния 3:3

Куцият по рождение човек всеки ден биваше носен до вратите на храма, за да проси. Той беше свикнал да е доволен, когато получи малко пари. Не очакваше нищо друго.

Но този ден го чакаше една необичайна среща. Край него щяха да минат двама мъже, които нямаха пари, но имаха нещо друго, което и най-богатият нямаше.

Без да иска, куцият човек стана причина хората да славят Бога и числото на повярвалите рязко да се увеличи. Петър получи една висока трибуна, от която можеше да говори и да бъде чут. Никой не можеше да му противоречи, защото се виждаше, че Божията сила е с него.

Понякога силата на човека е в неговата слабост. В това, че без Бога е нищо - един досаден просяк, окъсан и жалък, предизвикващ тъжни мисли за съдбата, която може да бъде много жестока. И в това, че с Бога, с него се случва чудото на новорождението и разликата между стария и новия човек е поразителна.

Именно промяната в просяка се превърна в нещо като високоговорител, който усили гласа на апостола и всички го чуха. Промяната, която се случва с нас, е най-силното доказателство в подкрепа на нашите думи. Ако си оставаме същите стари просяци, които се задоволяват с някоя стотинка от Бога, никой няма да бъде докоснат от свидетелството ни. Колкото и добре да говорим, думите ни няма да имат ефект. Думите се нуждаят от доказателства. Словото се нуждае от усилвател. Проповедникът се нуждае от висока трибуна. Действието на Божията сила в живота ни, която променя нашето мислене, поведение, говорене, която ни дава нови ценности, е онова духовно оръжие, което ще събаря крепостите на неверието и ще пленява души за Христа.

Молитва: Живодатни Отче, вливай силата на Своя Дух в нас и ни променяй така, че всички да виждат в нас нови създания в Христа.

Тема за размисъл: Можем успешно да говорим за Бога едва след като Той е направил нещо в нас и от нас.



Източник: Божи Дар