четвъртък, 23 април 2009 г.

Вън от стана


„ И така, нека и ние излизаме към Него вън от стана, понасяйки Неговият позор.”
Евреи 13:13

Той ме извика навън – мъжът с напоена с кръв одежда.
Познах гласа му – гласът на моя Господ, Разпнатия.
Той ми се яви и аз не можех да остана.
Трябваше да Го последвам, трябваше да Го послушам.
Светът ме отхвърли, когато разбра,
че съм увенчал в сърцето си човека,
когото той отхвърли, презря и уби,
когото Бог с чудна мощ издигна да владее.
И така, сега сме вън от стана – моят Господ и аз.
Но Неговото присъствие е по-добро от всяка земна връзка,
която някога смятах за по-важна от Неговата воля.
Аз съм вън, не от света, но нося Неговото име.
1) Христос е центърът , около който се събира Неговият народ. Ние се събираме единствено около Христос.
2) Ние трабва да излизаме към Него от стана - езическото чудовище, маскирано като християнство, което "има вид на благочестие, но се отрича от силата му".
3) Събирането единствено около Христос извън стана носи със себе си позор. Колкото почве се доближаваме до новозаветния модел, толкова е по-вероятно да трябва да споделим и Неговия позор.

вторник, 21 април 2009 г.

ИМА ЛИ БОГ И КЪДЕ Е ТОЙ?!



ИМА ЛИ БОГ И КЪДЕ Е ТОЙ?!

Най-често задаваният въпрос на човечеството е имали Бог и къде е Той? Особено в моменти на световна криза, терорестични атаки, житейски скърби и проблеми на отделния човек, семейство или цяло общество. Защо се случват толкова много лоши неща, ако има Бог, Който ни е създал и претендира, че ни обича?

Никога няма да забравя предаване по телевизията, в което една майка, загубила детето си, казваше: " Ако имаше Бог, това нямаше да се случи ". Ние сме готови веднага да се нахвърлим върху Създателя и да Го обвиним за всички тези нещастия, без да си даваме сметка, че цялата вина може да бъде в самите нас. Проблемът идва от мощното действие на едно единствено нещо, което работи постоянно у нас, и то се нарича - ГРЯХ. Това е причината за всички бедствия и проблеми в личен, обществен и световен план. Грехът - това е пожарът в нашия живот! Грехът - това е огромната вълна, която връхлита върху нас и се чудим защо се давим! Грехът - това е силното земетресение, което отваря земните недра и ни поглъща!

Нека ви задам един въпрос, на който предполагам всеки нормален човек може да отговори. Представете си, че сте на върха на висока планина и скачате от нея. Какъв ще бъде изходът? Естествено, че ще загинете. Това е така, защото има един физичен закон, който се нарича " Законът за земното претегляне ". Съвсем нормално е това да се случи и предполагам, че съвсем не ви очудва. Сега вече се досещате, че Бог също има Свои закони, с които, ако ние хората не се съобразяваме, нормално е, както в примера даден по-горе, да постарадаме. Или може би веднага ще ме апострофирате и ще кажете: " Аз ходя редовно на църква, паля свещи, целувам множество икони, кръста се, така че смятам, че се съобразявам с този "Божи закон"."

Не приятелю! Тези религиозни действия не те правят изпълнител на Божия закон. Вярата, извираща от твоето сърце, че Бог съществува, и че изпрати преди 2000 години Своя Единороден Син Исус Христос, е началото на твоето съобразяване с Този закон. Четенето на Божието слово, искрената молитва от дълбините на сърцето ти, отправена към живия Бог, ходенето на църква, в която се проповядва словото Божие, а не само храм, в който да извършим някакви ритуали, това са първите крачки, които всеки човек на тази планета трябва да стори, за да започне да се съобразява с Божия закон. А движещата сила, изпълняваща този закон, знаете ли коя е? Ами любовта! Любовта не само към себе си, но и към всички хора, не само към близки, но и към чужди. Не само към приятели, но и към неприятели. Може би ще си кажете: " Този какви ги говори?! " Тогава аз ще ви запитам, с какво човечеството заслужи тази любов, че Бог изпрати Исус Христос да умре на кръста, заради нашите грехове? С какво човечеството заслужи тази любов, че Сам Исус Христос, 100 % Бог и 100% човек, без да е извършил никакъв грях, предаде Себе Си на смърт, откуп за всеки, който вярва в Него? С какво, приятелю? Отговори ми? Ако ти не знаеш, то аз ще ти отговоря. Всичко това е от безграничната Божия любов, отправена към хората, за да може всеки, който повярва в закона на любовта и живее според него, в името на нашия Господ Исус Христос, да има вечен живот! Приятелю, ти знаеш ли, че един ден ще умреш, та дори и да живееш 120 години? Замислял ли си се, какво ще стане след това? Ако вярваш в Бог, то ще вярваш и на словото Му, а там пише, че има два изхода. Единият е вечен живот, в присъствието на Бога, т.е. в Рая; а другият е вечна погибел, отделен завинаги от Бога, т.е. в Ада.

Човече, нека ти кажа нещо - половинчати работи няма! Или вярваш в Бог или не вярваш, че Го има. Ако ти казваш: " Има Бог, значи трябва да вярваш и на словото Му. А за да повярваш и разбереш какво Бог ти обещава и какво иска Той от теб, трябва да го прочетеш. Библията е единствената книга, в която Бог разкрива Себе Си и намеренията Му за хората. Там пише как човек трябва да живее, за да бъде угоден на Създателя Си. Бог се интересува от теб, съпричастен е с твоите проблеми и иска да ги разреши. Но първо ти трябва да Го допуснеш в твоя живот. Той трябва да стане господар на сърцето ти.

Заробени от удоволствията на живота, обхванати от светските грижи, вярата ни в Бога някак се изплъзва и когато дойде проблемът в нашия живот си казваме: " Къде е Бог и защо като Той съществува не ми помогна? " Сега ще си позволя да ти разкажа една история, която чух от амвона на моята църква." Имало един човек, който се нуждаел от бръснарски услуги и посетил бръснарница. Докато бръснарят го подстригвал, двамата се заговорили за това дали съществува Бог или не. Човекът на стола твърдо вярвал в Бога и се стремил по всякакъв начин да докаже своето твърдение пред бръснаря, но той казвал: " Ако имаше Бог, защо се случват всички тези лоши неща по света, защо умират толкова млади хора, защо умират деца, защо има толкова насилие и убийства на невинни хора?! " На всички тези думи клиентът се зачудил как да отговори, за да защити своята позиция, но някак си не знаел какво да отговори. На приключване, ставайки от бръснарския стол, видял през прозореца един доста зле изглеждащ човек. Той бил с неподстригана грозна коса и с неоформена дълга брада. В един момент клиентът изрекъл: " Ти знаеш ли, че в този град няма нито един бръснар? "

- Как така? - попитал го бръснарят - Че нали аз самият съм такъв.

- Тогава щом ти си бръснар, защо този човек отвън изглежда толкова зле и нито косата му, нито брадата му са както трябва?!

- Ами как защо? - попитал очудено бръснарят - той просто трябва да дойде при мен и аз ще го подстрижа и ще го избръсна. Но каква вина имам, че той самият не иска да дойде!

- Ето виждаш ли сега защо връхлитат всички тези беди хората по целия свят. Защото са се отрекли от Бога и не отиват при Него, за да им помогне. - оговорил клиентът и си излязъл. "

Читателю, ще те оставя сам да си направиш извода от този разказ с бръснаря, но държа да ти кажа моето мнение:

Има Бог, Който е сътворил всичко видимо и невидимо и Той съществува, въпреки това дали ти Го признаваш или не. Но от теб зависи дали Той би могъл да ти стане истински приятел и да бъде навсякъде с теб, да те пази от всякакви беди, да те изцелява от всичките ти болести и да ти даде в края на земния ти път - ВЕЧЕН ЖИВОТ.

Помисли разумно и бъди благословен! Амин!

Стефан Самаров - член на ЕПЦ " Светлина на света " - Пловдив

"... като умиращи, но въпреки това, ето, живеем ... " 2 Кор. 6:9




"Колко е странен курсът, който човек трябва да следва;
колко е объркана пътеката , по която върви.
Надеждата му за щастие се ражда от страха,
животът си той получава от мъртвите.
Най-високите му стремежи трябва да рухнат,
най-добрите планове – да се зачеркнат.
И да се спаси не може, докато не се види напълно изгубен.
А когато направи всичко това
и сърцето му е уверено в прошката за греховете,
когато оправданието му е подпечатано и мирът осигурен,
от тогава нататък започва истинската битка."

Ние спасяваме живота си, като го изгубваме; губим живота си, ако го обичаме. (Марк 8:35)
Силни сме, когато сме слаби (2 Кор. 12:10) и сме безсилни в собствената си сила(Йоан 15:5).
Намираме съвършена свобода като роби на Христос, но попадаме в робство, ако сме свободни от Неговото иго (Римл. 6:17-20)
Намираме повече радост, ако разделяме с другите това, което имаме, отколкото ако получаваме повече. Или както е казал Господ: „Даването е по-блажено от вземането.”(Деяния 20:35)
Ние уможаваме това, което имаме, като го разпръсваме, и обедняваме, ако го държим за себе си.(Притчи 11:24)
Ние имаме нова природа, която не може да съгрешава (1 Йоан 3:9), но пак всичко, което вършим, е опетнено от грях (1 Йоан 1:8).
Ние побеждаваме чрез поражение (Бит 32:24-28) и биваме победени, ако се бием (1Петр. 5:5).
Биваме унижени, ако се възвишаваме, но Той ни възвишава, ако се смиряваме.(Лука 14:11)
Чрез утеснения и скръб ни се дава простор (Псалм 4:1), а благоденствието ни води към застой.(Еремия 48:11)
Можем да притежаваме всичко и пак да нямаме нищо; можем да сме бедни и пак да обогатяваме мнозина(2 Кор.6:10)

понеделник, 20 април 2009 г.

Божията сила


“Затова и аз, като чух за вярата ви в Господ Иисус и за любовта към всичките светии, не преставам да благодаря за вас и да ви споменавам в молитвите си; така че Бог на нашия Господ Иисус Христос, Отец на славата, да ви даде дух на мъдрост и откровение в познаването на Него Самия, като просветли очите на сърцето ви, за да знаете каква е надеждата на Неговото призоваване, какво е богатството на славата на Неговото наследство в светиитe и какво е превъзходното величие на Неговата мощ към нас, вярващите, според действието на мощта на Неговата сила. С нея Той подейства в Христос, като Го възкреси от мъртвите и Го сложи да седне от дясната си страна на небесата, далеч над всяко началство и власт, и сила, и господство, и всяко име, с което се наименуват, не само в този свят, но и в бъдещия. И покори всичко под краката Му и Го постави да бъде глава над всичко за църквата, което е Неговото тяло, пълнотата на Този, който изпълва всичко във всичко.” Ефесяни 1:15-23

Без Божията сила, която имаме чрез личната си връзка с Христос, един библейски герой като Авраам би бил само скитащ се номад, без бъдеще и семейство; Моисей би бил избягал роб с дефекти в говора; Самсон би бил просто харесван от момичетата младеж, който двига тежести; Давид – монарх с похотливи очи и без надежда за прошка; Петър би бил объркан рибар, който забравя мярката; Павел – фанатичен фарисей, а Йоан би бил самотен, забравен от всички старец с халюцинации.
Божията сила, която имаме единствено чрез личната си връзка с Иисус Христос – тя променя всичко!

понеделник, 13 април 2009 г.

Поклонението


:
Поклонението
Неем 8:5-6 "Ездра разгъна книгата пред целия народ (защото беше над целия народ); и когато я разгъна, целият народ станаха прави. И Ездра благослови Господа, великия Бог; и целият народ отговори: Амин, амин!, като издигаха ръцете си; и се наведоха и се поклониха на Господа с лицата си до земята."

Думата "поклонение" в Библията се свързва с онези действия и отношения, които показват уважение и почит към великия Бог на небето и земята. В центъра на поклонението е Богът, а не човекът. При християнското поклонение се приближаваме до Бога с благодарност за това, което е направил за нас чрез Хрисос и Святия Дух. Тук са нужни посвещение с вяра и осъзнаване, че Той е наш Бог и Господ.

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ПОКЛОНЕНИЕТО КЪМ ИСТИНСКИЯ БОГ.

Хората са се покланяли на Бога от самото начало на историята. Адам и Ева постоянно са общували с Него в Едемската градина (ср. Бит 3:8). Каин и Авел принасят жертви (на евр. минха, превеждано също като "принос" или "дар") от растителен и животински произход на Господа (Бит 4:3-4). Потомците на Сит "призовават Господното име" (Бит 4:26). След потопа Ной издига жертвеник на Господа за всеизгаряне (Бит 8:20). Авраам осейва Обещаната земя с жертвеници за всеизгаряния, посветени на Господа (Бит 12:7-8; 13:4, 18; 22:9) и разговаря непосредствено с Него (Бит 18:23-33; 22:11-18).

Но едва след Изхода, когато е построена скинията, общото поклонение става официално. Оттогава обичайните жертви се принасят всекидневно, особено в събота, и Бог постановява няколко ежегодни религиозни празници като поводи за общо поклонение на израелтяните (Изх 23:14-17; Лев 1-7, 16 гл.; 23:4-44; Вт 12 гл.; 16 гл.). Това поклонение по-късно се принася в Йерусалимския храм (ср. плановете на Давид, както са представени в 1Лет 22-26 гл.). Когато през 586 г. пр. Хр. храмът е разрушен, юдеите започват да строят синагоги като места за напътствие и поклонение по местата, където са в плен или където се заселват. Тези сгради продължават да се използват за поклонение дори след изграждането на втория храм под ръководството на Зоровавел (Ездр 3-6 гл.). През новозаветния период синагоги е имало в Палестина и в целия римски свят (напр. Лука 4:16; Йоан 6:59; ДА 6:9; 13:14; 14:1; 17:1, 10; 18:4; 19:8; 22:19).

Полонението в ранната Църква се осъществява както в Йерусалимския храм, така и в частни домове (ДА 2:46-47). Извън Йерусалим християните се покланят в синагогите, доколкото им е позволено. Ако не ги допускат там, се срещат другъде за поклонение - обикновено в частни домове (ср. ДА 18:7; Римл 16:5; Кол 4:15; Филим 1:2), но понякога и в обществени зали (ДА 19:9-10).

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ХРИСТИЯНСКОТО ПОКЛОНЕНИЕ. 1) В него има два ключови принципа: а) Истинското поклонение е с дух и истина, т.е. то трябва да съответства на откровението на Бога за самоя Него в Сина (ср. Йоан 4:6). Освен това то включва човешкия дух, а не само ума или неосъзнатото ходатайство на Святия Дух (1Кор 12:7-12). б) Християнското поклонение трябва да се осъществява в съгласие с новозаветния модел на Църквата. Вярващите днес трябва да желаят, търсят и очакват като норми за Църквата всички елементи, които откриваме при поклонението в НЗ.

2) Същностната особеност на старозаветното поклонение е системата от жертвоприношения (виж Числ 28-29 гл.). След като Христовата жертва на кръста удовлетворява до край тази система, повече не е нужно проливане на кръв като част от християнското поклонение (виж Евр 9:1 - 10:18). Чрез тайството Господна вечеря новозаветната Църква постоянно възпоменава Христовата жертва, дадена веднъж завинаги (1Кор 11:23-26). Също така Църквата е призована да "принася на Бога непрестанно хвалебна жертва, т.е. плод от усни, които изповядват Неговото име" (Евр 13:15), както и - вярващите "да представят телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога".

3) Хвалението на Бога е изключително важно в християнското поклонение. Хвалението е същностен елемент в поклонението на израелтяните пред Бога (напр. Пс 100:4; 106:1; 111:1; 113:1; 117 гл.), както и в ранното християнско поклонение (ДА 2:46-47; 16:25; Римл 15:10-11; Евр 2:12).

4) Особено важен израз на хвалението към Бога е да се пеят псалми, химни и духовни песни. В СЗ изобилстват увещанията да се пее на Господа (напр 1Лет 16:23; Пс 95:1; 96:1-2; 98:1, 5-6; 100:1-2). Когато се ражда Исус, цятото небесно множество пее хваление на Бога (Лука 2:13-14). Новозаветната Църква е общност, в която постоянно се пее (1Кор 14:15; Еф 5:19; Кол 3:16; Як 5:13). Новозавтните християни пеят или с ум (т.е. на разбираем език), или с дух (т.е. като говорят непознати езици). При никакви обстоятелства обаче песните им не са просто форма на забавление.

5) Друг важен елемент в поклонението е търсенето на Божието лице в молитва. Старозаветните светии постоянно общуват с Бога чрез молитва (напр. Бит 20:17; Числ 11:2; 1Ц 8:6; 2Ц 7:27; Дан 9:3-19; ср. Як 5:17-18). Апостолите се молят непрекъснато след Исусовото възнесение на небето (ДА 1:14) и молитвата става обичайна част от общото християнско поклонение (ДА 2:42; 20:36; 1Сол 5:17). Тези молитви могат да бъдат за самия човек (напр ДА 4:24-30) или да са застъпнически - за някой друг (напр. Римл 15:30-32; Еф 6:18). Молитвите на християните винаги трябва да са съпътствани с благодарност към Бога (Еф 5:20; Фил 4:6; Кол 3:15, 17; 1Сол 5:18). Както пеенето, молитвата може да се изрича на разбираем език или на непознати езици (1Кор 14:13-15).

6) Изповядването на греха несъмнено е важна част от старозаветното поклонение. Бог е определил израелевият народ да изповяда греховете си в Деня на умилостивението (Лев 16 гл.). В молитвата при освещаването на храма Соломон признава колко важно е да се изповядват греховете (3Ц 8:30-39). Когато Ездра и Неемия разбират до каква степен вярващите са се отдалечили от Божия закон, те повеждат целия народ на Юдея в ревностна обща молитва на покаяние (Неем 9 гл.). Така и също в Господната молитва Исус ни поучава да молим за опрощение на греховете ни (Мат 6:12). Яков учи вярващите да изповядват греховете си един на друг (Як 5:16). Чрез такава изповед получаваме уверение за Божията благодатна прошка (1Йоан 1:9).

7) Поклонението трябва да включва също публично четене на Писанието и истинното му прогласяване. В старозавтни времена Бог изповядва на всеки седем години, на празника Шатроразпъване, всички израелтяни да се събират, за да се чете пред целия народ Моисеевият Закон (Вт 31:9-13). Най-яркият пример за този елемент от старозаветното поклонение откриваме по времето на Ездра и Неемия (виж Неем 8:1-12). Четенето на Писаниято става обичайна част от поклонението в синагогата в събота (виж Лука 4:16-19; ДА 13:15). Така, когато новозаветните вярващи се събират за поклонение, те също слушат Божието Слово (1Тим 4:13; ср. Кол 4:16; 1Сол 5:27), наред с поучението, проповедта и увещанието, основани върху него (1Тим 4:13; 2Тим 4:2; ср. ДА 19:8-10; 20:7).

8) Винаги когато старозаветният Божи народ се събира в "дворовете на Господа", хората са напътствани да дават десятък и приноси (Пс 96:8; Мал 3:10). По същия начин Павел пише до християните в Коринт по повод събирането на помощи за Йерусалимската църква: "В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работата си и да го има при себе си" (1Кор 16:2). Истинското поклонение на Бога трябва да предоставя възможност да даваме десятъка и пожертвованията си на Господа.

9) Един неповторим елемент при новозаветното поклонение е ролята на Святия Дух. Неговите проявления в Христовото тяло са послание на мъдрост, на познание, изключителен израз на вяра, дарба за изцеление, чудотворна сила, пророчество, разпознаване на духове, говорене на езици и тълкуване на езици (1Кор 12:7-10). Харизматичното естество на ранното християнско поклонение е представено в Павловото напътствие: "Когато се събирате, всеки има да предлага псалм, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкуване" (1Кор 14:26). В Посланието си към коринтяните апостолът посочва принципи, чрез които се контролира този аспект от тяхното поклонение. Най-важният от тези принципи гласи, че всяко прилагане на дарба от Святия Дух по време на поклонение трябва да има за цел укрепване и подпомагане на цялото събрание (1Кор 12:7; 14:26).

10) Друг подобен елемент в новозаветното поклонение е отслужването на тайнствата кръщение и Господна вечеря. Изглежда, веднага след Петдесятница вярващите са участвали всекидневно в Господната вечеря или "преломяването на хляба" виж (ДА 2:42, 46-47), а по-късно - поне веднъж седмично (ДА 20:7, 11). Кръщението, което Христос заповядва (Мат 28:19-20), се осъществява всеки път, когато хора приемат вярата и се присъединяват към Църквата (ДА 2:41; 8:12; 9:18; 10:48; 16:30-33; 19:1-5).

БОЖИИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ ЗА ХОРАТА, КОИТО СЕ ПОКЛАНЯТ ИСТИНСКИ. Когато поклонението е истинско, Бог разполага с много благословения за Своя народ. Той обещава: 1) да бъде с вярващите (Мат 18:20) и да има близко общение с тях (Откр 3:20); 2) да осени народа Си със Своята слава (ср. Изх 40:35; 2Лет 7:1; 1Пет 4:14); 3) да благослови с потоци от благословения (Йез 34:26), особено с мир (Пс 29:11); 4) да им даде изобилна радост (Пс 122:1; Йоан 15:11); 5) да отговори на молитвите, когато хората се молят с искрена вяра (Марк 11:24; Як 5:15); 6) да изпълни вярващите със Святия Дух и с Неговата дързост (ДА 4:31); 7) да ги дари с проявленията на Святия Дух (1Кор 12:7-13); 8) да упътва народа Си към всяка истина чрез Святия Дух (Йоан 15:26; 16:13); 9) да ги освети чрез Словото и Духа Си (Йоан 17:17-19); 10) да утеши, насърчи и укрепи Своя народ (Ис 40:1; 1Кор 14:26; 2Кор 1:3-4; 1Сол 5:11); 11) да ги обвини за грях, за правда и за съд чрез Святия Дух; 12) да спаси грешниците, които са обвинени за грях по време на богослужение (1Кор 14:22-25).

ПРЕЧКИ ПРИ ИСТИНСКОТО ПОКЛОНЕНИЕ. Само твърдението на хората, които са се събрали за поклонение, че са Божи народ, не е гаранция, че поклонението им е истинско или че Бог приема тяхното хваление и се вслушва в молитвите им. 1) Ако поклонението пред Бога е само на думи и сърцата на вярващите са далеч от Него, Той не го приема. Христос критикува строго фарисеите за тяхното лицемерие - те следват педантично Закона на Бога, а сърцата им са далеч ит Него (Мат 15:7-9; 23:23-28; Марк 7:5-7). Обърнете внимание на същото порицание, което Исус отправя към църквата в Ефес, която продължава да се покланя на Господа, но всъщност повече не Го обича безпределно (Откр 2:1-5). Павел предупреждава вярващите, че онези, които участват в Господната вечеря, без да се разграничат от греха и без ясно да разпознават тялото от братя и сестри християни, предизвикват осъждението на Бога (1Кор 11:28-30). Ето защо може и да очакваме, че Бог ще се приближи към нас и ще приеме поклонението ни, само ако нашите сърца са в истинни взаимотношения с Него (Як 4:8; ср. Пс 24:3-4).

2) Друга пречка за искреното поклонение е животът, изпълнен с компромиси, грях и безнравственост. Бог отказва да приеме жертвата на цар Саул, защото той не се покорява на Неговата заповед (1Ц 15:1-23). Исая критикува израелтяните, като ги нарича: "грешни народе, народ, натоварен с беззаконие, роде на злодеи" (Ис 1:4). В същото време обаче те принасят жертви и празнуват святите дни, които Бог е постановил. Затова Той казва чрез Исая: "Душата Ми мрази новолунията ви и празниците ви; досада са за Мен; дотегна Ми да ги търпя. И когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас; даже когато принасяте много молитви, не искам да слушам; ръцете ви са пълни с кръв" (Ис 1:14-15). И в новозаветната Църква Исус подтиква поклонниците в Сардис да се събудят, "защото не намерих делата ти съвършени пред Моя Бог" (Откр 3:2). По същия начин Яков сочи, че Бог няма да чуе егоистичните молитви на онези, които не са се отделили от света (Як 4:1-5; виж статията ДЕЙСТВЕНАТА МОЛИТВА). Вярващите могат да очакват, Бог да се приближи и да приеме поклонението им само ако ръцете им са чисти и сърцето им е непорочно (Пс 24:3-4; Як 4:8).

Библия - пълноценен живот в Святия Дух


Източник: тук

неделя, 12 април 2009 г.

Най-богатият човек


Йохан бил богобоязлив християнин, който работел като иконом в имението на един богат благородник. Една нощ Йохан сънувал сън, в който му било казано, че на следващият ден преди полунощ ай-богатият човек в долината ще умре. Когато Йохан срещнал господаря си на следващата сутрин, той му разказал съня. Отначало милионерът останал напълно безразличен. Той се чувствал напълно здрав. А и без това не вярвал на сънища.
Но щом Йохан се заел с работата си, господарят извикал шофьора си и отишъл при своя лекар. Поискал да му бъде направен цялостен преглед. Както и очаквал, се казало, че е в прекрасно здраве. Но той продължавал да мисли за съня на Йохан и като си тръгвал от кабинета, казал: „Между другото, господин докторе, защо не дойдете днес на вечеря у нас?”. Лекарят приел поканата.
Вечерта преминала съвсем обичайно, разговаряли за всевъзможни неща. Докторът на няколко пъти се канел да си тръгне, но домакинът всеки път го подканял да остане още малко.
Накрая, когато часовникът ударил полунощ, безбожният богаташ с огромно облекчение пожелал на лекаря лека нощ.
След няколко минути на вратата се почукало. Земевладелецът отворил вратата. Отвън стояла голямата дъщеря на стария Йохан и казала: „Моля, извинете, но майка ми искаше да Ви съобщи, че баща ми получи сърдечен удар и току-що почина.”
Най-богатият човек в долината бе починал тази нощ.

петък, 10 април 2009 г.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ПРОТИВ ДУХА НА ВРЕМЕТО

1. Какво е духът на времето?

Еф. 2:1-3; 1 Йн. 2:15-17

2. Въздействия

А. Критика на Библията

2 Кор. 11:4; Гал. 1:6-9; Ер. 23:36; 2 Петр. 3:16; 1 Тим. 1:10; 2 Тим. 1:13; Тит 1:9; Тит 2:1; Откр. 22:18,19

Б. Лъжеучители и лъжепророци

2 Тим. 4:3-5; Мт. 24:22-24; 1 Йн. 4:1

В. Положението на жената в църквата

1 Кор. 14:34; 1 Тим. 2:11-13; 1 Кор. 11:3

Г. Чудеса

Евр. 2:2-4

Месианските знамения потвърждават Исус като Божи Син:

Мт. 17:5; Деян. 2:22; Йн. 5:36

Апостолските чудеса потвърждават истинността на евангелието:

Мк. 16:20; 2 Кор. 12:12; Деян. 2:43; Римл. 15:18-20

Все още ли са необходими чудеса и знамения във времето на църквата?

1 Петр. 1:23-25; 2 Тим. 3:15-17; 2 Кор. 5:7; Йн. 20:29; 1 Кор. 1:21; Римл. 10:17

Д. Двойнствено сърце

Мт. 6:24; Мт. 15:8; Евр. 13:9; Мт. 23:28; 1 Петр. 2:1

3. Уклон към спиритизъм и други мистични неща

Лев. 19:31; 2 Тим. 4:3,4; Ис. 47:11,13-15; Втзк. 18:10-12; Авак. 2:19; Ис. 44:25; Зах. 10:2; Откр. 9:20

4. Страст към развлечения, материализъм, консуматорско мислене

А. Отпечатъкът на времето

2 Тим. 3:1,2; 2 Петр. 2:13,14; 1 Йн. 2:16; Ам. 6:1-8

Б. Предупреждение за последствията

Ис. 28:3; 1 Кор. 6:10; Лк. 21:34; 1 Тим. 6:9,10; Лк. 12:15

В. По-добрата алтернатива

Мт. 6:25; Мт. 6:32,33; Евр. 13:5; 1 Тим. 6:6-8; 1 Тим. 6:11

5. Предупреждението на Исус: Бдете!

1 Сол. 5:6-8; 1 Петр. 5:8; Мт. 26:40; 2 Тим. 4:5; 1 Петр. 4:7; 1 Кор. 16:13

СЕМЕЙСТВО

1. Брак

А. Бог благославя брака

Бит. 2:18; Пр. 18:22; Екл. 9:9; Мт. 19:4,5

Б. Бракът като силен съюз

Екл. 4:9-11; 1 Петр. 3:7

В. Отговорност на мъжа спрямо жената

Еф. 5:25; Еф. 5:28; Еф. 5:33; Кол. 3:19; 1 Петр. 3:7; Пр. 31:28; 1 Кор. 7:33

Г. Отговорност на жената спрямо мъжа

Пр. 31:11,12; 1 Кор. 7:34; Тит 2:4,5; 1 Кор. 11:3; 1 Кор. 11:8,9; Еф. 5:33; Кол. 3:18; Еф. 5:21,22; 1 Петр. 3:1-6

Д. Ролята на жената (вж. също "Предупреждения против духа на времето", т. 2В)

Пр. 11:16; Пр. 12:4; Пр. 19:14; Пр. 31:10-12; Пр. 31:26; 1 Тим. 3:11; Тит 2:4,5; Пс. 128:3; Пр. 14:1; Пр. 31:27; Пр. 11:22; Пр. 31:30

Е. Хармония и любов в брака

Кол. 3:13; 1 Тим. 3:4,5; Пр. 17:9; Пр. 17:14; Пр. 21:19; Пр. 27:15; Фил. 2:3; 1 Кор. 7:4

2. Безбрачие

А. Основания за безбрачието

1 Кор. 7:8,9; 1 Кор. 7:33-36; 1 Кор. 7:39,40

Б. Основания против безбрачието

1 Тим. 4:1-3; 1 Тим. 3:1,2; 1 Тим. 3:8-12; Тит 1:5,6; Лев. 21:10,13; Мт. 8:14; 1 Кор. 7:9

3. Сексуалност

А. Хомосексуалност

Лев. 18:22; Римл. 1:26-28; 1 Кор. 6:9

Б. Секс между роднини (Лев. 18:6-17)

В. Секс извън брака - блудство - прелюбодейство

Втзк. 22:3-14; ***; Втзк. 5:18; Лев. 20:10; Пр. 6:32; Мт. 5:27,28; Мт. 5:31,32; Мт. 19:9; Йн. 8:1-11

Г. Секс в рамките на брака

Евр. 13:4; Бит. 1:27,28; Ер. 29:6; Бит. 2:23; Мк. 10:6-8; 1 Кор. 6:16; Еф. 5:31; Пр. 5:18; 1 Кор. 7:5; 1 Сол. 4:4,5

Д. Перверзия

Лев. 18:23,24; Лев. 20:15,16

4. Деца

А. Бременността - благословение от Бога

Пс. 127:3-5; Бит. 49:25; Пс. 113:9; Пс. 128:3; Пр. 17:6; 1 Тим. 5:14; Бит. 25:21; Бит. 30:22,23; Лк. 1:7; Лк. 1:13; Рут 4:13; 1 Царе 1:5; 1 Царе 1:27

Б. Правото на живот на неродените

Втзк. 5:17; Пс. 139:13; Пс. 139:16

В. Децата на вярващи родители (виж също главата "Кръщение")

Пс. 37:25; Пр. 11:21; Ис. 65:23; Пс. 25:12,13; Пс. 112:1,2; Пр. 14:26

Г. Божията закриляща ръка до раждането

Йов 31:15; Йов 33:4; Пс. 71:6,7; Пс. 139:13-16; Деян. 17:25; Пс. 22:9,10; Ис. 49:1; Йн. 16:21

Д. Бог обича децата и се грижи за тях

Мт. 19:13,14; Мк. 10:14; Мт. 18:10; 1 Кор. 7:14; 1 Кор. 14:20; 1 Царе 2:11; 1 Царе 2:21; Лк. 9:47,48; Мт. 21:15,16; Пс. 8:2

Е. Родителски задължения спрямо децата

Пр. 22:6; Пр. 29:15; Мт. 7:9; 1 Тим. 5:8; 1 Тим. 5:8; *** Еф. 6:4; Кол. 3:21; 1 Сол. 2:7; 1 Сол. 2:11,12; 1 Тим. 3:4; Тит 2:4

Ж. Възпитание на децата в Словото

Втзк. 6:6,7; Втзк. 11:18,19; Ис. 38:19; 2 Тим. 3:15; Втзк. 31:12,13; Пс. 78:3-6; Пс. 22:9; Пс. 34:11; Деян. 2:39; Мк. 10:14; Пр. 8:32,33; Иис. Нав. 8:35; 2 Лет. 20:13

З. Послушание и непослушание на децата

Пр. 1:8,9; Еф. 6:1,2; Кол. 3:20; Изх. 20:12; Лев. 19:3; Пр. 20:20; Пр. 23:22; Пр. 13:1; Пр. 23:15,16; Пр. 23:24,25; Пр. 28:7; Пр. 17:21; Пр. 17:25; Пр. 19:13; Пр. 10:1

И. Възпитание в любов - наказание

Еф. 6:4; Кол. 3:21; Еф. 6:4; 1 Сол. 2:11,12; Съд. 13:12; Пр. 13:24; Пр. 19:18; Пр. 22:15; Пр. 23:13; Пр. 29:17; 1 Тим. 3:4; 1 Тим. 3:12; 1 Царе 2:22-24; 1 Царе 3:13

Й. Предпочитанието към едно дете води до проблеми

Бит. 25:27,28; 3 Царе 1:1; 1 Царе 1:5,6; Бит. 37:3,4;

К. Пубертет - порастване

2 Лет. 34:1-3; Екл. 11:9,10; Екл. 12:1; 1 Тим. 4:12

5. Бог и Неговите деца

Мт. 18:3,4; Мк. 10:15; Втзк. 8:5; 3 Царе 3:7; Пс. 103:13; Еф. 5:1; Ис. 63:15,16; Мал. 3:17; Гал. 4:3-7

6. Старост

А. Божието благословение за възрастните хора

Пр. 16:31; Пр. 20:29; Лев. 19:32; Йов 32:4; Йов 32:6; Пр. 23:22; Йов 12:12; Йов 32:7; Пс. 37:25; Екл. 11:10; 1 Лет. 29:28; Втзк. 5:33; Втзк. 30:20; Пр. 3:1,2; Пр. 10:27; Пс. 31:14,15; Пс. 48:13; Лк. 2:36,37; 1 Тим. 5:5; 1 Тим. 5:9; 2 Петр. 1:12-15

Б. Здраве и сила в старостта

Ис. 40:29; Пс. 103:5; Иис. Нав. 14:7; Иис. Нав. 14:10,11

В. Болест в старостта

Бит. 27:1; 3 Царе 1:1,2; 2 Кор. 12:7-10

Г. Предупреждения към възрастните хора

Йов 32:9; Пс. 119:100; Йов 12:13; Йов 12:20; Екл. 4:13; 3 Царе 11:4; Екл. 7:10; Аг. 2:3

Д. Радост от деца и внуци

Пр. 17:6; Бит. 37:3; Рут 4:13-16; Лк. 1:5-7; Лк. 1:13; Лк. 1:18; Лк. 1:24,25;

АНГЕЛИ

1. Ангелите са реалност

А. Те са създадени от Бога

Кол. 1:16,17

Б. Ангелите са безтелесни и безполови духовни същества

Мк. 12:25; Мт. 28:2,3; Дан. 10:6

В. Те обаче могат да приемат телесен образ

Бит. 18:2,3; Бит. 19:1,5

Г. Те притежават човешки чувства

Лк. 15:10; Лк. 2:10

Д. Ангелите не са всезнаещи

1 Петр. 1:12; Мк. 13:32

Е. Само Бог знае техния брой

Пс. 68:17; Втзк. 33:2; Откр. 5:11; Евр. 12:22

2. Ангелите действат само по заповед на Бога

Евр. 1:14; Пс. 91:11,12; Дан. 6:22

А. Те показват Божията слава

Ис. 6:2,3; Лк. 2:13,14; Откр. 4:8-11

Б. Те изпълняват Божиите присъди

Евр. 1:7; 4 Царе 19:35; Откр. 16:1

В. Ангелите наблюдават хората и им служат

1 Кор. 4:9; Еф. 3:10; Евр. 1:14; 3 Царе 19:5,7,8; Пс. 34:7; Мт. 2:13; Деян. 5:19

Г. Те закрилят и освобождават хората

Мт. 18:10; Пс. 91:1,11,12

Д. Във вечността изкупените са като ангелите

Лк. 20:36

Е. Изкупените в Христос ще съдят падналите ангели

1 Кор. 6:3

3. Не бива да се покланяме на ангелите

Изх. 20:4,5; Римл. 1:24,25; Кол. 2:18

4. Ангелите имат йерархия

Ис. 6:1-6; Пс. 80:1; Пс. 99:1; Дан. 9:21; Лк. 1:26; Юда 9; Дан. 12:1

5. Демоните - паднали ангели

Откр. 12:4; Юда 6

А. Първичният грях - да бъдеш като Бога

Ис. 14:12-14; Бит. 3:4,5; 2 Сол. 2:7; Юда 6

Б. Луцифер и неговият бунт срещу Бога

Езек. 28:12-17; Откр. 12:7-9

В. За падналите ангели няма спасение

2 Петр. 2:4; Мт. 25:41

Г. Силите на мрака не бива да бъдат подценявани

Еф. 6:12; Откр. 12:7; Откр. 12:10; Юда 8-10

Д. Злото е отдавна победено чрез възкресението на Исус

Йн. 6:33; Йн. 12:31; Йн. 16:11; 1 Петр. 3:22

Е. Вярващите могат да противостоят на Сатана

Еф. 4:27; 1 Петр. 5:8,9; Еф. 6:10-18; 2 Кор. 10:4,5

Ж. Но: злите сили биват вързани само чрез ангели

Откр. 20:1-3

З. Окончателното унищожение на силите на мрака

Откр. 20:10

УТЕХА

1. Бог обещава утеха

Пс. 71:21; Пс. 86:17; Пс. 116:6; Пс. 138:7; Ис. 43:2; Ис. 49:13; Ис. 51:12,13; Ис. 66:13; Йн. 14:1-3; 2 Кор. 1:3; 2 Сол. 2:16,17; 2 Кор. 1:4; Йн. 14:26; Йн. 15:26; Йн. 14:16,17

2. Как получаваме Божията утеха?

А. Молитва за помощ

2 Лет. 15:4; Пс. 34:17; Пс. 86:7; Пс. 119:76; Пс. 145:18,19; Фил. 4:6,7; Евр. 4:16

Б. Четене на Божието слово

Пс. 119:50; Римл. 15:4; Пс. 103:17,18

В. Припомняне на Божията помощ при минали събития

Пс. 77:5; Пс. 77:11,12; Пс. 143:5; Пс. 119:52

Г. Търпение и доверие

Бит. 28:15; Пс. 42:2; Пс. 42:4,5; Пс. 42:8; Пс. 119:81,82; Евр. 10:35,36

Д. Господ познава точно твоята скръб

4 Царе 20:5; Пс. 56:8; Изх. 3:7; Пс. 103:13,14; Ис. 53:4; Ис. 63:9; Евр. 4:15

Е. Господ винаги ще те подкрепи

Римл. 8:28; 2 Тим. 1:12; Пс. 23:4; Пс. 37:5; Пс. 55:22; Пс. 138:8; Фил. 1:6; 1 Сол. 5:24; 1 Петр. 5:7

3. Не можеш да паднеш по-долу от Божията ръка

Втзк. 33:27; Пс. 145:14; Пс. 37:17; Пс. 37:24; Ис. 41:10; Ис. 63:9; Ис. 43:1,2; Пс. 139:8-12; Мт. 28:20

4. Бог е светлина и в най-мрачния час

Ис. 50:10; Ис. 42:16; Пс. 18:28; Пс. 112:4; Мих. 7:8; Ис. 58:10,11; Йн. 8:12

5. Утеха за ближния

А. Взаимна утеха

1 Кор. 12:25; 2 Кор. 7:13; Гал. 6:2; Кол. 2:2; Кол. 4:11; 1 Сол. 5:11; 1 Сол. 5:14; Пр. 27:9; Римл. 12:15

Б. Утеха без думи

Йов 2:13; Кол. 2:2

В. Утешаване вместо осъждане

Йов 16:2-5

6. Специалната Божия утеха за хора с разбити сърца

А. Дори хората да се провалят, Бог винаги остава верен

2 Тим. 4:16,17; Пс. 27:10; Пс. 142:3-5; Ис. 54:4-6; Ис. 54:10; Евр. 13:5; Пс. 34:17; Пс. 51:17; Пс. 61:2; Пс. 147:3; Езек. 34:16; Ис. 61:1; Ис. 57:15

Б. Утеха при смърт на любим човек

2 Царе 12:16-23; 1 Кор. 15:17-21; 1 Сол. 4:13-18; 2 Кор. 5:8; Фил. 1:23; Откр. 7:16,17

7. Утеха при състояния на страх

А. Бог заповядва: Не се бой!

Ис. 7:4; Иис. Нав. 1:9; Пс. 118:6; Ис. 12:2; Ис. 41:10; Лк. 12:32; 1 Йн. 4:4; Пр. 3:24-26; Йн. 14:27

Б. Доверието в Бога побеждава страха

Пс. 46:1,2; Ер. 13:6; Пс. 91:2; Пс. 91:5; Йн. 14:1; Фил. 4:7

В. Да не се боим от хора

4 Царе 6:14-17; 4 Царе 19:6,7; Пс. 3:6; Пс. 27:1-3; Евр. 13:6

Г. Бой се само от Бога

Иис. Нав. 24:14; Пр. 3:7; Екл. 12:13; Ис. 8:12,13; Лк. 12:4,5; Лк. 1:50; Деян. 10:35; Мал. 4:2

8. Награда в небето: истинската утеха

Лк. 16:22,25; Римл. 8:18; 2 Кор. 1:7; 2 Кор. 4:17; 2 Тим. 2:12; Откр. 21:4

9. Утеха за болни и умиращи

А. Бог познава страданието ни и дава утеха

Пс. 139:1-10; Римл. 8:28; Римл. 8:31; Римл. 8:38,39; 2 Кор. 12:9; Пс. 55:22; 2 Кор. 1:3; 2 Кор. 1:4

Б. Вярващите няма защо да се страхуват от смъртта

Пс. 23:4; 1 Кор. 15:55; Римл. 6:8,9; Йн. 14:1-3

В. За християните смъртта е придобивка

Фил. 1:21; Откр. 14:13; 2 Кор. 5:1

Г. Смъртта не е краят

Фил. 1:23; Римл. 8:38,39; Откр. 21:1-4

СМЪРТ И УМИРАНЕ

1. Защо човекът трябва да умре?

Бит. 2:17; Римл. 6:23; Езек. 18:20; Римл. 5:12; Откр. 20:15

2. Какво е смъртта?

Римл. 6:23; Откр. 20:14; 1 Кор. 15:56; Бит. 3:19; Евр. 9:27

3. Как се преодолява смъртта?

Римл. 6:23; Римл. 8:11; 1 Кор. 6:14; 1 Сол. 4:14; Римл. 5:17

4. Какво става след смъртта?

Евр. 9:27; Откр. 20:12; Лк. 16:22-28; 2 Кор. 5:10; 1 Кор. 15:51-53; 1 Сол. 4:16,17

5. Думи за погребение

- Бит. 15:15 (обещанието към Авраам)

- Бит. 23 (смъртта и погребението на Сара)

- Бит. 25:7-10 (смъртта и погребението на Авраам)

- Бит. 50:1-14 (погребението на Яков)

- Втзк. 34:5-8 (смъртта и погребението на Мойсей)

- Рут 1:16,17 (изповедта на Рут)

- 2 Царе 19:37 (Верзелай и Давид)

- 4 Царе 22:18-20 (думите към Йосия)

- 2 Лет. 5:20-25 (смъртта на Йосия)

- Йов 5:26 (из първата реч на Елифаз)

- Пс. 23:6 (увереността на Давид)

- Пс. 16:5,6,9-11 (надеждата и увереността на Давид)

- Дан. 12:2,3,13 (думите към Даниил)

- Мт. 27:57-66 (погребението на Исус)

- Йн. 5:28,29 (оповестяване на възкресението)

- Йн. 11:17-38 (възкресението на Лазар)

- Деян. 8:2 (погребението на Стефан)

- Римл. 6:3-5 (възкресението на Исус като гаранция за възкресението на вярващите)

- 1 Кор. 15:3,4 (евангелието в съкратена форма)

- 1 Кор. 15:42-54 (надеждата за възкресението)

СТРАДАНИЕ

1. Бог допуска страданието

Йов 1:8-12; Йов 2:3-7; 1 Царе 2:6,7; Ис. 45:7

А. Страданието е част от живота от грехопадението насам

Бит. 3:16-19; Йов 5:6,7; Йов 14:1; Пс. 90:10; Екл. 2:22,23

Б. Страдание поради грях и непослушание

Пс. 31:9,10; Пс. 38:1-7; Пс. 107:17; Пс. 78:32-34

В. Бог остави Своя Син да страда

Евр. 4:15; Евр. 12:3; Ис. 53:3-5; Евр. 2:10; 1 Петр. 3:18; Евр. 2:17,18; Евр. 5:7,8

Г. Често сами сме си виновни за страданието

Ер. 2:7; Римл. 1:30-32; Пр. 15:27; 1 Тим. 6:9,10; Як. 4:1,2; Як. 5:1-6

2. Защо Бог допуска страданието? (виж също "Изкушения и изпитания", т. 4)

А. Собственото страдание често ни прави отворени за чуждото страдание

2 Кор. 1:4; 2 Кор. 7:4-7; 1 Петр. 3:8

Б. Награда във вечността

Римл. 8:18; 2 Кор. 1:7; 2 Кор. 4:17; 2 Тим. 2:12; Откр. 21:4

В. Добрите плодове на страданието

Пс. 119:71; Йов 23:10; Ис. 48:10; Пс. 119:67,68; 2 Кор. 7:10,11; 2 Лет. 33:12; Римл. 5:3

3. Примери за страдание

А. Страх

Мт. 8:26; Мк. 4:40; Ис. 51:12,13; Пр. 29:25; Евр. 2:15; Йов 4:14; Ис. 13:8; Ер. 6:24,25; Йн. 12:42,43; 1 Йн. 4:18; Лк. 21:26; Пс. 48:5,6; Пс. 55:4; Втзк. 20:8

Б. Депресия

Пр. 15:13; Пр. 15:15; Пр. 17:22; Екл. 2:11; Екл. 2:17; Втзк. 28:67; Ер. 20:14-18

В. Зависимости

1 Кор. 3:17; Пр. 23:29-35; Еф. 5:18; Римл. 13:13; Ис. 5:11; ***; Пр. 23:21; Пр. 31:4,5; Ис. 28:7; Фил. 3:19; Пр. 15:27; Пр. 23:4

Г. Болест

Мт. 8:16,17; Пс. 103:3; Ер. 32:27; Ер. 32:17; Ис. 40:29-31; Изх. 15:26

Д. Смърт (виж също и "Смърт и умиране")

Откр. 1:18; Йн. 5:24; Йн. 8:51; Римл. 6:23; Мт. 10:28

4. Неправилно отношение към страданието

А. Отчаяние и огорчение

Изх. 6:9; Рут 1:20,21; Йов 2:7-9; Ер. 15:18; Пр. 18:14

5. Отношение към страданието

Йов 13:15; Фил. 3:8

А. Избягвай да укоряваш Бога

Йов 1:20-22; Йов 2:9; Пс. 17:3,4; 1 Сол. 5:18

Б. Търпеливо издържане

Ер. 10:19; Плач 3:24-26; Римл. 12:12; 2 Тим. 4:5

В. Молитва за сила и изцеление

Лк. 18:1; Як. 5:13-15; Мт. 26:41

Г. Радост въпреки страданието

Йн. 16:33; Римл. 5:3; 2 Кор. 7:4; 1 Петр. 4:13; 1 Петр. 4:16

Д. Стой във вярата

Деян. 20:23,24; 2 Тим. 2:3; Евр. 11:25-27; Як. 5:10,11; Изх. 15:26

Е. Лекарска помощ и лекарства

1 Тим. 5:23; Ис. 38:21; Ер. 51:8; Лк. 10:34; Кол. 4:14

6. Отношение към страдащи хора

Йов 16:5; Ис. 50:4; Лк. 10:4; Лк. 10:30-37; Римл. 12:15; ***; Гал. 6:2; Евр. 12:3; Як. 1:27; 1 Тим. 5:9; Мт. 25:34-40

7. Бог никога не оставя човека сам в страданието (виж и главата "Утешение")

Мт. 5:4; 1 Петр. 5:10; Пс. 23:4; Пс. 37:24; Пс. 145:14

КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ В ЖИВОТА НА ВЯРВАЩИЯ

1. Гордост и увереност в собствената праведност като ежедневно изкушение

А. Гордостта не прославя Господа

Пс. 66:6-8; Пс. 97:9; 1 Кор. 10:31; Втзк. 8:14; Пс. 10:4; Ос. 13:6

Б. Надценяване на себе си

Авд. 3; Римл. 12:3; Гал. 6:3; Мк. 12:38,39; Юда 16

В. Самочувствието за собствена праведност ни отделя от Бога

Римл. 10:3; Пр. 30:12; Лк. 16:15; Йов 32:1

Г. Самочувствието за собствена праведност ни отделя от ближния

1 Кор. 13:4; Фил. 2:3; Ис. 65:5; Лк. 18:9; Лк. 18:11,14

2. Силата на езика

Пр. 18:21; Мт. 15:11

А. Опасностите от неконтролираното говорене

Пр. 10:19; Пр. 14:23; Пс. 39:1; Пс. 141:3; Пр. 13:3; Мт. 12:36; Як. 3:5,6; Пр. 16:27

Б. Клюки и говорене лошо зад гърба

Як. 3:8; 2 Тим. 2:16-17; Тит 3:2; Еф. 4:31; 2 Кор. 12:20; Пс. 41:6

В. Лъжа и измама

Лев. 19:11; Изх. 20:16; Пр. 24:28; Еф. 4:25; Кол. 3:9; Пр. 12:22; Пс. 63:11; Пр. 19:9; 1 Петр. 2:1

Г. За съденето

Мт. 7:1-5; Йн. 7:24; Римл. 2:1-3; Римл. 14:13

Д. Избягване на лошо говорене за другите

Фил. 4:8; Фил. 1:3; Пс. 15:1-4; Пс. 39:1; Пс. 19:14; Екл. 10:20; 2 Кор. 10:5

Е. Отношение към клевети

Екл. 7:21,22; 1 Петр. 2:21-23; 1 Петр. 3:9; Тит 2:7,8; 1 Петр. 2:12; 1 Петр. 2:15; 1 Петр. 3:15,16

Ж. Караници и разправии

Пр. 15:1; Пр. 15:18; Пр. 18:6; Пр. 28:25; Як. 4:1; Йов 6:25; Пр. 9:7,8; Пр. 23:9; Пр. 29:9

З. Избягване и прекратяване на караници

Пр. 29:11; Фил. 2:3; 2 Тим. 2:24; Як. 1:19; Пр. 25:8; Екл. 5:3; Пр. 17:9; Пр. 20:3; Пр. 22:10; Кол. 3:13

3. Критика

А. Неправилна критика

Пр. 17:19; 1 Кор. 3:3; Як. 3:14,15; Пр. 18:19; Гал. 5:15; Як. 3:16

Б. Градивна критика

Пр. 26:5; Пр. 28:23; Гал. 6:1; 2 Тим. 2:25; Як. 5:20; 1 Петр. 3:15

4. Непростителност и огорчение

1 Петр. 3:9; Евр. 12:15; Як. 3:14,15; Еф. 4:31

5. Самодоволство

Лк. 18:11-14; Мт. 23:12; Як. 4:6; 1 Петр. 5:5,6; Мт. 23:23

6. Себичност

А. От материален характер

1 Петр. 5:2; Мт. 6:24; Тит 1:10,11; Ис. 56:11; Езек. 22:31; 1 Йн. 3:17; Як. 2:15,16

Б. От духовен характер

3 Йн. 9,10; Лк. 22:24; Мт. 23:5-7; Юда 16

7. Лицемерие

Ер. 7:4; Мт. 7:21; Мт. 15:9; Мт. 23:2,3; Лк. 6:46; Тит 1:16

А. Фалшива религиозност

Мт. 7:15; Мт. 23:4,5; ***; Лк. 18:11; Деян. 15:10

Б. Формални изповеди

Ис. 29:13; Ер. 2:32; Ер. 5:1,2; Езек. 33:31,32; Мт. 15:8; 1 Йн. 4:20; Мал. 1:6

8. Страдание в следването на Христос

Ис. 66:5; Гал. 4:29; Деян. 13:44,45; 1 Йн. 3:13; Йн. 15:18-21; Пс. 44:13-18

9. Справяне с критични ситуации

А. Любов към Господа и Неговото слово

Мт. 6:21; Мт. 6:24; Кол. 2:6,7; Кол. 3:1,2; Евр. 12:2,3; Пс. 17:5; Пс. 26:1; Пс. 119:9; Пс. 119:11; Пс. 27:31; Пс. 119:165; 1 Петр. 1:18,19

Б. Избягване на подвеждащи личности

Пс. 1:1,2; Пс. 119:63; Римл. 16:17,18; Еф. 5:11; 1 Тим. 6:3-5; 2 Петр. 3:17; Пр. 1:10

В. Оставяне на светските неща

Римл. 12:2; Гал. 6:14; 2 Тим. 2:4; 1 Йн. 2:15; Кол. 3:2; 1 Кор. 7:31

Г. Физическа и духовна самодисциплина

2 Тим. 2:3; Евр. 11:24,25; Лк. 9:23-25; 1 Кор. 9:27; Фил. 3:7,8; Лк. 14:33; Як. 1:12; 1 Петр. 2:11; Фил. 4:8

Д. Изповядване на вина и грях

Пр. 28:13; Як. 5:16; Йов 11:14; 1 Йн. 1:8-10; Евр. 12:1-3

Е. Приемане на съвет и корекция

Пр. 6:23; Пр. 10:17; Евр. 3:13; Евр. 12:5-13

Ж. Простената вина е простена

2 Лет. 7:14; Ер. 24:7; Ис. 38:17; Ис. 44:22; Ер. 31:34

З. Незадържане на минали неща

Фил. 3:13,14; 1 Петр. 4:2,3; Ис. 43:18,19

И. Благодарност и задоволство

Фил. 4:11; 1 Сол. 5:18; 1 Тим. 6:6-8; Пр. 15:16; Екл. 6:9; Евр. 13:5

ИЗПИТАНИЕ И ИЗКУШЕНИЕ

1. Изкушенията със сигурност ще дойдат

Деян. 14:22; 1 Сол. 3:3; Евр. 12:7; 1 Петр. 4:12,17; 1 Петр. 5:9

2. Откъде идват изкушенията?

А. Те не идват от Бога

Як. 1:13; Як. 1:17; 1 Йн. 2:15,16

Б. От собствените страсти

Як. 1:14; Римл. 13:14; Гал. 6:1

В. Чрез атаки на противника

Бит. 3:1-6; Бит. 3:13; 1 Лет. 21:1; Мт. 4:1; Лк. 22:31; 1 Сол. 3:5; 2 Кор. 11:3

Г. Чрез измамно заблуждение

Пр. 1:10; Пр. 16:29; Юда 4; 2 Петр. 3:17,18

3. Божията подкрепа при изпитание и изкушение

1 Кор. 10:13; 2 Петр. 2:9; 1 Кор. 15:57; Евр. 2:18; Евр. 4:15; Ис. 43:1,2

4. Защо Бог допуска изкушения?

А. БОГ ИЗПИТВА ИСТИНСКОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА СЪРЦЕТО

Втзк. 8:2; Втзк. 13:4; Ер. 12:3; Ер. 17:1; Пр. 17:3

Б. Той иска да ни научи на послушание

Евр. 5:8; 1 Петр. 4:1,2

В. Бог иска да ни пречисти

Йн. 15:2; Ер. 18:4; 2 Тим. 2:21; Зах. 13:9; Пс. 66:10; Йов 23:10; Ис. 48:10; Дан. 11:5; 1 Петр. 1:7

Г. Бог ни учи на търпение

Римл. 5:3; Як. 1:3,4

5. Примери в библията за изкушения и изпитания

Бит. 21:9-11 (Авраам се ядосва на съвета на Сара)

Бит. 26:34,35 (Исав причинява скръб на родителите си, като се жени за езически жени)

Изх. 4:10-13 (Мойсей се счита за неспособен да говори на еврейския народ)

Чис. 11:10-14 (Мойсей укорява Бога, че му е наложил бремето да води народа)

Съд. 6:14,15 (Гедеон не се чувства способен да спаси Израил)

Рут 1:12,13 (Ноемин отпраща двете си снахи)

1 Царе 30:1-6 (Мъжете на Давид се гневят заради загубата на жените и децата си)

3 Царе 19:1-4,10 (Илия се отчайва от преследванията и самотата и иска да умре)

Пс. 6:5-7 (Давид скърби заради притеснението от враговете му)

Пс. 38:3-8 (Давид се измъчва от вина и грях)

Пс. 102:1-11 (Давид е силно изкушен поради притеснението от враговете му)

Ер. 15:10 (Еремия е силно изкушен от отхвърлянето, клеветите и притеснението)

Йона 3:4,5,10; 4:1-9 (Йона се сърди и иска да умре, защото разни неща стават не по неговите представи)

Лк. 10:40 (Марта се чувства изоставена и онеправдана)

Йн. 21:17 (Петър се наскърбява, защото Господ привидно поставя под съмнение неговата любов към Господа)

2 Кор. 1:8 (Павел е в такива големи трудности, че дори се отчайва от живота)

Ис. 53:3-9 (Страданията и изпитанията на Господа)

6. Заслужава си да се издържи изкушението

А. Господ дава зрялост

2 Кор. 4:16; 2 Кор. 12:9,10; Римл. 8:28; Як. 1:2; 1 Петр. 1:6

Б. Бог награждава способността за издържане

Евр. 12:11; Як. 5:11; Йов 42:10-12; Римл. 8:18; 2 Кор. 4:17; Як. 1:12

7. Избягване на изкушения

А. Помоли Бога да те запази

Мт. 6:13

Б. Избягвай пътищата към изкушението

Пр. 4:14,15; Мт. 7:13,14; 2 Тим. 2:22

В. Избягвай лошо общество

Пс. 1:1,2; Пр. 1:10; Пр. 16:29; 2 Петр. 3:17; Пр. 22:24,25; 2 Петр. 2:18,19

Г. Разпознавай собствените си слабости

Римл. 13:14; Гал. 6:1; Гал. 6:3-5

8. Съпротивление и победа при изкушения

А. Гледай към Исус

Евр. 12:2,3; Кол. 3:2,3

Б. Бой се от Господа

Пр. 14:27; Пр. 16:6; Пр. 23:17; 1 Царе 12:24

В. Моли Господа за помощ

Пс. 56:13; Мт. 6:13; Мт. 26:41; Лк. 21:36; Як. 5:16

Г. Съпротивете се на противника

Еф. 4:26,27; Як. 4:7

Д. Дръж се за Словото

Пс. 119:81; Йн. 15:3; 2 Петр. 1:4; Откр. 3:10

Е. Истинско смирение

Дан. 2:28; Дан. 2:30; Гал. 6:14; Фил. 2:5-8; Еф. 5:21; Римл. 12:16; Як. 4:10; 1 Петр. 5:6

Ж. Отказване от собствени желания

Гал. 5:16; Гал. 5:24; Еф. 4:20-23; Римл. 6:13; 1 Кор. 9:27; 1 Кор. 16:13; 2 Тим. 2:3; 2 Тим. 2:22; 1 Петр. 1:14; 1 Петр. 2:11

З. Гледай към крайната цел

Евр. 11:25,26; Евр. 12:2

И. Доверие в Божията близост и помощ

2 Петр. 2:9; 1 Кор. 10:13; 1 Кор. 15:57; Евр. 2:18; Евр. 4:15; 1 Петр. 4:19

9. Примери за съпротивление на изкушения

Бит. 14:21-23; 4 Царе 5:15,16; Йов 2:9,10; Ер. 35:5,6; Дан. 1:8; Деян. 8:18-20