Никой, който служи като войник, не се заплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник. (2 Тимотей 2:4)
Християнинът е записан като войник на Господ и стои в Неговата служба.Той не бива да се заплита в нещата от ежедневния живот. Разбира се, християнинът не може да се изолира напълно от земните дейности. Той трябва да работи, за да издържа семейството си. Има известна степен на занимание с ежедневните неща, която е неизбежна.
Християнинът не бива да се заплита в тези неща, а последователно да дава предимство на служението за Господ. Дори и неща, които сами по себе си са добри,понякога стават врагове на най-добрите.
Уилям Кели казва, че „да се заплиташ в житейски работи всъщност означава да се откажеш от отделянето си от света и да заемеш мястото в земните неща на пълноправен бизнес-партньор”.
Заплел съм се, ако поставям главното ударение върху социалната работа, а не върху Евангелието като лекарство за нуждите и страданията на света. Оплел съм се ако се впусна в политиката като средство за решаване на проблемите на този свят.
Заплел съм се в житейски работи, ако професията ми до такава степен ме владее, че отдавам най-доброто от себе си за печелене на пари или напредването ми в кариерата. (Мат.16:26) Стремейки се така да запазя живота си, аз всъщност го губя.
Заплел съм се, ако Божието царство и Неговата правда вече не заемат първото място в живота ми.(Мат. 6:33) Ако поставим Бог на първо място действително няма да живеем без проблеми, но животът ни ще бъде изпълнен и удовлетворен. А ако поставим Бог на второ място, няма да имаме нищо друго освен едно окаяно съществувание.
Заплел съм се , ако се въртя около неща, които са твърде незначителни за едно дете на вечността – мощността на колите, курса на валутата, неподозираните функции на мобилните телефони, минералното и химическо съдържание на хранителните продукти, или въздействието на храната върху блясъка на козината на домашния любимец.(Римл (14:17) На такива размисли можем да отделим миг внимание в ежедневието си, но като слуги на Господ, за нас е недостойно да запълваме времето си и да изразходваме живота си за такива неща.
‘’Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.'' (Римл. 8:28)
Докато вятърът е слаб, можем лесно да кажем: ''Вярвам, Господи!''. Но когато се извие буря, викаме :'' Помогни на моето неверие!''. Бог действа за наше добро чрез всички житейски обстоятелста.
Знаем това, понеже Библията го казва. Вярата го възприема, дори и да не го виждаме и да не го разбираме.
Знаем, че е вярно, понеже Божият характер е такъв. Ако Той е Бог на безкрайната любов, безкрайната мъдрост и безкрайната мощ, то тогава следва, чеТой планира и осъществява всичко за наше добро.
Знаем, че е вярно и въз основа на опита на Божия народ. Ударите в тежките изпитания отнемат от нас всичко непотребно, за да бъдем преобразени в славния образ на Иисус Христос.
Ако можем да Му се доверим за вечното си спасение, не можем ли да Му се доверим и за ежедневният си живот? '' Доста голяма неискреност е да поверяваме на Бога вечната си душа,а да задържаме за себе си дмъртния си живот – да изповядваме, че Му даваме най-важното, а същевремено да си задържаме по-маловажното.'' (Р. А. Лейдлоу)
''… Иисус Христос, който е Господар на всички,'' (Деяния 10:36) И така, как можем да направим Иисус Господар на живота си? Това е въпрос на ежедневно, постоянно подновяващо се подчинение на Неговото водителство, като Му предаваме тялото си, така че Той да живее Своя живот чрез нас.
1. Започваме деня си с молитва. Отделяме време за хваление и поклонение, и съвсем съзнателно предаваме живота си в ръцете на Бог. Това ни предпазва от болезненото правене на планове и Му предаваме подреждането на живота си.
2. Отделяме си време за хранене с Божието Слово. По този начин получаваме общ преглед върху Божията воля за живота ни, но може и да получимконкретни напътствия за Неговата воля в настоящия момент.
3. Заемаме се с обичайната си работа. Обикновено това са простичките, сухи, ежедневни задължения в живота. Голяма част от ходенето по Духа се състои във вярност и старание в ежедневната ни работа и има много общо с работния гащеризон и домакинските престилки.
4. В хода на деня ние изповядваме греха, веднага щом го осъзнаем. Прославяме Бог, когато се сетим за Неговите благословения, които ни е дал. Подчиняваме се навсеки импулс да правим добро и отказваме на всяко изкушение да правим зло.
5. Приемаме всичко,което ни се случва през деня като Божията воля за нас. Прекъсванията се превръщат във възможности за за свидетелство. Разочарованията се превръщат в срещи с Господ. Обажданията по телефона, писмата, посещенията – всичко това го разглеждаме като част от неговоя план.
Поддържай навика през целия ден да Му се доверяваш радостно и да Му се покоряваш с очакването, че Той те води, осветлява, коригира, напътсъва, употребява и върши в теб и чрез теб това, което Той иска. Разчитай на Неговото действие като на факт, който не зависи от това което ти виждаш или чувстваш. Със Своята мъдрост , любов и сила Той много по-добре е в състояниеда вземе живота ни в Своите ръце, отколкото бихме могли ние самите.
3Ц 18:426-45 "Илия се изкачи на връх Кармил и като се наведе до земята, сложи лицето си между коленете си и каза на слугата си: "Иди сега, погледни към морето." И слугата отиде, погледна и каза: "Не виждам нищо." А Илия каза: "Иди пак", и така седем пъти. На седмия път слугата отговори: "Виждам малък облак, колкото човешка длан, да се издига от морето." Тогава Илия каза: "Иди, съобщи на Ахаав: "Впрегни колесницата си и слез, за да не спре дъждът." А междувременно небето се помрачи от облаци, задуха вятър и заваля силен дъжд. И Ахаав, като се возеше на колесницата си, отиде в Езраел". 
