вторник, 31 март 2009 г.

Не можем ли да Му доверим ежедневния си живот?


Никой, който служи като войник, не се заплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник. (2 Тимотей 2:4)
Християнинът е записан като войник на Господ и стои в Неговата служба.Той не бива да се заплита в нещата от ежедневния живот. Разбира се, християнинът не може да се изолира напълно от земните дейности. Той трябва да работи, за да издържа семейството си. Има известна степен на занимание с ежедневните неща, която е неизбежна.
Християнинът не бива да се заплита в тези неща, а последователно да дава предимство на служението за Господ. Дори и неща, които сами по себе си са добри,понякога стават врагове на най-добрите.



Уилям Кели казва, че „да се заплиташ в житейски работи всъщност означава да се откажеш от отделянето си от света и да заемеш мястото в земните неща на пълноправен бизнес-партньор”.
Заплел съм се, ако поставям главното ударение върху социалната работа, а не върху Евангелието като лекарство за нуждите и страданията на света. Оплел съм се ако се впусна в политиката като средство за решаване на проблемите на този свят.
Заплел съм се в житейски работи, ако професията ми до такава степен ме владее, че отдавам най-доброто от себе си за печелене на пари или напредването ми в кариерата. (Мат.16:26) Стремейки се така да запазя живота си, аз всъщност го губя.
Заплел съм се, ако Божието царство и Неговата правда вече не заемат първото място в живота ми.(Мат. 6:33) Ако поставим Бог на първо място действително няма да живеем без проблеми, но животът ни ще бъде изпълнен и удовлетворен. А ако поставим Бог на второ място, няма да имаме нищо друго освен едно окаяно съществувание.
Заплел съм се , ако се въртя около неща, които са твърде незначителни за едно дете на вечността – мощността на колите, курса на валутата, неподозираните функции на мобилните телефони, минералното и химическо съдържание на хранителните продукти, или въздействието на храната върху блясъка на козината на домашния любимец.(Римл (14:17) На такива размисли можем да отделим миг внимание в ежедневието си, но като слуги на Господ, за нас е недостойно да запълваме времето си и да изразходваме живота си за такива неща.

’Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.'' (Римл. 8:28)
Докато вятърът е слаб, можем лесно да кажем: ''Вярвам, Господи!''. Но когато се извие буря, викаме :'' Помогни на моето неверие!''. Бог действа за наше добро чрез всички житейски обстоятелста.
Знаем това, понеже Библията го казва. Вярата го възприема, дори и да не го виждаме и да не го разбираме.
Знаем, че е вярно, понеже Божият характер е такъв. Ако Той е Бог на безкрайната любов, безкрайната мъдрост и безкрайната мощ, то тогава следва, чеТой планира и осъществява всичко за наше добро.
Знаем, че е вярно и въз основа на опита на Божия народ. Ударите в тежките изпитания отнемат от нас всичко непотребно, за да бъдем преобразени в славния образ на Иисус Христос.

Ако можем да Му се доверим за вечното си спасение, не можем ли да Му се доверим и за ежедневният си живот? '' Доста голяма неискреност е да поверяваме на Бога вечната си душа,а да задържаме за себе си дмъртния си живот – да изповядваме, че Му даваме най-важното, а същевремено да си задържаме по-маловажното.'' (Р. А. Лейдлоу)
''… Иисус Христос, който е Господар на всички,'' (Деяния 10:36) И така, как можем да направим Иисус Господар на живота си? Това е въпрос на ежедневно, постоянно подновяващо се подчинение на Неговото водителство, като Му предаваме тялото си, така че Той да живее Своя живот чрез нас.
1. Започваме деня си с молитва. Отделяме време за хваление и поклонение, и съвсем съзнателно предаваме живота си в ръцете на Бог. Това ни предпазва от болезненото правене на планове и Му предаваме подреждането на живота си.
2. Отделяме си време за хранене с Божието Слово. По този начин получаваме общ преглед върху Божията воля за живота ни, но може и да получимконкретни напътствия за Неговата воля в настоящия момент.
3. Заемаме се с обичайната си работа. Обикновено това са простичките, сухи, ежедневни задължения в живота. Голяма част от ходенето по Духа се състои във вярност и старание в ежедневната ни работа и има много общо с работния гащеризон и домакинските престилки.
4. В хода на деня ние изповядваме греха, веднага щом го осъзнаем. Прославяме Бог, когато се сетим за Неговите благословения, които ни е дал. Подчиняваме се навсеки импулс да правим добро и отказваме на всяко изкушение да правим зло.
5. Приемаме всичко,което ни се случва през деня като Божията воля за нас. Прекъсванията се превръщат във възможности за за свидетелство. Разочарованията се превръщат в срещи с Господ. Обажданията по телефона, писмата, посещенията – всичко това го разглеждаме като част от неговоя план.
Поддържай навика през целия ден да Му се доверяваш радостно и да Му се покоряваш с очакването, че Той те води, осветлява, коригира, напътсъва, употребява и върши в теб и чрез теб това, което Той иска. Разчитай на Неговото действие като на факт, който не зависи от това което ти виждаш или чувстваш. Със Своята мъдрост , любов и сила Той много по-добре е в състояниеда вземе живота ни в Своите ръце, отколкото бихме могли ние самите.


понеделник, 30 март 2009 г.

ДЕЙСТВЕНАТА МОЛИТВА

ДЕЙСТВЕНАТА МОЛИТВА
3Ц 18:426-45 "Илия се изкачи на връх Кармил и като се наведе до земята, сложи лицето си между коленете си и каза на слугата си: "Иди сега, погледни към морето." И слугата отиде, погледна и каза: "Не виждам нищо." А Илия каза: "Иди пак", и така седем пъти. На седмия път слугата отговори: "Виждам малък облак, колкото човешка длан, да се издига от морето." Тогава Илия каза: "Иди, съобщи на Ахаав: "Впрегни колесницата си и слез, за да не спре дъждът." А междувременно небето се помрачи от облаци, задуха вятър и заваля силен дъжд. И Ахаав, като се возеше на колесницата си, отиде в Езраел".

Под молитва се има впредвид многостранната връзка на вярващите с Господа. Освен като "молитва" означава да призовеш Бога (Пс 17:6), да призовеш Господното име (Бит 4:26), да извикаш на висок глас към Господа (Пс 25:1), да търсиш Господа (Ис 55:6), да пристъпваш с дръзновение към престола на благодатта (Евр 4:16), да пристъпваш към Бога (Евр 10:22).

ПРИЧИНИ ЗА МОЛИТВА. Библията посочва ясни основания вярващите да се молят.

1) Преди всичко, Бог е заповядал така. Заповедта за молитва идва от устата на псалмисти (1Лет 16:11; Пс 105:4), пророци (Ис 55:6; Ам 5:4, 6), апостоли (Еф 6:17-18; Кол 4:2; 1Сол 5:17) и на самия Господ Исус (Мат 26:41; Лука 18:1; Йоан 16:24). Бог иска да има общение с нас. Чрез молитвата ние поддържаме взаимотношенията си с Него.

2) Молитвата е необходимо общение за получаване на благословения и сила от Бога, както и за изпълнението на Неговите обещания. Много библейски пасажи потвърждават този принцип. Например Исус обещава, че Неговите последователи ще получат Святия Дух, ако настоятелно искат, търсят и хлопат на вратата на своя небесен Отец (Лука 11:5-13). Така след възнесението на Исус, учениците Му постоянно се събират за молитва в "горната стя" (ДА 1:14), докато Святия Дух се излее със сила върху тях (ДА 1:8) в деня на Петдесятница (ДА 2:1-4). Когато апостолите се събират заедно, след като са задържани и освободени от юдейските власти, те се молят усърдно Святия Дух да им даде дързост и сила да говорят Неговото слово. "И като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се потресе и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово" (ДА 4:31). Апостол Павел често иска да се молят за него, защото знае, че делото му няма да е успешно, ако християните не го подкрепят с молитвите си (напр. Римл 15:30-32; 2Кор 1:11; Еф 6:18-20; Фил 1:19; Кол 4:3-4). Яков заявява изрично, че вярващият може да получи физическо изцеление като отговор на "молитва, която е с вяра" (Як 5:14-15).

3) В своя план за спасение на човечеството Бог е отредил вярващите да бъдат Негови съработници в процеса на изкуплението. В известен смисъл Той ограничава действията Си в зависимост от святата и постоянна молитва на Неговия народ. Има много неща в Божието царство, които няма да бъдат изпълнени без застъпническите молитви на вярващите. Например, Бог иска да изпрати работници за жътвата на благовестието. Исус учи, че това ще се изпълни изцяло според Божието намерение, само чрез молитвите на Неговите последователи: "Затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си" (Мат 9:38). С други думи, силата на Бога за осъществяване на много от целите Му влиза в действие само когато вярващите се молят усърдно за настъпването на Неговото царство. Ако пренебрегнем молитвата, всъщност може да забравим изпълнението на Божия изкупителен замисъл както за самите нас, така и за Жърквата като Христово тяло.

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДЕЙСТВЕНА МОЛИТВА. За да има молитвата ни резултат, трябва да са на лице няколко условия.

1) Нашите молитви няма да получат отговор, ако вярата ни не е искрена и истинска. Исус ясно заявява: "Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне" (Марк 11:24). Той се обръща със следните думи към бащата на момчето, обладано от нечист дух: "Всичко е възможно за този, който вярва" (Марк 9:23). Авторът на Посланието на евреите ни подтиква да "пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра" (Евр 10:22), а Яков ни насърчава "да просим с вяра, без да се съмняваме ни най-малко" (Як 1:6; ср. 5:15).

2) Молитвата също така трябва да бъде отправена в името на Исус. Сам Той изразява този принцип, като казва: "И каквото и да поискате в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, ще го направя" (Йоан 14:13-14). Молитвите ни трябва да бъдат в хармония с Личността, характера и волята на нашия Господ.

3) Молитвата може да бъде резултатна само ако е според Божията съвършена воля. "И дръзновението, което имаме пред Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша" (1Йоан 5:14). Това се потвърждава в молитвата, която Исус изрича като пример за нас, така наречената Господна молитва: "Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята" (Мат 6:10; ср. Лука 11:2; обърнете внимание на Исусовата молитва в Гетсимания - Мат 26:42). В много случаи знаем Божията воля, защото Той ни я е открил в Библията. Можем да бъдем сигурни, че всяка молитва, която действително е основана на общенията от Бога в Неговото слово, ще бъде плодотворна. Илия е уверен, че Израелевият Бог ще отговори на молитвата му с огън и по-късно с дъжд, защото вече е чул Господното пророческо слово (3Ц 18:1). Той е напълно уверен, че нито един от езическите богове не е по-велик, нито равен по сила на Израелевия Господ Бог (3Ц 18:21-24). В някои случаи разбираме каква е Божията воля само ако усърдно я търсим. Но след като веднъж я познаем, по какъвто и да било проблем, можем да се молим с дръзновение и с вяра, че Бог ще отговори.

4) Ако искаме Бог да ни чуе и да ни отвърне, трябва не само да се молим според Неговата воля, но и да живеем в съгласие с нея. Бог ще ни даде онова, което искаме, само ако търсим Неговото царство и Неговата правда. Апостол Йоан недвусмислено заявява, че "каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това, което е угодно пред Него" (1Йоан 3:22). Неотменимите условия, за да получим отговор на молитвите си, са да изпълняваме заповедите на Бога, да Го обичаме и да Му бъдем угодни. Когато Яков пише, че молитвите на праведните са действени, той има впредвид както хора, оправдани чрез вяра в Христос, така и хора, които живеят праведно, в покорство и страх от Бога - като пророк Илия (Як 5:16-18; ср. Пс 34:13-14). Това се подчертава още в СЗ. Бог показва ясно, че молитвите на Моисей за израелтяните са ползотворни, заради неговото покорно отношение и верността му към Господа. И обратно, псалмистът твърди, че ако постоянстваме в грях, Господ няма да послуша молитвите ни (Пс 66:18). Подобно отношение е основната причина Господ да не слуша молитвите на нечестивите израелтяни, които се покланят на идоли (Ис 1:15). Но ако Божият народ се покае и се отвърне от греховните си пътища, Господ обещава да го чуе отново, да прости греховете му и да изцели земята му (2Лет 7:14; ср. 6:36-39; Лука 18:14). Обърнете внимание на факта, че молитвата на първосвещеника да се опростят греховете на израелтяните в Деня на умилостивението няма да бъде чута, докато той сам не се очисти от своите грехове.

5) И накрая, за да бъде молитвата ни действена, трябва да постоянстваме. Това е основната идея в притчата за настойчивата вдовица (виж Лука 18:1-7). Настъвленията на Исус да "искаме... търсим... хлопаме" (Мат 7:7-8) ни учи на постоянство в молитвите. Апостол Павел също ни подтиква да се посвещаваме на молива. Старозаветните светии също признават този принцип. Например израелтяните успяват в битката срещу амаличаните толкова дълго, колкото Моисей постоянства в молитва с ръце, издигнати към Бога. След като Илия чува пророческото слово, че сушата ще спре, той продължава да се моли, докато дъждът дойде (3Ц 18:41-45). Преди това този велик пророк се моли усърдно на Бога да съживи мъртвия син на вдовоцата от Сарепта, докато получи отговор на молитвата си (3Ц 17:17-23).

ЕЛЕМЕНТИ НА ДЕЙСТВЕНАТА МОЛИТВА И МЕТОДИ РАЗКРИТИ В ПИСАНИЕТО.

1) Какви елементи изграждат действената молитва?

а) За да се молим резултатно, трябва искрено да прослявяме и възвеличаваме Бога (Пс 150; ДА 2:47; Римл 15:11).

б) Благодарността към Бога, която е тясно свързана с хвалението, е също толкова важна за плодотворността на молитвата (виж Пс 100:4; Мат 11:25-26; Фил 4:6).

в) Искреното изповядване на осъзнатите грехове е необходимо за принесената с вяра молитва (Як 5:15-16; ср. Пс 51; Лука 18:13; 1Йоан 1:9).

г) Бог ни настъвлява също да искаме според нуждите си. Както пише Яков, ние не получаваме онова, което искаме, защото не просим или просим с погрешни мотиви (Як 4:2-3; ср. Пс 27:7-12; Мат 7:7-11; Фил 4:6).

д) Трябва да се молим ревностно за другите (Числ 14:13-19; Пс 122:6-9; Лука 22:31-32; 23:34).

2) Как трябва да се молим? Исус набляга на искреността в сърцата ни, защото няма да бъдем чути, ако разчитаме на празните думи и многословието си (Мат 6:7). Можем да се молим безмълвно (1Ц 1:13) или на глас (Неем 9:4; Йез 11:13). Със свои думи или да използваме текстове от Писанието. С ума или с Духа (т.е на езици - 1Кор 14:14-18). Можем дори да се молим със стенания, т.е без да изговаряме думи (Римл 8:26), като знаем, че Духът ще отнесе пред Господа тези негласни мол;би. Друг метод за молитва е като пеем на Господа (Пс 92:1-2; Еф 5:19-20; Кол 3:16). Усърдната молитва към Него понякога е придружена с пост (Ездр 8:21; Неем 1:4; Дан 9:3-4; Лука 2:37; ДА 14:23).

3) В каква позиция на тялото е най-добре да се молим? В Библията се говори за молитва в изправено положение (3Ц 8:22; Неем 9:4-5), когато човек е седнал (1Лет 17:16; Лука 10:13), коленичил (Ездр 9:5; Дан 6:10; ДА 20:36), легнал на легло (Пс 63:6), приведен до земята (Изх 34:8; Пс 95:6), легнал по лице на земята (2Ц 12:16; Мат 26:39) и с издигнати към небето ръце (Пс 28:2; Ис 1:15; 1Тим 2:8).

ПРИМЕРИ ЗА ДЕЙСТВЕНА МОЛИТВА. Библията е изпълнена с примери за силни и резултатни молитви.

1) Моисей изрича доста застъпнически молитви, на които Бог отговаря - дори ако преди това му е казал, че възнамерява да извърши нещо друго.

2) Покаялият се Самсон се моли за още една възможност да изпълни целта на живота си - победа над филистимците. Бог отговаря на неговата молитва, като му дава сила да събори стълбовете на сградата, в която враговете му са се събрали да отпразнуват мощта на боговете си (Съд 16:21-30).

3) Прпрок Илия получава отговор на поне четири силни молитви, като всички те носят славата на Израелевия Бог (виж 3Ц 17-18 гл.; ср. Як 5:17-18).

4) Цар Езекиясе разболява и чрез пророк Исая Бог му казва, че ще умре (4Ц 20:1; Ис 38:1). Но с чувството, че животът и делото му са недовършени, Езекия обръща лицето си към стената и усърдно се моли Бог да му даде още време. Бог изпраща Исая обратно при Езекия, за да го увери, че ще оздравее и ще живее още петнадесет години (4Ц 20:2-6; Ис 38:-6).

5) Даниил несъмнено се е молил на Господа в ямата с лъвовете, като е просил избавление от зверовете, и Господ удовлетворява молбата му (Дан 6:10, 16-22).

6) Ранните християни се молят усърдно за освобождаването на Петър от затвора и Бог изпраща ангел да го изведе от тъмницата (ДА 12:3-11). Такива примери трябва да ни изпълват със свято желание и вяра да се молим плодотворно според принципите, изложени в Библията.

Библия - пълноценен живот в Святия Дух

публикувано от Мариана

събота, 28 март 2009 г.

Приятелско въже




Когато болката те реже като нож
и да живееш ти не виждаш смисъл,
когато твоят ден превръща се във нощ
и сякаш сам си се отписал...

Живееш с мъка ден за ден,
насилваш се дори да дишаш
на отчаянието падаш в плен
не искаш вече и да мислиш...

Тогава просто протегни ръка
към този, който те обича
не се поддавай на страха,
не се плаши, недей, не тичай!

Защото ямата, в която си се окопал
дълбока е и много тясна,
единствено с приятелско въже
от тази клопка има бягство!

Защото то е плетено години
от малки и невидими влакна,
споявано от дребни песъчинки
във радост, болка, скръб, тъга...

Хвани се ти за него здраво,
около кръста си го препаши
и две приятелски ръце тогава
ще върнат светлината в твойте дни.

И ще ти върнат смисъла на дните,
защото с обич ще те окрилят
от лапите жестоки на отчаянието
ще бдят до теб, за да те защитят!


13.02.2004г. Мария Борисова

сряда, 25 март 2009 г.

Съдове от пръст


„Но ние имаме това съкровище в съдове от пръст, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас.” 2 Коринтяни 4:7

Съдове пръстни, крехки, трошливи,
Криещи скъпо безцено богатство –
небесно съкровище, светещо ярко –
Христос изявен чрез Свойте свети!
Съдове счупени, слаби и грозни,
носещи вест блага през вековете –
вест за богатства дадени щедро,
вест за Божия дар – Христос разпнат!
Нека да бъдем съдове прости,
Съдове смешни ,невзрачни и грозни.
Стига да бъдем за Бога по-свети,
Пълни с Христос и само със Него!
Кое от земята е по-славно от Славата?
Кое от човека е по-ярко от Светлината?
Ние сме съдове счупени, празни,
но светим с Христос като факли запалени!

Тр. Франсис Бивън

неделя, 22 март 2009 г.

Трудът ви не е напразно!


Имало един роб на име Моисей. Един ден докато сечал дърва за господаря си. Потял се и си мърморел под носа:
- Този Адам!!! Ако тогава не беше нарушил Божията заповед, нямаше да има нужда аз да се мъча и да се трепя сега тук!
Господарят му го чул и го попитал:
- Какво казваш, Моисей? Какво е желанието ти?
- Да не работя повече!!!
- От сега нататък няма нужда да работиш! Може да правиш каквото си поискаш! Виждаш ли онова сандъче там? Горко ти ако някога погледнеш вътре!
Отпуската била чудесна, но със времето му ставало все по-скучно и все повече започнало да го интересува това сандъче.
- Ех, едва ли ще е толкова страшно, ако само веднъж надникна вътре!
Един ден любопитството му нараснало до такава степен, че той не издържал и надигнал капака. И прочел:
„Моисей, негоднико, веднага се връщай обратно на работа!!!Защото, ако ти беше на мястото на Адам – щеше да направиш същото като него!!!”

Много хора мислят, че труда е последица от грехопадението.

Истината обаче е, че Бог даде на човека да се труди още в Едемската градина.
„И ГОСПОД Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.” (Битие 2:15)
След това , жената беше изкушена от змията, и жената и мъжа ядоха от дървото за познаване на доброто и злото , и по този начин нарушиха Божията заповед.
„И ГОСПОД Бог заповяда на човека и каза: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.” (Битие 2:16,17)
Адам и Ева не умряха физически в този момент, но се прекъсна връзката им с Бог и от този момент те бяха духовно мъртви.

Тогава Бог прокле змията , да бъде най-нищожното създание между всички животни и изговаря пророчеството за крайната победа на Христос над сатана. (Бит 3:14,15)
След това Бог изрича проклятието върху жената, за това че ще има мъки в бремеността и при раждане, всичките й желания и самата тя ще са под властта на мъжа. (Бит 3:16)
Накрая изрича проклятието над труда на човека:
„А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него! - проклета да бъде земята поради теб; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си; тръни и бодили ще ти ражда, и ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст, и в пръстта ще се върнеш.” (Битие 3:17-19)

Каква е ползата от труда?
Израелският цар Соломон започва своята книга Еклисиаст, с въпроса: “Каква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето?” (Еклесиаст 1:3) и пак : "Защото каква полза за човека от целия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето?” (Еклесиаст 2:22). Животът на човека е изпълнен с труд и дейности, но къде го отвеждат те в крайна сметка? Питаш го защо работи и той отговаря: „За да печеля пари , разбира се!”. А защо иска пари? За да си купи храна. А защо му е храна? За да поддържа силите си. Добре, но защо му е сила? Силата му е необходима, за да може да работи. И така, той е отново там от където е тръгнал.


Соломон стига до до заключението,че човек не получава нищо с трайна стойност като резултат от целият си труд и скръбта си под слънцето. Той полага усилия, блъска се, терзае се, ядосва се – но за какво? Какво значение има това пет минути след като умре?
За човека, който няма надежда отвъд гроба е вярно, че животът му е изпълнен с мъка и досаден и изтощителен труд, а нощите - с мъчително терзание. Животът е едно голямо неудовлетворение, изпълнен с тревоги и мъка.
В най-добрият случай, животът е кратък, защо тогава да не виждаш добро от него докато все още можеш?


„Ето какво видях аз за добро и прилично: да яде някой и да пие, и да се наслаждава от благата на целия си труд, с който се труди под слънцето през всички дни на живота си, които му е дал Бог;защото това е делът му.” (Еклесиаст 5:18) В такъв случай логичната житейска философия за човека, чието съществуване е изцяло под слънцето, е да намира наслада в ядене, пиене и в труда си. Намиране на удоволствие винаги , когато е възможно в обикновените неща от живота. Дори и това е от Божията ръка – възможността на хората да се наслаждават на обикновените радости от живота – на вкуса на хубавата храна, на освежителното действие на напитките и на удовлетворението от честния труд. Човек няма способността да се наслаждава, ако тя не му бъде дадена от Бог. Ние зависим от Него за храната си, за апетита си, за храносмилането, за зрението си, за обонянието си, за слуха си, за паметта си ,за здравето си, за здравия си разум и за всичко, което е нужно за нормалните ни преживявания носещи ни удоволствие.


Апостол Павел потвърждава, това мнение като казва, че ако няма възкресение на мъртвите, най-разумното поведение да ядем и да пием, защото утре ще умрем! (1Кор 15:32 )


От Божието Слово знаем, че можем да живем своят живот за Бог и за вечността:
"Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си." (Йоан 6:27 )Господ не иска да каже,че хората не трябва да работят за ежедневната си прехрана, а че това не трябва да бъде най-главната цел в живота им. Човекът се състои не само тяло, но и от дух, и от душа, и не трябва да живее сякаш тялото му е всичко за него. Вместо това трябва да се старае да се храни ежедневно със Словото на Бог.

"Тогава каза на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците - малко; затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си." (Матей 9:37,38) Господ ни дава да видим нуждата на погиващият свят от Исус Христос - Спасителя. Нивата е готова за голямата духовна жътва. Работата е много, а работниците са малко. Но те не могат да отидат, ако не са изпратени. Исус изпраща учениците Си и явно, Той е Господарят на жетвата, на Когото трябва да се молим за нови възможности за евангелизиране на света.

"Не работете само за пред очи, като човекоугодници, а като Христови слуги изпълнявайте от душа Божията воля;" (Ефесяни 6:6) Наградата, която очаква всеки за верността и честността в труда, е поради любовта към Христос и искреното желание на сърцето да Му бъдем покорни. Това прави труда ни лесен, удовлетворява нашите работодатели и е приемлив за Христос. Бог ще възнагради и най-малкото усилие, направено с чувство за дълг и желание да донесе слава на Него.


"Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за човеци;" (Колосяни 3:23). Тези ,които имат страх от Господ ще бъдат правдиви и верни , когато са наблюдавани от управителите си, защото знаят, че са под погледа на Бог. И ще работят прилежно, а не нескопосано и лениво; с желание, а не с недоволство от решението на Бог да ги постави в това взаимоотношение и положение.

Ние знаем, че всичко, което правим за Него ще бъде възнаградено. В Господа трудът ни не е напразно. ''Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилвайте винаги в Господнето дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен.’’ (1 Кор 15:58)

петък, 20 март 2009 г.

Тогава ще бъдем християни...

Ивайло Ябълкаров, 27.01.2009




Искам да ви разкажа за баба Кина от Стара Загора.

Тя е на 73 години. Дъщерите и внучките й не са около нея. Работят зад граница. А тя живее в своята малка къщичка... Казва, че всеки човек трябва да си има икона на Исус и „майка Богородичка”, да се моли за здраве и да пали свещичка, да не отвръща на лошото с лошо. Ако разказът приключва тук, бихме могли да кажем, че това е една симпатична и набожна възрастна жена.

Всъщност баба Кина от 35 години се занимава с „дяволски” занаят. Освен че съветва хората да се молят за здраве и да отвръщат с добро, тя препоръчва да се носи „баено синьо мънисто с червен конец”, което пази човек от лоши очи и завист.

Занаятът й е баене и леене на куршум. При нея години наред ходят хора, които имат проблеми: болни, претърпели злополука или изпитващи страх, хора в депресия. Те идват с тревогите си и тя им лее куршум, използвайки заклинания и „молитви”.


Тя е много търсена. Посещават я хората от различни градове и държави. Пред къщата й се вият опашки. Посреща клиенти дори през нощта. Уменията си е получила от друга видна заклинателка. Самата баба Кина казва, че поради мъката, която е видяла, не може да спи по цяла нощ. Колко мъка има в този свят! Колко търсещи гладни и жадни хора!

Едва ли някой знае броя на всички врачки, баячки, екстрасенси, тези, които викат духове... и други подобни инструменти, които врагът ни използва. Факт е, че те имат работа, те работят и хората ги търсят. Каква е причината?

Хората са гладни и жадни за свръхестественото, нуждаят се, търсят... Но защо не търсят Бог и църквата, а отиват при екстрасенсите?

Може би защото и те говорят за Бог, носят кръстове. Може би защото са по-силно рекламирани в медиите. Може би защото нас смятат за сектанти, а тях – за лечители. Може би защото те не се крият, а ние стоим зад стените на удобните си сгради.


За баба Кина научих от хвалебствена статия във всекидневник. Има телевизии, които в голяма част от ефирното си време са заети да показват хора с подобни умения.

Каквато и да е причината, факт е, че хората имат нужда и търсят отговор на своите проблеми. За съжаление те не знаят, че ходенето при баячки, екстрасенси и лечители е мерзост пред Бог.
„Да не се обръщате към запитвачите на зли духове, нито към врачовете; не ги издирвайте, за да се осквернявате чрез тях. Аз съм Господ, вашият Бог.” (Левит 19:31)

Баба Кина добавя, че за да се излекува болният, е необходимо той да вярва в живота, в себе си, да не се предава. Освен това всеки трябва сам да си е доктор – да си дава кураж, да си има иконка на „майка Богородичка” или на Исус, да се моли за здраве, да пали свещичка и да е добър, да не отвръща на лошото с лошо...


Бабо, нима може дяволът и Бог да работят заедно? Какво общо могат да имат тъмнината и светлината? На кого служиш, баейки и леейки куршуми? На кого ни съветваш да се молим за здраве? На Йеова Рафа – Бог, който ме изцелява? На Този, за Който пише „изцели ме и ще бъда изцелен” (Еремия 17:14), или на този, за когото се казва, че идва да заколи, да открадне и да погуби.

Възможно ли е да се служи на Бог и на дявола едновременно? Възможно ли е да говорим и четем за Бог, да посещаваме богослужения и да бъдем слуги на врага?

Библията казва, че не може да се служи на двама господари, защото единият ще се намрази (Матея 6:24). В Словото ясно се заявява, че по плодовете, които даваш, си личи на кого служиш, а не по думите, които изговаряш.



Лесно се говори колко велик е Бог.
Лесно се посещават църковни служби.
Лесно се издигат ръце по време на хваление.

Не е трудно да четеш Библията.
Не е трудно да разговаряш на духовни теми.
Не е трудно да спазваш християнските празници.

Трудно е да си изпълнител, а не само слушател.
Трудно е да бъдеш сол, която не обезсолява.
Трудно е да правиш на другите това, което искаш те да правят на теб.
Трудно е да обичаш другите така, както себе си.
Трудно е да прощаваш, както на теб е простено.
Трудно е, но това е същината на християнството.
Това са делата на вяра.

Трудно е, ако се мъчим да се справим сами.
Лесно е, ако сме дали възможност Исус да живее в нас и не живеем вече за себе си, а за Него.

Тогава ще бъдем изпълнители, а не само слушатели.
Тогава ще бъдем сол, която не обезсолява.
Тогава ще правим на другите това, което искаме те да правят на нас.
Тогава ще обичаме другите така, както себе си.
Тогава ще прощаваме, както на нас е простено.

Тогава ще бъдем християни...



източник: Евангелски вестник

вторник, 17 март 2009 г.

Божията точност

Божията точност може да бъде наблюдавана в люпенето на яйцата. Яйцата на картофената буболечка се излюпват след 7 дни, тези на кокошката - след 21 дни. Яйцата на патиците и гъските се излюпват след 28 дни, тези на дивата патица - след 35 дни. Яйцата на папагала и на щрауса се излюпват след 42 дни. Забележете, че всички тези дни са делими на седем.

Животът на всеки един от нас може да бъде подреден от Бог по един красив начин за Негова слава, ако само Му доверите живота си. Ако се опитате сами да регулирате своя собствен живот, това ще бъде единствено една бъркотия и падение. Само Този, Който направи умът и сърцето, може успешно да ви ръководи към печеливш край.

Божията мъдрост се открива в Неговата подредба на секции и части, както например в броя на зърното.

Всяка диня има четен брой ивици на кората си. Всеки портокал има четен номер парченца. Всеки кочан царевица има четен брой редове. Всяко стъбло пшеница има четен номер зърна. Всеки грозд банани в най-ниския си ред има четен номер банани и всеки ред намалява с по един, така че един ред има четен брой, а следващия ред - нечетен брой банани.

Морските вълни се разбиват в брега 26 пъти в минута при всяко време.

Всичките зърна са поместени в четен брой шушулки и Господ ги е определил да се размножават тридесеткратно, шестдесеткратно и стократно - всички те са четни цифри.

Бог е определил цветята да цъфтят в определено специфично време през деня, така че дори Линей, великият ботаник, веднъж е казал, че ако е имал оранжерия с точния вид почва, влага и температура, би могъл да каже колко е часът през деня и нощта според тези цветя, които се отварят и тези, които се затварят.

По такъв начин Бог в Своята великолепна благодат подрежда живота, поверен на Неговите грижи по начин, който ще изпълни Неговите цели и планове и ще бъде благоуханен с Неговото присъствие.

Само Бого-планираният живот е успешен. Само животът, предаден на Божиите грижи е сигурен.

По-голяма част от тревогите ни са ненужни

Повечето от нас се тревожат ненужно за твърде много неща.

Почти изглежда, че си търсим проблеми за да се стресираме сами. Невероятната новина е, че повечето от нещата за които се тревожим въобще не си струват! Погледнете следните статистики за грижите:

  • 40% от нещата за които се тревожим въобще не ни се случват.
  • 30% от всичките ни притеснения са свързани с минали наши решения които не могат да се променят.
  • 12% са фокусирани върху критикарството от други които критикуват защото са останали не почетени.
  • 10% са свързани със здраве, което се влошава поради притеснението ни.
  • 8% от притесненията ни могат да се опишат като „основателни" причини за тревоги.

Не е ли това забележително? По-малко от един „проблем" на всеки десет за които се тревожим наистина си струва. Всички останали са неща които трябва да се научим да виждаме различно или да пренебрегнем.

„(25) Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? (26) Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? (27) И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? (28) И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; (29) но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. (30) Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци? (31) И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? (32) (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. (33) Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. (34) Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери." Мт. 6:25-34

„(22) Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете. (23) Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото. (24) Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!" Лк. 12:22-24

„(7) и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас. (8) Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. (9) Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света." 1 Петр. 5:7-9

„(6) Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; (7) и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса." Фил. 4:6, 7

Да спиш, докато вятърът духа

Един собственик притежавал земя на брега на Атлантическия океан. Той често давал обяви за наемане на работна ръка. Много хора не желаели да работят във ферми по брега на Атлантика. Те се страхували от ужасните бури, които връхлитали по брега и нанасяли огромни щети на сгради и посеви. Когато фермерът интервюирал кандидатите за работа, той непрекъснато получавал откази.

Накрая, един нисък слабичък мъж, на около средна възраст, пожелал да работи при фермера. „Добър работник ли сте?" - попитал го фермерът. „Да, аз мога да спя, докато вятърът духа" - отговорил дребният мъж.

Въпреки че бил озадачен от неговия отговор, фермерът, отчаяно нуждаещ се от помощ, го наел. Малкият човечец работил добре във фермата, зает от изгрев до залез и фермерът бил удовлетворен от неговата работа.

Но една нощ силен вятър се извил от крайбрежието. Изскачайки от леглото, фермерът грабнал един фенер и се втурнал към съседната стая, в която спял наетият работник.

Той разтърсил дребният човечец и изкрещял: „Ставай! Идва буря! Завържи здраво нещата, преди вятърът да ги отвее". Малкият човек се обърнал на другата страна в леглото и казал уверено: „Не, господине. Аз Ви казах, че мога да спя, докато вятърът духа".

Вбесен от отговора, фермерът бил изкушен да го уволни моментално. Но вместо това, той се втурнал навън, за да се подготви за бурята. За негово учудване, той открил, че всичко в плевнята било покрито с брезент. Кравите били в обора, пилетата били в кокошарника и вратите били здраво залостени. Капаците на прозорците били затворени стабилно. Всичко било укрепено. Нищо не би могло да бъде отнесено от вятъра. Тогава фермерът разбрал какво искал да каже наемникът му, върнал се в леглото и също заспал, докато вятърът бушувал.

Когато сте подготвени - духовно, умствено и физически - вие няма от какво да се страхувате. Можете ли да спите, докато вятърът бушува в живота ви?

Наетият работник е можел да спи, защото е обезопасил фермата срещу бурята.

Ние се подсигуряваме срещу бурята на живота като се вкореняваме в Божието Слово. Не е нужно да разбираме всичко. Просто трябва да държим Неговата ръка, за да имаме мир посред бурите.

Не е ли странно?

Не е ли странно как 20 левова банкнота изглежда доста голяма сума, когато я даряваш за църквата, но изглежда толкова малка сума, когато отиваш в магазина да пазаруваш?

Не е ли странно как 2 часа изглеждат толкова дълги, когато си на събиране на църквата, но колко кратки изглеждат, когато гледаш хубав филм?

Не е ли странно, че не можеш да намериш достатъчно думи, когато се молиш, но нямаш такъв проблем, когато говориш с приятел?

Не е ли странно, колко изморително и скучно изглежда четенето на една глава от Библията, но колко лесно е прочитането на 100 страници от някой бестселър?

Не е ли странно, как всички искат билети за първите редове за концерт или мач, но правят всичко възможно да заемат най-задните места, когато се събират с вярващи?

Не е ли странно, как трябва да бъдем информирани за дадено църковно мероприятие 2-3 седмици по-рано, за да го включим в програмата си, но можем да вмъкнем други ангажименти в последния момент?

Не е ли странно, колко трудно е да запомним някой факт за Бога и да го споделим с други, но ни е толкова лесно да научим някоя клюка и да я разпространим?

Не е ли странно как сме склонни да повярваме на медиите за всичко, което ни казват, но се съмняваме в думите на Библията?

Не е ли странно как всеки иска да има осигурено място в Небето, но не иска да направи нищо за да отиде там?

Не е ли странно?

неделя, 15 март 2009 г.

Да изгубим живота си, за да го спасим


“ Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мен, той ще го спаси. “ Лука 9:24

Има две принципни отношения, които ние, вярващите можем да имаме към живота си. Можем да се опитаме да го спасим или можем съзнателно да го изгубим заради Христос.
Съвсем естествено е да се опитаме да го спасим. Можем да водим егоцентричен живот и да се стремим с всички сили да се запазим от усилия и неприятности. Можем грижливо да планираме как да се защитим от внезапни удари и загуби, и също как да избягваме всякакви неудобства.Домът ни е частна собственост, оградена отвсякъде с табели: „Влизането забранено”. Той е само за семейството ни, с минималното необходимо гостоприемство за другите. Решенията си взимаме според това, доколко ще се наруши благоденствието ни. Ако заради нещо трябва да се откажем от плановете си или пък се изисква много работа или са необходими финансови жертви, за да се помогне на другите, тогава обръщаме палеца надолу. Склонни сме да обръщаме твърде много внимание на собственото си здраве и отказваме всякакво служение, което евентуално би изисквало безсънни нощи, контакти с болест или смърт или каквито и да било други физически рискове. Личното ни благоденствие стои по-високо в ценностната скала от нуждите на околните. Накратко казано, ние разглезваме тялото си, което след немного години ще бъде изядено от червеи, ако Господ не дойде преди това.
Като се опитваме да спасим животът си, ние всъщност го губим. Живеем в цялата окаяност на себичното съществуване и пропускаме всички благословения, които носи един живот, живян за другите.
Алтернативата е да изгубим живота си за Христос. Това означава живот на служение и жертви. Ние не търсим ненужни рискове или мъченичество, но не избягваме задълженията си с оправданието, че трябва да живеем на всяка цена. Считаме го за голяма радост да изразходваме всичко и самите ние да бъдем изразходвани за Него. Домът ни е отворен, притежанията ни са на Негово разположение, времето ни е за онези, които са в нужда.
Ако така изливаме живота си за Христос и другите, ние намираме истинския живот.Като изгубваме живота си, ние всъщност го спасяваме.

Бог е любов

Независимо в коя посока духа вятърът,
Бог е любов!

Когато топлият „южен вятър” със своя успокояващ лек полъх донесе дъжд на благословение, Бог е любов!
„Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна. „Яков 1:17

Когато студеният „северен вятър” на изпитанията връхлита върху теб, Бог е любов!
„Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.” Римл.8:28

Когато „западният вятър” духа безмилостно и злонамерено върху теб, Бог е любов!
„Защото Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема." Евреи 12:6

Когато „източният вятър” заплашва да помете всичко, което имаш, Бог е любов!
„А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус.” Фил. 4:19

Нищо в живота ни не може да ни безпокои, ако знаем причината , поради която Бог го допуска!

събота, 14 март 2009 г.

На кого принадлежи сърцето ти?

от Емили Райън

1 Твоята съобразителност
"Тогава, когато Ефтай се връщаше у дома си в Масфа, дъщеря му излезе да го посрещне с тъпанчета и танци."(Съдии 11:34)

Смелостта е да откриеш, че твоята самоличност няма нищо общо с това, коя си ти, а е изцяло свързана с това , кой е Бог.
Смелостта е разбиране, че да чакаш Бога, е активна , а не пасивна задача.
Смелостта не означава да си независима жена, а да си жена , зависима от Христос.

Въпроси за разглеждане
На какво те е научил Бог напоследък за това, кой е Той?
Какво точно очакваш Бог да направи в живота ти?
Как чакаш Бога (как Му служиш) през това време?
По-зависима или по-независима си станала от Бога през последната година?

Защото Ти си създал вътрешностите ми, обвил су ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен. (Псалм 139:13,14)

2 Твоите гени

'' Тя му беше единствена; освен нея Ефтай нямаше нито син, нито дъщеря.'' (Съдии 11:34)

Имаш Баща, Който седи не на пиедестал, а на престол.
Чрез Христос ти си дете на Бога.
Божиите деца получават наследство, което само Божият Син може да им даде – наследството на вечният живот.
Да познаваш Баща си, означава да знаеш обещанията, които Той дава на своите деца.

Въпроси за разглеждане
Какви са взаимоотношенията ти с твоя баща, ако е жив?
Какви са взаимоотношенията ти с твоя небесен Баща?
Кое Божие обещание си приела лично за теб?

Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца; а такива и сме. (Йоан 3:1)

3 Твоята благодат

'' И като я видя, той раздра дрехите си и каза;'' Горко ми, дъще моя! Ти ме съсипа от скръб и съм напълно покрусен; защото дадох обещание на Господ и не мога да се отрека.'' А тя му отговори: '' Татко...'' (Съдии 11:35,36)

Благодат е да дадеш на някого нещо, което не заслужава.
Благодатта не идва естествено, а свръхестествено.
Благодатта на Бога е рогът, през който се изливат всички Негови благословения.
Божията благодат е достатъчна.
Когато проявиш благодат към другите с онова, което им казваш, ти отразяваш благодатта, която Бог е дал на теб.

Въпроси за разглеждане
Как си проявила благодат към някого напоследък?
Кое е последното нещо, което си получила, без в действителност да го заслужаваш?
Как Божията благодат ти е помогнала за издържиш някакво страдание?
Какви думи си изрекла напоследък, които не са били изпълнени с благодат?

Бог за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога. (2 Кор.5:21)

4 Твоето разбиране

'' Понеже си дал обещание на Господ, направи с мен според това, което си изрекъл, тъй като Господ е извършил за теб възмездие над неприятелите ти, амонците. (Съдии 11:36)

Библията е любовно писмо от Божието сърце до твоето.
Ако искаш да познаеш Бога и Неговата воля за твоят живот,трябва да задълбочиш разбирането си за Словото
За израстващият християнин запаметяването на библейски стихове не е възможност, а заповед.
Когато запомняш стихове, мисленето ти се променя според Божието и в съзнанието ти отекват Божиите думи, а не твоите.
Бог ти е дал Библията, за да можеш да Го видиш чрез нея. Това е книга, в която изгубените са намерени, слепите проглеждат, доброто тържествува над злото и всеки получава още един шанс.

Въпроси за разглеждане
Колко често четеш Библията си?
Какво те отклонява да я четеш повече?
Напоследък на какво те е научило Божието Слово?
Кой стих ти е повлиял най-много напоследък?
Кои стихове си научила наизуст през последната година?

В сърцето си упазих Твоето слово, за да не съгрешавампред Теб. (Псалм 119:11)

5 Твоят Бог

''Каза още на баща си:' Само ми позволи едно нещо – пусни ме за два месеца да ида да се изкача на хълмовете заедно с приятелките ми и да оплача девството си.' Ефтай отговори:' Върви.' И я пусна за два месеца. (Съдии 11:37,38)

За да прекараш най-пълноценно времето си ''в планината'', трябва да осъзнаеш, че е важно не да се отделиш от хората, а да бъдеш близо до Бог.
За да видиш истината от върха на планината, не се изисква да си насаме с твоите мисли. Трябва да останеш сама с Божиите мисли.
Въпреки, че Бог е същият вчера, днес и завинаги,той е толкова неизмерим и много странен, че може да ни се явява по нов начин всяка сутрин.
На планината, където е Господ, Той ще промисли.
Бог вижда вечността, докато ние виждаме само днешния ден.

Въпроси за разглеждане
Къде е твоята ''планина'' (мястото,където се срещаш с Бога)?
Колко често ходиш на твоята планина?
За какво хвалиш Бога днес?
Как Бог е промислил за теб?
Какво ти е показал Бог от Неговата перспектива – нещо, което не си могла да видиш от твоята гледна точка?

Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят. Да ме заведат на Твоя свят хълм и в обиталищата ти. (Псалм 43:3)

6 Твоите момичета

“И тя отиде по хълмовете с приятелките си.'' (Съдии 11:38)

Приятелство означава да бъдеш '' на един дух '' с друг човек.
Добави към приятелският си кръг жени, които са на същият етап от живота като теб.
Помагай на приятелите си с действия, не само с думи.
Всеки може да ти каже това, което искаш да чуеш, но само истински приятел може да ти каже истината, дори когато тя те наранява
Завистта няма място между приятели.

Въпроси за разглеждане
На какъв етап от живота си в момента?
Имаш ли приятели, които са на същия етап?
С какви действия си помогнала на приятелите си?
Наскоро порицавал ли те е приятел?
Какво имат приятелите ти, което ти нямаш?
Истински щастлива ли си за техният успех?

Приятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда.(Притчи 17:17)

7 Твоята скръб

'' И оплака девството си.'' ( Съдии 11:38 )

Сълзите имат място в израстването ти като християнка. Скръбта е позволена. Тъгата е приемлива.
Исус е плакал.
Понякога не скърбиш, а хленчиш.
Щастието се цупи, когато не разбира Божиите пътища. Радостта поставя пълно властието на Бога над Неговите тайни.
Ако искаш скръбта ти да се превърне в радост, спри да се вглеждаш в себе си и се съсредоточи върху Бога.

Въпроси за разглеждане
За какво скърбиш сега?
Изляла ли си сърцето си пред Бога?
Струва ли ти се понякога, че хленчиш заради обстоятелствата, в които се намираш?
Как си спрята да се вглеждаш в себе си и си се съсредоточила върху Бога?

Вечер може да влезе плач да пренощува, а на сутринта иде радост. (Псалом 30:5)

8 Твоята отговорност

'' в края на двата несеца тя се върна при баща си и той постъпи с нея според оброка, който беше направил.'' (Съдии 11:39)

Божиите пътища не могат да бъдат обобщени във хубава ясна формулка. Неговите планове са извънредно творчески, за да бъдат предвидени.
Не е толкова важно как ще преодолееш скръбта си, колкото – изобщо да я преодолееш.
Бог не обещава, че всички неща в живота ни ще са добри. Той просто обещава да използва тези неща за добро.
Можеш да намериш смисъл в сълзите си, като знаеш, че ще си способна да бъдеш благословение за някой друг, който преживява подобна ситуация.

Въпроси за разглеждане
Как Бог напоследък те изненадва с благословенията си?
Посочи някои лоши неща, които Бог е използвал за добро в живота ти?
Още ли скърбиш, или си обърнала скръбта си в действие?
Как утеши някой друг през последната година?

Защото Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища – като Моите пътища – казва Господ. – Понеже както небето е е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помоисли – от вашите помисли.

9 Твоята невинност

'' А тя не беше имала мъж.'' ( Съдии 11:39)

Когато става въпрос за секс, Сатана има цял арсенал от оръжия, които може да използва срещу теб.
Невинността не е просто липса на полови сношения, а присъствие на чистота.
Невинността започва от ума ти.

Въпроси за разглеждане
Как си била изкушавана със сексуални грехове?
Има ли определен човек или ситуация, които те изкушават повече от други?
Какво би казал Бог за мислите ти?
Как се стремиш към чистота в нещата, които гледаш, правиш и казваш?

Но както е сват Този, Който ви е призовал, така бъдете свети и вие в цялото си поведение; защото е писано: '' Бъдете святи, понеже Аз съм свят''. ( 1 Петр. 1:15 )

10 Твоето водачество

'' И стана обичай в израил израилевите дъщери да ходят всяка година за четири дни, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай. ( Съдии 11:39,40)

Лесно е да отбягваш да ръководиш други, когато преживяваш трудности.
Бог не иска нищо от теб – нито служението ти, нито парите, нито талантите, нито каквото и да било друго – докато не получи първо самата теб.
Бог иска да те използва сега и очаква да Му кажеш: '' Ето ме.''
Духовните дарби не са предназначени да ограничават начините и въможностите да служиш на Бога.
Бог може да те използва въпреки това, което си.

Въпроси за разглеждане
Пронадлежи ли сърцето ти на Бог?
Готова ли си Той да те използва?
Какво те спира да служиш в твоята църква?
Кое ти звучи най страшно в момента – Бог да те използва или да не те използва?
Какво Бог те призовава да направиш за Него?

И каквото и да вършите, със слово или дело, вършете всичко в имато на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бог Отец. (Кол 3:17)

петък, 13 март 2009 г.

Въпроси, които задава Бог

1. Къде си? Бит 3:1-10
… И ГОСПОД Бог повика човека и му каза: Къде си? А той каза: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих.

Най-уникалното място, в което човек се крие от Бог не е нито кръчмата, нито затвора, нито работата или хобито, но най уникалното място , където хората се крият от Бог си остава църквата.
Когато човек заеме мястото,за което е създаде, тогава ще дойде такова благословение от Бог в живота му, каквото дори не може да си представи.
Ефесяни 3:20,21 „А на Този, който може да направи несравнимо повече, отколкото молим или мислим, според действащата в нас сила - на Него да бъде слава в църквата и в Христос Иисус през всичките поколения от векове и за векове. Амин.”

2. От къде идеш?И къде отиваш? Бит 16:1-13
…Но Ангелът ГОСПОДЕН я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур, и каза: Агар, Сараина слугиньо, откъде идваш и къде отиваш? А тя каза: Бягам от лицето на господарката си Сарая.
Хората често пъти докато бягат от дима, попадат в огъня. Пустинята едва ли е най-доброто място, където могат да отидат. Те не знаят къде отиват, нямат посока – те просто бягат.Има неправилен път, но няма безизходно положение!
Ако ще бягате, поне разберете къде отивате и тогава бягайте към доброто! Обърнете се към Бог, Той има план за живота ви- път, цел, посока. Доверете Му се!
Яков 1:12 „Блажен онзи човек, който издържа изкушение; защото, като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят.”

3. Какво правиш тук? 3 Царе 19:1-16
…ГОСПОДНОТО слово беше към него и му каза: Какво правиш тук, Илия?...
Докато се криете в някоя пещера, вие само ще оцелявате. Можете да си измислите и по-хубави извинения. Начинът, по който дяволът държи хората неефективни е изолацията.
Бъдете честни със себе си. Време е да се изправите пред Бог. Той никога не планува бягство или оцеляване като начин на живот, а победа.
Гал. 5:1 „И така, стойте твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.”

4. Къде е жена ти? Бит 18:1-15
…И му казаха: Къде е жена ти Сара?...
Къде е Сара в духовно отношение? Мястото на Сара в този момент е било там, при гостите. Разликата в духовното състояние на Авраам и Сара проличава веднага.
Ако Бог планува да направи нещо в твоя живот, то със сигурност включва твоята жена или твоят мъж. Съгласете се за това, което Бог ви е обещал и го преживейте заедно!
Евреи 11:11 „С вяра и самата Сара получи сила да зачене и роди в преминала възраст, понеже счете за верен Този, който беше дал обещанието.”

5. Защо почиташ синовете си повече от Мене? 1 Царе 2:22-30
И един Божи човек дойде при Илий и му каза: Така казва ГОСПОД:…Защо… почиташ синовете си повече от Мен…
Ако наистина вярвате в Бог, няма само да говорите, че вярвате в Него и Го почитате, но ще направите това , което е казал.
Ако дръзнете да поставите Бог на първо място в живота си и Го почитате повече от всичко, тогава ще преживеете изобилие от Божии благословения в живота си.

6. Могат ли тези кости да оживеят? Езек 37:1-12
…И ми каза: Сине човешки, могат ли да оживеят тези кости? И казах: Господи, БОЖЕ, Ти знаеш…
Никаква надежда. Всичко изглеждаше отдавна умряло и по-мъртво не можеше да бъде. Каква е твоята невъзможна ситуация? Може ли Бог да оправи твоята ситуация? Внимавай как ще отговориш и не се измъквай с уклончив отговор, защото това ще покаже къде си ти и къде е твоето ниво на вяра.
Лука 18:27А Той каза: Невъзможното за хората е възможно за Бога.”

7. Как ти е името? Бит 32:22-31
…А Той му каза: Как ти е името?...
Много хора днес имат име, с което не се гордеят – престъпници, лъжци, прелюбодейци – име , което им носи позор и постоянно ги преследва.
Яков, измамникът , разбра че каквото и да прави няма да може да благоуспее, ако Бог не го благослови. Той търсеше само едно – благословението!
Псалм 51:17 „Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш.”

8. Кой съм Аз? Мат 16:13-19

…А Той им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз?...

Знаеш ли наистина кой е Исус?

9. Кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете или да кажа: стани и ходи? Лука 5:17-26
…Но когато Иисус разбра мислите им, им каза в отговор: Какво размишлявате в сърцата си? . Кое е по-лесно да кажа? Прощават ти се греховете!; или: Стани и ходи!...
Има хора които имат обяснение за всичко, което става в църквата на Бог и ако нещо не стане по техният начин, веднага започват да критикуват.
Кое е по-лесно за Него – да прости греха или да изцели болестта? Ако ти дойдеш при Него, Той не само ти прощава, но те и изцелява.

10. Искаш ли да оздравееш? Йоан 5:1-14
…Иисус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече е така, му каза: Искаш ли да оздравееш?...
Много пъти вместо да отговорим направо на това, което ни питат, ние изреждаме обяснения: защо не можем да получим, пред какви пречки сме изправени, как се чивстваме в тази ситуация и какво ли още не. Не даваме отговор на въпроса.
Често в отговорът ви се крие ключа за вашето чудо. Отговорът показва какво има в сърцето ви. Позволете на Исус да се намеси във вашата ситуация!
Притчи 24:26 „Който отговаря с прави думи, целува устни.”

11. От къде да купим хляб? Йоан 6:1-13
…Иисус, като повдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб, за да ядат тези?...
Много хора се молят: „ Боже, това което имам не е достатъчно; дай ми още.”. Исус просто благодари и чудото стана. Вместо да искате все повече и повече, и дас е притеснявате за това, което нямате, по-добре започнете да благодарите на Бог за това, което имате.
Когато Бог ни пита нещо трябва да знаем, че Той знае отговора на въпроса. Въпросът е зададен за да помогне на нас. Твоят отговор на въпрос зададен от Бог, показва къде си във взаимоотношенията си с Него.
2Петр 1:3 „Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко потребно за живота и за благочестието чрез познаването на Този, който ни е призовал чрез Своята слава и съвършенство”

12. Защо се безпокоите? Лк 12:25-27
…И така, ако и най-малкото нещо не можете да направите, защо се безпокоите за другото?...
Поради несигурността в ежедневието, стресът и безпокойството са сериозен бич върху всички нас.
Бог е верен на обешанията си!
Филипяни 4:6Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте молбите си на Бога с благодарение”

Как дойде великият Гост?

"Истина ви казвам: понеже сте направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го направили. " Матей 25:40

Един стар обущар старателно се подготвил за посещение от Господ, което му било предсказано на сън. Господ така и не дошъл. Но дошъл един просяк и обущарят му дал обувки. Веднъж от там минала една стара жена. Той я нахранил и помогнал да пренесе товара си. Друг път дошло едно изгубено дете и той го завел при майка му.
Тогава чул в тишината един тих глас:

Три пъти дойдох до твоята гостоприемна порта!
Три пъти сянката Ми падна върху твоя праг!
Аз бях просякът с изранени крака!
Аз бях жената, която нахрани!
Аз бях изгубеното на пътя дете!

Ангелите и ангелът Господен

Съд 2:1: Ангел Господен дойде от Галгал в Бохим и каза:" Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се бях клел на бащите ви: няма да наруша Завета Си с вас до века."

В Библията често се споменават ангели. Тази статия обобщава библейското учение за ангелите.

АНГЕЛИ. Думата"ангел"(евр.малак; гр.ангелос) означава"вестител". Ангелите са Божии небесни вестители или служители на Бога(Евр 1:13-14), създадени от Него преди сътворяването на земята(Йов 38:4-7; Пс 148:2,5; Кол 1:16).

1) В Библията се говори за добри и лоши ангели, но се набляга, че първоначално всички те са създадени добри и святи(Бит 1:31). Тъй като имат право на избор, множество ангели се присъединяват към бунта на Сатана(Йез 28:12-17; 2Пет 2:4; Юда 1:6, Откр 12:9; Мат 4:10), отстъпват от началната си позиция на благодат като Божии слуги и поради това губят небесната си роля. Без съмнение бесовете в НЗ трябва да се отъждествяват с тези паднали ангели(Мат 25:41; Юда 1:6).

2) В Библията се споменават огромно множество добри ангели(3Ц 22:19; Пс 68:17; 148:2; Дан 7:9-10; Откр 5:11), въпреки че са дадени имената само на двама от тях: Михаил(Дан 12:1; Юда 1:9; Откр 12:7) и Гавриил(Дан 9:21; Лука 1:19,26). Очевидно при тях има йерархия: Михаил е наречен архангел(буквално"най-висш ангел"-Юда 1:9; 1Сол 4:16). Съществуват серафими(Ис 6:2), херувими(Йез 10:1-3), ангели с власт и господство(Еф 3:10; Кол 1:16) и безброй ангелски служебни духове(Евр 1:13-14; Откр 5:11).

3) Като духовни същества добрите ангели хвалят Бога(Евр 1:6; Откр 5:1; 7:11), изпълняват Неговата воля(Числ 22:22; Пс 103:20), гледат лицето Му(Мат 18:10), подчинени са на Христос(1Пет 3:22), по-висши са от хората(Евр 2:6-7) и населяват небето(Марк 13:32; Гал 1:8). Те не се женят(Мат 22:30), никога няма да умрат(Лука 20:34-36) и не трябва да им се покланяме(Кол 2:18; Откр 19:9-10). Могат да се появяват в човешки облик(обикновено като млади мъже, без крила, ср. Бит 18:2,16;19:1; Евр 13:2).

4) По Божия заповед ангелите вършят многобройни действия на земята. Те играят изключителна роля, когато Бог разкрива Своя Закон на Моисей(ДА 7:38; ср. Гал 3:19; Евр 2:2). Задълженията им най-вече са свързани с тяхното участие в Христовата изкупителна мисия(виж Мат 1:20-24;2:13;28:2; Лука 1-2 гл.; ДА 1:10; Откр 14:6-7). Те се радват на всеки грешник, който се покайва(Лука 15:10), служат на вярващите(Дан 3:25;6:22; Мат 18:10; Евр 1 14), следят живота на християнската общност(1Кор 11:10; Еф 3:10; 1Тим 5:21), известяват послания от Бога(Зах 1:14-17; ДА 10;1:8;27:23-24), носят отговори на молитви(Дан 9:21-23; ДА 10:4), понякога помагат при тълкуване на пророчески сънища или видения(Дан 7:15-16), укрепват Божиите избрани в изпитанията(Мат 4:11; Лука 22:43), защитават светиите, които се боят от Бога и мразят злото(Пс 34:7;91:11; Дан 6:22; ДА 12:7-10), наказват тези, които са врагове на Бога(4Ц 19:35; ДА 12:23; Откр 14:17-16:21), воюват срещу бесовете(Откр 12:7-9) и отнасят спасените на небето(Лука 16:22).

5) В края на времената войната между Михаил и добрите ангели, от една страна, и Сатана с неговата демонична войска, от друга, ще се ожесточи(Откр 12:7-9). Когато Христос се завърне, ангелите ще дойдат с Него(Мат 24:30-31) и ще присъстват при съда на целия човешки род(Лука 12:8-9).

АНГЕЛЪТ ГОСПОДЕН. Особено внимание трябва да отделим на"ангела Господен"(понякога"ангел Божии")- той е единствен и за него се говори както в СЗ, така и в НЗ.

1) За пръв път се явява на Агар в пустинята(Бит 16:7), а после-и на Авраам(Бит 22:11,15), Яков(Бит 31:11-13), Моисей(Изх 3:2), всички израелтяни по време на Изхода(Изх 14:19), по-късно при Бохим(Съд 2:1,4), на Валаам(Числ 22:22-36), Исус Навин(ИН 5:13-15, където"военачалникът на Господното войнство" най-вероятно е ангелът Господен), Гедеон(Съд 6:11), Давид(1Лет 21:16), Илия(4Ц 1:3-4), Даниил(Дан 6:22) и Йосиф(Мат 1:20;2:13).

2) Ангелът Господен изпълнява някои задачи, подобно на другите ангели. Понякога просто носи послание от Господа за Неговия народ(Бит 22:15-18;31:11-13; Мат 1:20). Друг път Бог изпраща Своя ангел да се погрижи за нуждите на вярващите(3Ц 19:5-7), да ги защити от някаква опасност(Изх 14:19;23:20; Дан 6:22) или да унищожи враговете им(Изх 23:23; 4Ц 19:34-35; ср. Из 63:9). Но когато Божият народ се разбунтува и извършва сериозен грях, ангелът Господен може да бъде изпратен, за да го унищожи(2Ц 24:16-17).

3) Много се е разисквало кой точно е ангелът Господен, особено заради начина, по който той често говори на хората. Обърнете внимание: а) В Съд 2:1 ангелът Господен казва:"Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се бях клел на бащите ви: няма да наруша Завета Си с вас до века." При сравнение с други библейски пасажи, описващи същото събитие, става ясно, че това са действията на Господа, заветният Бог на израелтяните. Той е Този, Който се заклева на Авраам, Исаак и Яков да даде на потомците им Ханаанската земя(Бит 13:14-17;17:8;26:2-4;28:13). Той се врича, че този Завет ще бъде вечен(Бит 17:7). Той извежда израелтяните от Египет(Изх 20:1-2) и чрез Него влизат в Обещаната земя(ИН 1:1-2). б) При появата на ангела Господен Исус Навин пада на земята и Му се покланя(ИН 5:14). Подобен отклик кара мнозина да смятат, че този ангел е видимото проявление на самия Господ Бог. В противен случай, ангелът би казал на Исус Навин да не Му се покланя(ср. Откр 19:10;22:8-9). в) Това личи още по-категорично от недвусмислените думи, които ангелът Господен казва на Моисей, когато му се явява на горящия храст:"Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"(Изх 3:6; Бит 16:7; Изх 3:2).

4) Тъй като ангелът Господен се отъждествява със самия Господ и тъй като се явява в човешки облик, според някои Той е вечният Христос, второто Лице на Троицата, преди да бъде въплътен и роден от девица.

БИБЛИЯ - Пълноценен живот в Святия Дух

публикувано от Мариана

четвъртък, 12 март 2009 г.

На моя приятел


“Тревата изсъхва, цветът и окапва”,
животът човешки е миг във вечността
и знам, че си мислиш, приятелю, често
къде ли отива душата в смъртта?!?

Защо сме създадени с чувства в сърцето,
изпитваме радост, надежда, тъга
и гледайки нощем с въпроси небето
се питаш – къде ще е твойта душа?

Живеем, работим и после умираме
И гнием в студена и тъмна земя,
за всичко по мъничко време намираме –
ти виждаш ли смисъл във всичко това?!?

Аз също се лутах години в незнание,
във мъката плаках и вих във скръбта,
но отговор истински вече намерих –
намери покоя и мойта душа!

Аз искам сега и на тебе да кажа,
че има си Ад, но има и Рай
и всъщност животът човешки е преходен,
а душата човешка живее безкрай!

Кажи ми, ти знаеш ли някой в живота си
за тебе да бъде готов да плати,
да умре Той за твойто беззаконие
и да те обича в смъртта Си дори?

Аз знам и ще ти кажа за Него:
Той Божият Син е – Христос
и лично за тебе Той беше разпънат
жестоко в позор на грубия кръст.

Цената пред Бога платена е вече –
ти също си купен с кръвта на Христа!
Той хлопа, ти отвори Му да влезе –
пътят един е, вратата – една.

Аз знам, че светът ще ти каже: “Лъжа е,
легенда живяла в онез времена.”
Но светът подвластен на греха е
и в него властва с лъжа Сатана.

Ти сам разсъди!!! Изборът твой е –
дали ще живееш във мъки и скръб
или ще повярваш, че Спасителят – Той е
и на света ще обърнеш завинаги гръб???

Успех ти желая и вяра, приятелю,
ръка протегни и днес се реши!
Той – Господ Исус, ще дойде тъй скоро
и моля се в слава срещни Го и ти!


14.01.2001 г. Мария Борисова

Приказка за скъсаните цървули

Един човек имал голямо семейство и търсил начин как да го изхрани. Не се сещал да се помоли на Бога, защото никой не го бил научил на това. Един ден стоял на двора и се чудел как да свърже двата края. Дошъл при него дяволът. Е, не бил с рога и опашка, за да не го стресне. Явил му се човешки образ и го попитал:

-Какво си се замислил?

-Мисля си откъде да намеря пари, за да изхраня голямата си челяд. – отговорил му човекът.

-Хм, от това по-лесно няма. – казал дяволът. Иди в гората, разкопай под стария дъб и ще намериш това, от което се нуждаеш.

Зарадвал се човекът. Грабнал кирката и лопатата и хукнал към гората. Когато разкопал на посоченото място, намерил пълен казан със злато. Цялото семейство заживяло безгрижно. Но колкото и да изглежда хубаво, всяко нещо си има край. Свършило се и златото.

Без много да мисли, човекът отново се обърнал към своя “благодетел”, който сякаш по поръчка минавал край него.

-Всичко беше хубаво до тук, но свърши. – казал човекът. Дяволът и този път го успокоил:

-Няма страшно. Довечера през гората ще мине един гурбетчия. Уморен от дългия път ще полегне под дъба. Когато заспи, вземи му спечеленото!

-Ами, ако се събуди? – попитал човекът

-Аз за какво съм, Ще ти помогна. – отговорил му дяволът. Казано–сторено. Семейството отново заживяло ”щастливо”. Но не минало много време и тези пари свършили.

Човекът пак потърсил дявола, а той му казал:

-Знаеш кой е най-големият богаташ в селото. Иди, убий го и му вземи имането!

-Какво говориш? – стреснал се човекът – Ами, ако ме заловят?

-Аз съм насреща! Ще те оттърва...

Повярвал човекът и започнал да крои планове как да влезе в къщата на богаташа. Накрая направил това, което го посъветвал дяволът.

Заловили го и го осъдили на смърт чрез обесване. Издигнали бесилото, сложили бурето под краката му.

Започнали да изтичат последните предсмъртни минути – най-дългите минути в живота на този човек. Взирал се той сред множеството да зърне отнякъде дявола, нали му обещал да му помогне... Най-после го видял и извикал:

-Хайде бе, побързай! Ей сега ще бутнат бурето и ще увисна на въжето.

Дяволът му казал:- Погледни надолу, какво виждаш?

Човекът погледнал и казал:

-Един кош скъсани цървули виждам под себе си. Нищо друго.

-Тези цървули аз съм ги скъсал докато те докарам до тук – отговорил му дяволът.

И човекът увиснал на въжето.

-----------------------------------------

Моята майка ни разказваше тази приказка, когато бяхме деца. Сега аз я разказвам и на малки и на големи, защото е поучителна.

Много е важно към кого ще се обърнем за съвет и помощ.

До кого се допитва нашият народ ? - до ясновидци,врачки, баячки, астролози, екстрасенси, запитвачи на духове на мъртви, нумеролози и т.н.

За голямо съжаление много от медиите също съдействат за това...

А после се питаме защо се случват трагедии /и то точно пред големи, всенародни празници/.

Нека погледнем в Библията - Второзаконие 18:10-13:, където пише „ Да не се намира между тебе някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател, или омаятел, никой баяч, запитвач на зли духове, врач, или запитвач на мъртвите; защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа, и поради тия мерзости Господ твоят Бог изгонва тия народи от пред тебе.

Съвършен да бъдеш пред Господа твоя Бог.”

Ако отгърнем в книгата на пророк Еремия 17:5 – 8, ще прочетем: „Така казва Господ:Проклет да бъде оня човек, Който уповава на човека, И прави плътта своя мишца, И чието сърце се отдалечава от Господа. Защото ще бъде като изтравничето в пустинята, И няма да види, когато дойде доброто, Но ще обитава в сухите места в пустинята, В една солена и ненаселена страна. Благословен да бъде оня човек,Който уповава на Господа, И чието упование е Господ. Защото ще бъде като дърво насадено при вода, Което разпростира корените си при потока, няма да се бои, когато настане пекът. Но листът му ще се зеленее, И не ще има грижа в година на бездъждие, Нито ще престане да дава плод.”

Толкова ясно е казано, че това е омразно на Господа и носи проклятие на народа ни...

Бог е верен на Словото Си. Той е дълготърпелив и много милостив.

В II Летописи са написани думите на Господа, Който казва: ”...Ако людете Ми, които се наричат с Моето име смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им.” А в Псалом 145:18-19 пише: “Господ е близо при всички, които Го призовават, при всички, които с истина Го призовават. Изпълнява желанието на тия, които Му се боят. Слуша викането им и ги избавя.”

Бог винаги е Готов да ни помогне, иска само да се обърнем към Него, да повярваме в Него и да Го потърсим.


Таня Стоянова

Дай да видя себе си!

Един пастир пътувал из една планинска местност и вечерта спрял в един хан, чиито съдържател бил Исусов последовател. След вечерята, ханджията попитал пастира дали би водил домашната молитва. Той се съгласил при условие, че ханджията събере всичките си слуги. Когато изглеждало, че всички били на лице, пастирът попитал дали не липсва някой.

-А бе, има едно бедно момиче, което върши мръсната работа. Винаги е много мръсно, та затова не го викаме да присъства на молитва.

-Но условието ми беше, че ще водя вечерната молитва, ако всички присъстват. - отговорил пастирът. Ако момичето не дойде, ще трябва да ви откажа.

Когато ханджията разбрал, че пастирът е непреклонен, повикал момичето. То наистина било много занемарено. След молитвата вечеряли, а после пастирът им послужил и с Божието Слово.

Когато напускал хана, той повикал момичето и му казал:

- Искам да те науча на една молитва, с която да се молиш, докато се върна. Тя е много кратка: "Господи, дай ми да видя себе си!"

След продължително време, пастирът пак минал от там. Попитал ханджията какво става с момичето. Той отговорил:

- Никак не е добре. Не знам какво му стана, само плаче. Какво да правя с него не знам!

Пастирът знаел какво е положението, та пак го повикал. Ханджията довел момичето и тогава пастирът му каза:

-До сега си се молила: "Господи, дай ми да видя себе си!"

- Да, - отговорило то, - обзето от голяма скръб. - Видях колко съм грешна, затова и не мога да правя нищо друго, освен да плача за греховете си!

- А сега искам да те науча на една друга молитва – казал пастирът - И тя е много къса: "Господи, дай ми да видя Тебе!"

Минали години. Пастирът проповядвал в един град. След събранието една приветлива жена дошла при него и го попитала дали я помни. Тя била чисто и спретнато облечена и той не успял да я познае.

- Спомняте ли си онова бедно момиче в хана, което учихте да се моли с думите: "Господи, дай ми да видя себе си!" ?

Пастирът много добре си спомнял случката.

- Аз бях онова момиче. - казала жената.

- Когато се молех с тази молитва, видях колко съм грешна и това ме накара да потъна в скръб и отчаяние. А когато ме научихте на втората молитва, Господ Исус ми изяви Себе Си. Оттогава скръбта ми изчезна и съм щастлива, защото намерих Бог, Който изтри греховете ми."...

ЕВАНГЕЛИЗЪМ ИЛИ ЕВАНДАЛИЗЪМ

ЕВАНГЕЛИЗЪМ ИЛИ ЕВАНДАЛИЗЪМ

от Тери Гласпи

Наскоро дочух разговор, в който един добронамерен християнин се опитваше да сподели своята вяра с жена, която се чувстваше все по-неудобно и изглеждаше все по-объркана докато човека бърбореше множество библейски стихове имащи за цел да й помогнат да види нуждата си от Исус Христос. Беше очевидно, че тази малка реч беше предварително репетирана и запомнена наизуст. Също толкова очевидно беше колко неуспешен беше неговият подход към тази жена, която седнала на място 12Е в самолета се беше оказала публика, която просто нямаше къде да избяга. Тя се гърчеше неспокойно и се оглеждаше наоколо - вероятно в търсене на някой, който да я спаси или да реши кой авариен изход се намира по-близо ако цялото преживяване стане напълно непоносимо.

Вие вероятно няма да осъдите младия човек за неговото желание да сподели благата вест. Но всичко това изглеждаше толкова шаблонно сравнено с истинския живот на жената, на която той споделяше. И човек не можеше да не се почуди дали той просто не „вършеше своята работа,” така че да може да запише още една бройка в списъка си. „Да, днес, аз свидетелствувах на някого.”

Зад всичко това до такава степен прозираше подхода „удряй и бягай,” че всъщност това не беше евангелизъм, а еВанадализъм. В евандализма вие просто “изстрелваме” благовестието към някого и след това бързо поемате по пътя си. Мисията е изпълнена.

Този начин на споделяне на връзката ни с Бога ми прилича на това да подадем на някого лист, на който са написани ноти и да очакваме той да ги разбере. Можем да кажем: „Ето, това е най-прекрасната музика, която някога е писана,” но освен ако човека не притежава задълбочени познания по музика за него това вероятно ще представлява сбор от малки нищо неозначаващи символи написани на лист хартия.

Може би вместо да пъхаме в ръцете на хората „нотния лист” ние трябва да се обърнем към тях и да ги попитаме: „Хей, чуваш ли това? канейки хората да чуят музиката, която вече звучи. Защото Бог работи зад и в нашия свят. Неговата музика вече свири. Може би първата крачка за споделяне на нашата вяра е просто да приканим хората да послушат това, което ние чуваме посочвайки им красотата на мелодията и ритъма, който движи нашите сърце и крака. Може би евангелизма се разбира най-добре като споделяне на радостта, която ние сме намерили като сме станали част от звучащата песен.

http://rado76.wordpress.com/2008/08/21/evandalism/

Бог ми проговори......


Човекът прошепнал, "Боже говори ми"; и чучулигата пропя.
Но човекът не чу нищо.
Тогава човекът извика на Бога, "Говори ми"; и гръм имаше по цялото небе.
Но човекът не слушаше.
Човекът се огледа наоколо и каза, "Боже нека те видя."
и звездите заблестяха по ярко, Но човекът не забеляза.
Човекът извика силно, "Господи направи чудо."
и живот се роди, но човекът не знаеше.
И така човекът плачеше в отчаяние, "докосни ме Боже и нека да разбера че си тук."
Отгоре Бог достигна човека и го докосна.
Но човекът се отърси от пеперудата на рамото си и замина нататък.

Така, че помни, не пропускай благословение понеже не е изпратено по начина по който желаеш.
Обръщай внимание на благословенията около теб.

понеделник, 9 март 2009 г.

Как да благославяме?



На много места в Библията виждаме такива ситуации, в които благословенията идват върху децата поради бащата. Юдейските мъже са много внимателни, когато благославят своето семейство. Върху синовете си ние казваме: "Нека Бог ви направи като Ефрем и Манасия." А пък върху дъщерите си казваме: "Нека Бог ви направи като Сарра, Ревека, Рахил и Лия."

Ефрем и Манасия - поради това, че те стигнаха отвъд ограниченията на тяхното поколение, те трябваше да бъдат кланове само в племето си, вместо това те се превърнаха в отделни племена. Много повече, отколкото бяха родени да бъдат.

Благославяме ги поради Сарра, защото е била красива и на възраст, когато е била.
В името на Ревека, защото е била богата жена, в името на Рахил, защото е била изключително обичана, в името на Лия, защото имаше много синове.

След това изричаме 6 благословения, а седмото го изговаря Бог - Числа 6:22-26;

22 Господ говори още на Моисея, казвайки:
23 Говори на Аарона и на синовете му, казвайки: Така да благославяте израилтяните, като им говорите:
24 Господ да те благослови и да те опази!
25 Господ да осияе с лицето Си над тебе и да ти покаже милост!
26 Господ да издигне лицето Си над тебе и да ти даде мир!
27 Така да възлагат Името Ми върху израилтяните; и Аз ще ги благославям.


Господ да те благослови - не е достатъчно ние да те благословим, но искаме и Бог да го направи;
Господ да те опази - от грях, болести, бедност, да те защити от неестествена смърт, да не позволи краката ти да се спънат;
Господ да осияе с лицето Си над тебе - искаме в живота им да има постоянно изливане на Божията любов;
Господ да ти покаже милост - т.е. да отговори на молитвите ви, да ви даде благоволение в очите на другите, да ви направи обичани и достоини за обич;
Господ да издигне лицето Си над тебе - т.е. когато се молиш, нека Бог изцяло да внимава на думите ти.
Господ да ти даде мир - мир, когато влизаш, мир, когато излизаш, мир по всяко време.

Когато бащата изговори тези благословения, тогава Господ се намесва и дава седмото благословение. Но Бог не може да даде седмото благословение, ако първо бащата не е дал шесте.

I will put My name upon them
Така да възлагат Името Ми върху израилтяните
and I will bless them.
И аз ще ги благославям.

Източник: Стивън Хеджис, семинар.

понеделник, 2 март 2009 г.

Библейският пост

Постът е една духовна дейност от старозаветни времена. Какво означава постът и трябва ли днес да постим?
Когато чрез Моисей Бог дава на евреите наредбата за деня на умилостивението, Той казва следното: "... и да смирите душите си" (Лев. 23:27). Смята се, че това е било свързано с поста. В книгата на пророк Захария намираме, че народът възприел четири дни на пост като спомен за националната катастрофа (поробването от Навуходоносор в 586 г. пр.Хр.) (Зах. 7:5 и 8:19). По времето на Христа евреите са постили два пъти седмично (Лука 18:12). Според древноеврейския трактат Мегиллат Таанит тези дни били понеделник и четвъртък, но този пост бил установен от книжниците, а не чрез божествена заповед.
Средството за превъзмогване на неверието и на всяка духовна слабост е молитвата. Като помощно средство към нея Исус прибави и поста (Мат. 17:21). Библейският пост не е някакъв религиозен ритуал и не трябва да се счита като някаква заслуга пред Бога. Целта на поста е постигане на яснота на мисълта и трезвеност на духа. Разбирането на истината и на Божията воля значително се засилват чрез един подходящ режим.
Библията ни докладва за три особени случая на пост. И Моисей, и пророк Илия, и Исус постиха по 40 дни (Изход 34:28; 3Царе 19:8 и Мат. 4:1,2). От тези примери намираме основния принцип на правилното постене - пълно въздържане от храна и вода. Обикновено постът се практикува за 24 часа; от вечер до вечер (или от обяд до обяд). Това означава да се пропуснат закуската и обеда. Ако някой има слаб организъм и не може да издържи цял ден, може да пости до обяд, т.е. да пропусне само закуската. Случаите с Моисей, Илия и Исус са възможни само с поддръжката на Бога и с много крепка воля.
В официалната църква са въведени няколко годишни пости: коледни, великденски и др., през които не се "блажи", т.е. не се консумират някои храни. Трябва да отбележим, че те нямат подкрепата на Библията. Библейският пост не е свързан с празници и годишни времена, а се диктува от нуждата и обстоятелствата. Случаят, описан в Естир 4:15-17 илюстрира много добре това. Целият еврейски народ, поробен в Персия, пости заедно с царица Естир три дни, за да измолят съдействието на Бога - Бог да се намеси и да предпази евреите от пълно унищожение.
Какво очаква Бог от нас при постенето? Нека да разгледаме един интересен епизод от живота на древния пророк Йона (Йона 3:1-10). Нечестието на жителите на тогавашния голям град-държава Ниневия бе станало толкова голямо, че Бог решава да ги унищожи. Но преди това изпраща пророк Йона с едно последно предупреждение. Изплашеният пророк се опитва да избяга от неприятното задължение, но Бог допуска да се случи едно чудо в живота му, след което пророкът отива в Ниневия. Когато съобщава Божията вест на народа, всички до един заедно с царя се покайват и обявяват тридневен пост. Бог вижда покаянието им и отменя решението Си. Виждаме, че същественото при поста не е гладуването, а промяната на живота и духовното разположение на вярващите. Без променен живот постът ни няма да има никаква тежест пред Бога.
Най-хубаво е изяснено какъв пост има стойност пред Бога в Исая 58:3-11. Бог не приемаше поста на евреите, защото те не изоставяха жестоките си дела и враждите, бяха горди и равнодушни към бедните. Не се поддаваха на облагородяващото влияние на Божия Дух. В този знаменит пасаж от Исаевото пророчество отново се подчертава най-същественото при поста - промяната на живота.
Има няколко вида пости: личен, групов и общоцърковен пост, пост при болест, при трудности и проблеми.
Най-великите духовни подвизи са били постигнати не чрез таланти или способности, а чрез искрена молитва и пост.

Източник: тук

СТРАХЪТ ОТ ГОСПОДА

Вт 6:1-2:" А ето заповедите, наредбите и законите, които Господ, вашият Бог, заповяда да ви науча, за да ги вършите в земята, към която преминавате, за да я заселите, за да се боиш от Господа, твоя Бог, да пазиш всичките Му наредби и заповедите Му, които ти давам - ти, синът ти и внукът ти през всичките дни на живота си, за да ти се продължат дните."

В СЗ често се повтаря заповедта към Божия народ:"имайте страх от Господа" или "да се боиш от Господа, твоя Бог". Важно е да знаем, че тази заповед се отнася и за нас като вярващи. Само ако наистина се боим от Господа, ще бъдем освободени от робството на всякакви противоестествени и сатанински страхове.

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СЕ СТРАХУВАМЕ ОТ ГОСПОДА? Заповедта:"да се боиш от Господа" в своята всеобхватност включва множество различни аспекти на взаимотношенията между вярващия и Бога. 1) Основното при страха от Бога е признанието за Неговата святост, справедливост и праведност като неразделна част от любовта и милостта Му, т.е. познанието за Него и все по-пълното разбиране на същността Му(ср.Пр2:5). Този страх се основава на съзнанието, че Бог е свят и Неговото естество Го кара да осъжда греха.

2) Да се страхуваш от Господа означава да изпитваш към Него свято благоговение и уважение, да Го почиташ като Бог заради Неговата удивителна слава, святост, величие и сила(виж бел.към Фил2:12). Например, когато на планината Синай израелтяните виждат как Бог се разкрива пред тях като "гръм и светкавици, и гъст олак на планината, и много силен тръбен глас", всички те "потреперват" от страх(Изх 20:18-19; Вт 5:22-27). Псалмистът в своите размишления за Бога като Създател заявява категорично:" Нека се бои от Господа цялата земя; нека благоговеят с боязън пред Него всички жители на вселената. Защото Той каза и стана; Той заповяда и се затвърди"(Пс 33:8-9).

3) Истинският страх от Господа кара вярващите да се надяват и уповават единствено на Него за своето спасение. Когато израелтяните прекосяват Червено море по суша и виждат пълното унищожение на египетската войска, те"се уплашиха от Господа и повярваха в Господа"(Изх 14:31). Така и псалмистът призовава всички, които се страхуват от Господа:"уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит"(Пс 115:11). С други думи, страхът от Господа поражда у вярващите сигурна надежда и упование в Него. Следователно не е изненадващо, че хората с вяра намират спасение(Пс 85:9)и получават Божията опрощаваща любов и милост(Лука 1:50; ср Пс 103:11; 130:4).

4) И накрая, страхът от Господа означава да осъзнаваш, че Той е Бог, Който ненавижда греха и има силата да накаже всички, престъпили праведните Му закони както във времето, така и във вечността(ср. Пс 76:7-8). Когато Адам и Ева съгрешават в Едемската градина, те са изплашени и се опитват да се скрият от Божието присъствие(Бит 3:8-10). Моисей преживява тази страна на страха от Бога, когато прекарва четеридесет дни и нощи в молитва за грешните израелтяни:" Защото се уплаших от гнева и яростта, с които Господ беше решил да ви унищожи"(Вт 9:19). Така и в НЗ, веднага след като потвърждава, че Божието отмъщение и осъждение ще настъпи скоро, авторът на Посланието към евреите пише:" Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог".(Евр 10:31)

ОСНОВАНИЯ ДА СЕ СТРАХУВАМЕ ОТ ГОСПОДА. Те произтичат от смисъла на понятието"страх от Господа". 1) Трябва да се страхуваме от Него заради великата Му сила като Създател на всички неща и всички хора(Пс 33:6-9; 96:4-5; Йона 1-9). 2) Нещо повече - основание да се боим от Господа ни дава внушителна сила, която Той продължава да упражнява над елементите на творението и над нас(Изх 20:18-20; Екл 3:14; Йона 1:11-16; Марк 4:39-41). 3) Когато осъзнаем святостта на нашия Бог; т.е. Неговото разграничаване и постоянно противопоставяне на греха, естествената реакция на човешкия дух е страхът от Него(Откр 15:4). 4) Всеки, който види сиянието на Божията слава, не може да не се уплаши(Мат 17:1-8). 5) Непрестанните благословения, които получаваме от Бога, и особено опрощението на нашите грехове(Пс 130:4) трябва да ни подтикват да Го обичаме, но и да се страхуваме от Него(1Ц 12:24; Пс 34:9;67:7; Йер 5:34). 6) Без съмнение фактът, че Бог е Бог на справедливостта, Който ще съди целия човешки род, поражда страх от Него(Вт 17:12-13; Ис 59:18-19; Мал 3:5; Евр 10:26-31). Важна и свята е истината, че Бог непрекъснато ни наблюдава и оценява нашите действия - и добрите и лошите - и ние сме отговорни за тези действия, както сега, така и в деня, когато ще се изправим пред Божия съд.

РЕЗУЛТАТИ ОТ СТРАХА ОТ ГОСПОДА ЗА САМИТЕ НАС. Този страх не е просто библейско учение. По многобройни начини той засяга нашия всекидневен живот. 1) Първо, ако наистина се страхуваме от Господа, ще живеем в покорство пред Неговите заповеди и ще бъдем способни да казваме категорично "Не" на греха. Една от причините, поради които Бог внушава на израелтяните страх на планината Синай, е да ги научи да се отвръщат от греха и да се покоряват на Неговия закон(Изх 20:20). В последната си реч към Божия народ Моисей многократно свързва страха от Господа с покорство и служение на Него(Вт 5:29; 6:2,24; 8:6; 10:12; 13:14,17:19; 31:12). Според псалмистите да се боиш от Господа означава да се възхищаваш на заповедите Му(Пс 112:1) и да следваш Неговите настъвления(Пс 119:63). Соломон учи, че чрез"страх от Господа хората се отклоняват от злото"(Пр 16:6; ср.8:13). В Еклисиаст всички задължения на човешкия род са сведени до две кратки повеления:" Бой се от Бога и пази заповедите Му"(Екл 12:13). И обратно, всеки, който избира да живее порочно, постъпва така, защото"пред очите му няма страх от Бога"(Пс 36:1-4).

2) От тук можем да направим важния извод, че вярващите трябва да научат децата си на страх от Господа, като ги възпитават да ненавиждат греха и да спазват святите Божии заповеди(Вт 4:10; 6:12; 6:9). В Библията често се твърди, че"началото на мъдростта е страх от Господа"(Пс 11:10; Пр 9:10; ср. Йов 28:28; Пр 1:7). Следователно основната цел при възпитанието на децата ни е да живеят според Божиите принципи на мъдрост(Пр 1:1-6), първата и най-важна стъпка да ги научим на страх от Господа.

3) Страхът от Господа води до пречистване на Божия народ. Както истината на Божието слово(Йоан 17:17), така и страхът от Господа пречистват. Този страх ни кара да ненавиждаме греха и"да се отклоняваме от злото"(Пр 10:19; Екл 5:2,6:7). Страхът от Господа"предпазва от срив съвестта и ценностната ни система". Този страх"е чист"и ни пречиства(Пс 19:9), освещава ни и ни избавя.

4) Святият страх от Господа кара вярващите да Му се покланят с цялото си сърце. Ако наистина се боим от Бога, ще Му се покланяме и ще Го славим като Господ над всичко(Пс 22:23). Давид отъждествява събранието, което хвали Бога, с"онези, които се боят от Него"(Пс 22:25). Също така в края на времената, когато небесният ангел провъзгласява вечното благовестие, той призовава всички на земята да се страхуват от Бога, и веднага добавя:" и Му въздайте слава...и се поклонете на този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори"(Откр 14:6-7).

5) Бог е обещал да възнагради всички, които се страхуват от Него."Наградата за смирението и за страха от Господа е богатство, слава и живот"(Пр 22:4). Другите обещани награди са закрила от смъртта(Пр 14:26-27), удовлетворяване на всекидневните нужди(Пс 34:9; 11:5) и дълголетие(Пр 10:27). Искрено вярващите знаят, че"ще бъде добре на онези, които се боят от Бога", независимо какво се случва около тях(Екл 8:12-13).

6) И накрая, страхът от Господа е съпътстван от увереност и неизразимо духовно спокойствие у вярващите. В НЗ този стих се свързва непосредствено с насърчение от Святия Дух(ДА 9:31). От една страна, онези, които живеят без да се боят от Господа, не чувстват присъствието, благодатта и закрилата Му(Вт 1:26). От друга, хората, които изпитват такъв страх и спазват Божиите заповеди, усещат дълбоката духовна сигурност в живота си и помазание от Святия Дух. Те могат да бъдат уверени, че Бог ще ги"избави от смъртта"(Пс 33:18-19).

БИБЛИЯ - Пълноценен живот в Святия Дух