петък, 9 януари 2009 г.

Страхът, който се превърна във вяра

Джон станал моряк когато бил само на 11 години. Баща му, англичанин, капитан на кораб, който плавал из Средиземноморието взел младия Джон със себе си и го обучил отлично за бъдещият му живот в кралската флота.
Въпреки, че Джон натрупал много опит на него му липсвала дисциплина. Той се подигравал с висшестоящите; събирал се с лоши другари; вкусил от поквареният живот на моряка. И макар, че знанията и уменията, които имал биха го направили офицер, заради поведението си той бил понижен в чин и бит с камшик.

На 20 Джон заминал за Африка, където бил въвлечен в печелившата търговия с роби. На 21 години той започнал да работи на кораба Грейхаунд, които превозвал роби през атлантическия океан.

Джон осмивал морала и се подигравал с вярващите. Той дори си правел жлъчни шеги с една книга - The imitation of Christ, която би могла да преобрази живота му. Всъщност, той се гаврел с тази книга само няколко чаша преди да ги връхлети бурята.

Тази нощ вълните биели жестоко кораба, издигайки го на гребените си в един момент, а в следващият го запращали със сила надолу във водната бездна. Джон се събудил и видял, че каютата му била пълна с вода. Част от кораба вече била разбита. Обикновено щета от такъв размер би запратила кораба на дъното на морето за броени минути. Но явно той носел ценен товар и не потъвал. Джон работел на помпите цяла нощ. Цели 9 часа Той и другите моряци се борели със стихията и се опитвали да предотвратят потъването на плавателния съд. Но някак си той знаел, че това е загубена битка. И най-накрая когато надеждите му били по-разбити и от кораба, той се строполил на прогизналата от морска вода палуба и извикал: "Ако този кораб няма да го бъде, тогава Господи, имай милост към всички нас!"

Джон не заслужавал милост, но я получил. Грейхаунд и екипажа му оцелели.
Младият моряк никога не забравил милостта, която Бог му показал в оная бурна нощ, в ревящия атлантически океан. Той се завърнал в Англия и станал композитор. Ние все още пеем негови песни като тази например:

AMAZING GRACE! HOW SWEET THE SOUND,
THAT SAVED A WRETCH LIKE ME!
I ONCE WAS LOST, BUT NOW AM FOUND
WAS BLIND, BUT NOW I SEE !

Търговецът на роби, който започнал да пише песни се казвал Джон Нютън (1725-1807). Наред с композирането, той станал и проповедник с голямо влияние. Повече от 50 години той пълнел църквите с историята за Спасителя, който ни среща във време на бури. Година-две преди да почине неговите приятели го карали да спре да проповядва, поради факта, че губел зрението си. "Какво!", възкликнал той, "Трябва ли старият богохулник от Африка да спре да проповядва след като още може да говори!"

Той не спрял. Не можел да спре. Това, което започнало като молитва от страх се превърнало в живот на вяра. През последните години на неговият живот хората му задавали въпроси, касаещи здравето му. Той си признал, че силите му отпадат. "Паметта ми почти я няма", казал той, "но си спомням ясно две неща: аз сам голям грешник, но Исус е Велик Спасител!!!! "

Какво повече от това ти и аз се нуждаем да помним?

Преведено от:
Мария Валентинова
Източник: http://boji-dar.info

Пеперудата

Джоуни Бърнсайд сияе. Кафява, добре оформена коса, обгражда едно четиридесет и нещо годишно греещо лице, а очилата с телени рамки уголемяват сините и игриви очи. Джоуни също е и талантлива актриса. Имах привилегията да гледам едно от нейните представления – монолог, който тя представи на Цветница в християнския център.

Службата преди Велик ден е винаги покъртителна. Аз неминуемо си тръгвам разтърсена от великото дело, което Исус извърши на кръста, но нейното представление тази година ми напомни не само какво Исус е направил за нас, ами какво жадува да направи във вас и в мен.

Виждате ли, Исус не дойде да направи лошите хора по-добри. Той дойде да ни трансформира в нещо съвършено ново. Немога да опиша с думи силата на влиянието, които тези образи оставиха върху мен, но ще опитам. Представете си една стара жена посредата на сцената, облечена с тъмно палто, носеща на рамото си дрипава, провиснала торба. Тя здраво стиска старомодно портмоне. Мръсни парцали обвиват нозете и. Приведена и згърбена над бастуна си, лицето на старата жена се изкривява от подозрение, а гласът и е остър и накъсан. Тя започва да разказва.

Слушайте внимателно! Понякога аз чувам себе си..

„ Искам да ви разкажа историята на една пеперуда” , започва жената. Единствените декори на сцената са дрехите на гърба и един дървен кръст, който стои зад нея.

„Тя започва като всички останали, една скромна, малка гъсеница, която би пораснала, но не би се променила. Живота и би си останал същия – стар, грозен и изпълнен с горчивина, ако не беше се намесила благодатта на Създателя.”

„Ето в какво би се превърнала тя” , каза старата жена, сочейки изкривеното си, сгърчено тяло. „ Въпреки, че тя искаше да се промени... неможеше .... да се предаде напълно на Неговата сила – това беше единственият и шанс.”

 „Ето го шала, който покрива главата и.... . Блестящият и ум ... . Нейната над средно ниво интелигентност ... тя покори университети и получи научни степени, беше известна, впечатляваща, принизяваща другите ... . Но косата и, която би трябвало да се краси от корона, беше просто едно отражение на грижите, загатващи живота и, тъй като беше ранно посивяла ... Тя се тревожеше за всичко – за бъдещето си, за миналото си, за грешките и мечтите си.”

„Зъбите и...” , старата жена стисва зъби, за да подчертае ефекта, „Пазачите на нейните уста, едно от най-жестоките оръжия, бяха винаги готови да хапят, да унижават другите със сарказъм и язвителни забележки, защото каквото изпълва сърцето това говори езика. Понякога то изглеждаше като невинна клюка; друг път като присъда, но в повечето случай това бяха явни лъжи, убиващи другите. „

 „Портмонето и беше нейната стабилност. То пазеше любимата и чекова книжка. Тя беше родена в охолство и докато имаше пари в банковата си сметка се чувстваше в безопасност. Тя обгради себе си с материални придобивки – сами по себе си те не бяха зло, но взети заедно те бяха обожавани и боготворени ... . Вместо Него.”

 „Бастуна си използваше вместо пръст, пръст, който насочваше обвинително към собствените си грехове, които виждаше в другите. То се превърна в една чудесна за нея упора – това нейно прекомерно суперего – до толкова, че когато откриваше нещо лошо в собствения си живот, тя много бързо намираше лошите неща и в живота на ближните си.”

„Обувките и покриваха най-печалното нещо в нея – нозете и. Ах, тези нещастни, уморени нозе ... Тя прекара целия си живот лутайки безцелно, без посока, без да има кого да следва, без да има къде да отиде. Всеки ден за нея означаваше нови 24 часа без надежда.”

 Жената сваля голямата увиснала торба от рамото си и посочва към нея. „Това беше нейният товар. Грехът, който носеше и я дърпаше надолу. Той ставаше все по-тежък с всяка изминала година . Тя тъпчеше греховете в сака си с надеждата, че никои няма да забележи това, което беше толкова очевидно. Живота и се беше превърнал в гротескно съществуване поради тежкият товар, а греховете бяха опорочили красавицата, която тя трябваше да бъде.”

 „Накрая – сърцето и – една съсухрена сянка на това, което създателят и беше дал”. Жената бръква в пазвата си и и изважда едно малко, каменно сърце и го държи между двата си пръста. „То беше закоравяло, неумолимо и непростително. Недопускаше любов до себе си … не даряваше любов никому … пазено от натрапници чрез главата и, устата и, портмонето и бастуна и”.

Докато един ден тази жена срещна няколко стари приятели, които водеха свят живот. Те и предложиха живата вода и тъй като тя неможеше повече да понася жаждата си … отпи от нея. Само една глътка, защото все още не беше готова да пие. Но вкусът беше толкова сладък и засили жаждата и. Тя взе от водата и пи, пи… и живата вода я изпълни и удовлетвори от главата до петите.”

Лицето на жената грейва при спомена за живата вода и за новия живот, който е приела. Малко по малко тя започва да сваля ненужните дрипи, част от облеклото и, които някога са я обвивали.

„Шалът беше премахнат и знанието и знанието и използвано за Негова слава. Неговите мисли станаха и нейни мисли и тя се предаде напълно на духа.” Жената развързва шала и го пуска на пода.

„Косата, някога побеляла от грижи, сега беше нова, тъй като Неговата радост стана нейна”. Жената прокарва пръсти през нея.

„Устата, която беше унищожила мнозина, сега започна да ги привдига, да пее псалми и химни, и духовни песни … Да търси начин да лекува и омекотява раните, нявга нанесени.

„Портмонето се превърна в инструмент, в нещо такова каквото е ножицата за меча. То носеше огромна сила. Парите и се използваха за развитието на Неговото Царство, а не за просперитета на нейното.” , казва жената вдигайки портмонето си, за да го видят всички.

„Тя нямаше повече нужда от бастуна си, тъй като желанието и да съди другите се изпари в светлината на Неговата благост. Тя го даде на други, за да се подпират в житейския си път, а тя вървеше до тях и носеше товара им.”

„АААААААА … .” , засмива се жената поклащайки глава, „ а нозете и …първо те започнаха да вървят, после да тичат, да бягат, да подскачат и да танцуват от радост, тъй като най-накрая тя имаше причина да живее. Господар а следва. Един път, който Той беше приготвил специално само за нея. Такава радост тя никога не беше изпитвала преди.”

„Той взе товара на греха и” , казва жената, а гласът и става по-силен и по-млад. Тялото и се изправя докато тя оставя всичките си притежания на кръста.

 „Каменното и сърце беше трансформирано в едно живо, деятелно сърце.” С треперещи ръце тя издигна нагоре малкото, каменно сърце и получава едно голямо биещо … „

„Сърце чисто сътвори Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене” (Псалом 51:10)

Думите и са благи, умоляващи и благодарни… това е свят момент за аудиторията в залата. Молитвата на Давид отеква във всеки един от нас.

Едно чисто сърце, истинският дух, в мен.

„Благодаря ви, че изслушахте моята история.”, казва жената накрая докато разкопчава палтото си. Гласът и е тих и нежен. „Виждате ли … аз съм пеперудата!” Тя сваля палтото си разкривайки две многоцветни криле. С разперени криле, актрисата напуска сцената – новородена – танцуваща, подскачаща, носеща се ефирно във въздуха … оставяйки зад себе си ненужни одежди … подканвайки всеки един от нас да направи същото.

НОВ ЖИВОТ - ЗА СТАР. ТОВА Е, КОЕТО ИСУС ПРЕДЛАГА.

ТОПЛИ СЪРЦА – ЗА СТУДЕНИ. Той иска само едно – да Му позволим да ни научи.

Когато предадох живота си на Исус и на неговото учение, аз научих цената на Божията дисциплина. Само тогава когато искаме да се освободим от нашата долна природа, можем да познаем красотата на новия живот, който Христос ни предлага.Така че не се страхувай да оставиш старите навици и старите дрехи.

ЗАПОМНИ –ИСУС ДОЙДЕ ДА НАПРАВИ ВСИЧКО НОВО!!!

Чуй го и му се покори. Приеми неговата дисциплина, и след това … бъди готов да ПОЛЕТИШ.


Източник: http://boji-dar.info

МАЛКА МОЛИТВА, ОГРОМНА НАГРАДА

Явис признава Бога на Израел

Книжката, която държите, е за онова, което се случва, когато обикновените християни решат да постигнат необикновен живот, какъвто всъщност ни е обещан от Бога. Моята собствена история започва в една кухня с жълти плотове и прозорци, по които биеха огромни капки дъжд. Учех последна година в семинарията в Далас. С жена ми Дарлийн прекарвахме все повече време в мисли и молитви за онова, което предстоеше. Къде би трябвало да отдам сърцето си, енергията си и знанията си? Какво искаше Бог за нас като семейство? Стоях си в кухнята и мислех за едно предизвикателство, което бях чул от свещеника в семинарията, д-р Ричард Сюм. “Ако искаш по-широки хоризонти за живота си? - беше казал той няколко дни по-рано, - Запиши се да станеш “отличник” за Бога.” “Отличник”, както го обясни Сюм, е човек, който винаги прави малко повече от исканото или очакваното от него. Например, при изработката на мебели “да се отличиш” значи да доизпипаш тапицерията, търпеливо да поставиш орнаменталните шевове, белег за качество и стойност. Доктор Сюм бе избрал като текст най-кратката от библейските биографии: “9 А Явис беше най-много почитан между братята си; и майка му го нарече Явис, като казваше: Понеже го родих в скръб.
10 И Явис призова Израелския Бог, като каза: Дано действително ме благословиш и дано разшириш пределите ми, и ръката Ти да бъде с мен, и да ме пазиш от зло, за да нямам скръб! И Бог му даде това, което поиска.” (1 Летописи 4: 9). Явис е искал да бъде повече и да направи повече за Бога и, както разбираме в края на стих 10, Бог му е дал това, което е поискал. Край на стиха. Край на библейската история.
Господи, искам, да съм “отличник” за Теб - молех се аз, докато гледах как пролетният дъжд се лее по стъклото. Но бях объркан. Какво точно бе направил Явис, за да се издигне над останалите? И защо Бог бе отговорил на неговата молитва? Не спирах да се чудя. Освен това, защо Бог дори е включил кратка биография на Явис в Библията?
От капките, стичащи се по стъклата на прозорците ли, що ли, изведнъж мисълта ми потече към стих 9 и нататък.
Взех Библията и прочетох стих 10 - молитвата на Явис. Нещо в молитвата му щеше да изясни загадката. Непременно. Придърпвайки един стол към жълтия плот, аз се наведох над Библията си, препрочетох няколко пъти молитвата и с цялото си сърце се опитах да прозра бъдещето, отредено от Бога за един тъй обикновен човек като мен.
На сутринта изрекох дума по дума молитвата на Явис.
И на следващата.
И на следващата.
След трийсет години още не съм спрял. Ако ме попитате кое изречение (освен моята молитва за спасение) най-много е променило живота и служението ми, ще ви кажа, че това е викът на един “отличник”, наречен Явис, който се помни не с онова, което е направил, а с онова, за което се е молил, и със случилото се впоследствие. Чрез страниците на тази книга искам да ви запозная с изумителните истини в молитвата на Явис за благословение и да ви подготвя да очаквате невероятните Божи отговори като неотменна част от житейския си опит.
Откъде знам, че ще ви окаже значително влияние ли? От собствения си опит и от свидетелството на стотици хора по света, с които съм споделил тези принципи. Защото, а то е дори още по-важно, молитвата на Явис отразява всемогъщата Божия воля за бъдещето ви. И накрая, защото разкрива, че вашият Отец копнее да ви даде безкрайно повече от онова, за което би ви хрумнало да помолите.
Само попитайте човека, който не е имал никакво бъдеще.

БРУС УИЛКИНСЪН
Напред към благословения живот!
Бестселър # 1 на Ню Йорк Таймс

КАК САТАНА ОТДЕЛЯ ХРИСТИЯНИТЕ ОТ ХРИСТОС


2 Коринтяни 2:11

"11 да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли."

Веднъж Сатана свикал световна конференция. В уводната си реч към своите зли ангели той казал: "Ние не можем да спрем християните да ходят на църква. Ние не можем да ги спрем да четат Библиите си и да знаят истината. Ние не можем да ги откажем дори от техните консервативни ценности. Но ние можем да направим нещо друго. Ние можем да им попречим да изградят едно интимно и постоянно взаимоотношение с Христос. Ако те постигнат тази постоянна връзка с Исус, нашата сила над тях ще бъде неутрализирана. Така че, нека да ги оставим да си ходят на църква. Нека да си имат техния въздържателен начин на живот. Но нека да им откраднем времето, така че да не могат да поддържат близка връзка с Христос. Ето как аз смятам да направя това. Ще отвличам вниманието им от техния Спасител през целия ден и така ще блокирам поддържането на жизнено важната връзка която те имат с Него." "Но как ще направим това?" - извикал един от демоните. "Дръжте ги заети с маловажните неща от живота и измислете множество начини по които да заангажирате умовете им" - отговорил Сатана. "Изкушавайте ги да харчат, да харчат, да харчат и след това да вземат на заем, да вземат назаем, да вземат назаем. Убедете съпругите им да ходят на работа, а самите те да работят по 6-7 дни седмично по 10-12 часа на ден, така че да могат да си позволят начина на живот, който света им рекламира. Не им позволявайте да прекарват време с децата си. Когато връзката помежду им се наруши, скоро техните домове няма повече да им предлагат почивка от напрежението което те имат на работа. Превъзбуждайте умовете им, така че те да не могат да чуват "тихия и тънък глас" на Святия Дух. Измамете ги да слушат радио или касетофон докато карат или правят нещо друго. Телевизорите в домовете им обезателно да работят през целия ден. И направете така, че във всеки магазин и ресторант по света постоянно да свири силна музика. Напълнете масичките им с вестници и списания. Бомбардирайте ги с новини и реклами 24 часа на ден. Нека дори докато карат непрекъснато да виждат плакати и билбордове. Залейте пощенските им кутии и електронната им поща с всякакви глупости, томболи, каталози и електронни издания и всякакви фалшиви надежди. Дори когато си почиват, нека информацията, която ги обсипва да бъде прекомерна. Нека и след почивните дни да се чувстват изтощени, напрегнати и неподготвени за новата седмица. Не им позволявайте да излизат всред природата. Вместо това ги изпращайте на кино, в увеселителни паркове, на спортни мероприятия, на концерти и др. А когато се срещнат за духовно общение, нека да го започват с клюки и светски приказки, така че да си тръгват неспокойни и с гузна съвест. Оставете ги да участват в печеленето на души. Но запълнете живота им с толкова много заетости и "основателни" причини, че те да нямат време да търсят сила за служение от Христос. Скоро те вече ще започнат да служат със собствената си сила, и ще започнат да жертват здравето и семейното си единство за успеха на делото." Когато конференцията завършила всички били много доволни. Сатанинските ангели си тръгнали за да започнат ревностно да изпълняват задачите, които им поставил Сатана - да карат християните по целия свят да бъдат заети, заети, заети и да се втурват ту насам ту натам в забързаното си ежедневие. Успешен ли е Сатана с тази своя тактика? Вие отсъдете.

Знаци на времето

В миналото, а и днес има хора, които са се опитвали да определят датата на Второто идване на Христос. Всички са останали разочаровани. Знае я само Бог-Отец (Матей 24:36). Изразите в Библията "последното време", "краят на дните" са синоними на епохата, която ще предхожда Второто пришествие. Точното време не знаем, но белезите, по които то може да се разпознае, са предсказани. И от тях разбираме, че Исусовото Второ идване е близо. Още учениците Му са се интересували за тях (Матей 24:3). Първият белег, че живеем в последното време, е увеличаването на знанието (Данаил 12:4). До 19-ти век хилядолетия назад хората са ползвали впрегнатия добитък за главна двигателна сила. С настъпването на 19-ти век обаче станаха революционни изменения. Бяха изобретени парната машина, първият влак, корабът, двигателят с вътрешно горене, автомобилите, самолетите, реактивните двигатели. Разстоянията се скъсиха. Физиката разбули тайните на микросвета. Настъпи векът на електричеството, ядрената енергия, радиото, телевизията, радара, космическия кораб. Астрономията откри чудесата на Божията Вселена. Архиологията потвърди древната библейска история. Генетиката откри законите на наследствеността и стабилността на биологичния вид. Кибернетиката създаде електронноизчислителната машина. Последните 100-150 години на небивал досега "бум" в науката и технологията показват, че първият белег е налице. Вторият белег за края, това е морално-нравственото израждане на човечеството. Чрез перото на ап. Павел Бог е описал това така:"...човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, хулители, непокорни на родителите си, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви."( 2Тимотей 3:1-4). Разводи, разбити семейства и престъпност от всякакъв род се ширят по цялата планета. Трети белег неверие и безбожие. В Лука 18:8 Исус Христос задава следния реторичен въпрос: "Когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?". Във 2Петрово 3:3,4 апостол Петър говори за безбожни подиграватели, които ще казват: "Къде е обещаното Му Пришествие?". От 18-ти век материализмът и атеизмът засилиха своите позиции, особено с появата на дарвинизма, въпреки, че геологията опроверга всички критики и съмнения в истинността на библейските писания. Истинската вяра и благочестие днес са рядкост. Четвърти белег в политическата област: В Матей 24:6,7 се казва: "Ще чуете за войни и за военни слухове(...)ще се повдигне народ против народ". До Първата световна война е имало само изолирани локални стълкновения между две - три държави. От 1914 г. вече се говори за световни войни, като във втората са взели участие 59 държави. Според статистика във в. "Поглед" от 2.06.1962г. през Първата световна война са дадени 442 хиляди жертви, а във Втората - 50 милиона! Пети белег: в Посланието от Яков5:1-5 се посочва друг белег за близостта на Христовото идване: натрупването на богатства. С напредъка на техниката и индустрията се оформира съсловие на богаташи, а от друга страна - огромни маси от бедни, и от там - зачестилите метежи и революции. Конфликтът между труда и капитала е предсказан и очевиден. В Лука 21:11,25,26 Исус е предсказал и природни аномалии - глад, мор, затъмнения на слънцето и луната, трусове, които ще зачестят преди края на света. Нека видим статистиката на заметресенията: В 1 век по-тежки са били 15, през 12в. - 115, през 15в. - 174, през 16в. - 253, през 17в. - 378, през 19в. - 2119, а само през първите 30 години на 20в. - 2000! Според статистика на ООН от хроничен глас днес страдат 1.5 милиарда души. Всяка секунда от глад умира 1 човек. През 1980г. от глад са загинали 55 милиона. Сред белеите за времето накрая Свещеното писание посочва безгрижието и порочната житейска философия на съвременния човек. В Лука 17:26-30 Христос е предсказал, че преди Неговото пришествие светът ще бъде много подобен на този преди потопа и на жителите на Содом и Гомор. Въпреки всичко това евангелие днес се проповядва по целия свят, което също е белег, че Христос скоро ще дойде(Матей 24:14). Библията се чете навсякъде и тези, които я приемат, се спасяват. За останалите тя ще бъде съдия и обвинител.
Амин!

Източник: http://boji-dar.info

П-р Джон МУЛИНДЕ: Молитвата е щит от светлина



В наши дни много християни вярват в Библията. но не виждат значението и важността на обличането на Божието всеоръжие. Ефесяни 6:10 казва :" Най-после заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облегнете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места." Християните много често говорят за обличане на всеоръжията, но рядко действително го правят. Това отваря възможност на дявола да обръща обстоятелствата в своя полза.

Свидетелството на един човек, което силно ме разтърси, ме принуди да действам. Аз постих и се молих 10 дни, за да чуя от Господа и да се поуча какво се случва в духовната област, когато се молим.

Случаят, който искам да разкажа е следния: Преди рождението на едно дете, неговите родители, сатанисти, го посветили и предали на дявола, докато то е било още в утробата на майка си.

Когато момчето станало на 4 години, упражнявало такава духовна сила, че родителите му започнали да изпитват страх от него. Когато бил на 6 години, те го предали на хора, занимаващи се с магии за по-нататъшно обучение. На 10 години той вече вършел мощни неща в областта на тъмнината. Самите му "учители" се страхували от него. Той бил съвсем млад, но твърде зъл в нещата, които вършел. Когато станал на 20 години, ръцете му били вече изцапани с кръв. Чрез трансцедентна медитация той имал способността да се отделя от тялото си и да лети в пространството. Това били така наречените в сатанинските среди астрални пътувания. Този човек бил мощно използван от Сатана да разрушава църкви и пастори.

От доста време той бил набелязал една църква, която искал да разруши до основи. В нея имало разцепление и объркване, но точно тогава пасторът призовал към пост цялата църква. Започнало едно ново време на покаяние и възстановяване. Хората заставали отново заедно и църквата била изпълнена с молитва. По същото време сатанистът, заедно с други "магове" отново и отново нападал църквата. Но в молитвените събрания Бог дал пророческо слово за започване на духовно воюване.

Сатанистът свидетелства, че един ден отишъл в църквата и чрез духа си повел голяма армия от демонични духове срещу нея. Те се движели в духовната атмосфера над църквата. Опитали се да я атакуват, но над нея имало щит от светлина. Една армия от ангели воювала срещу тях. Битката била в поднебесната и демоните се разпръснали. В същия момент християните се намирали в дълбока молитва, чрез силата на която събаряли началства и власти на тъмнината, разкъсвали вериги и освобождавали пленници на Сатана.

Пасторът бил на амвона и от там водел молитвата и духовното воюване. Божият Дух говорил на пастора: Хомотът е строшен и жертвата е пред тебе, помогни на човека да бъде освободен. Пасторът отворил очите си и видял непознат мъж пред себе си. Попитал го: "Кой си ти ? Младият мъж започнал да се тресе и демоните, които го използвали напускали един след друг тялото му. Християните започнали да се молят за неговото освобождение, след което той предал живота си на Исус. Младият мъж днес е евангелист и проповядва Божието Слово. Бог го използва мощно да тренира други християни в освободителното служение. Една вечер този млад мъж бил в събрание за обучение на църковни лидери. Това, което казал на пасторите било следното: Аз ви умолявам, учете християните на молитва. Хора, които не се молят, ще бъдат във всяка област победени от врага. Ако се молим малко, врагът има способност напълно да потуши молитвите ни. Гледайте указанията на Библията, как да обличаме Божието всеоръжие. Тогава
той дал свидетелство за експедициите, които предприемал в поднебесната, докато е бил сатанински служител. Той казал: ако една страна е покрита с тъмнина, тогава в тази духовна атмосфера покривката е плътна като скала. Цели територии са покрити по този начин. Демоните са способни в това покривало от тъмнина да се движат спокойно и необезпокоявано. От тази височина управляват и контролират какво ще се случи на земята. Това могат да правят както демонични духове, така и хора, които служат на Сатана. Те се укрепват едни други чрез жертви, които сатанинските служители принасят на олтарите си. Жертви на поклонение към Сатана, човешки и животински жертви, жертви на сексуални перверзии и др. Така демоните добиват нова сила. Ако християни, които се намират в тази област започнат да се молят, техните молитви се издигат към небесата във вид на дим.

Има три типа молитви. Дима от първия тип молитви се издига нагоре, попада в тъмното обкръжение и изчезва. Християни, които се молят с такива молитви имат в някоя област на живота си грехове, от които не са готови да се откажат. Техните молитви са толкова слаби, че първият вятър ги издухва и те се разтварят в атмосферата.

Дима от втория тип молитви се изкачва право нагоре до покривалото, което е над тази територия. Това са молитви на вярващи, които са посветени християни, живеят в отговорност и чистота, но имат малка вяра, когато се молят.

Третият тип молитви са дим, който е изпълнен с огън. Когато този огън се издигне до покривалото, твърдо като скала, от неговата горещина скалата започва да се топи като восък и в нея се образува пробив. Често се случва, хората да започват да се молят с първия вид молитва, но когато постоянствуват в молитвата, тя се променя към втория вид и ако продължават да устояват с цялото си сърце - изведнъж идва огъня на Святия Дух и молитвите им стават толкова мощни, че пробиват покривалото на мрака.

Затова учете хората си да си да се молят не с рутинна, а с интензивна молитва, като позволят на Святия Дух да ги води. Чак тогава ще се случи нещо в невидимия свят. Огънят ще се издигне и ще разтопи твърдото като скала покривало от мрак. Когато покривалото започне да се топи, никакви духове не могат да устоят повече там. Всички те бягат панически от това място. Тогава се оформя един отвор в духовния свят и битката приключва. Човекът, който се моли, чувства, че молитвите му стават леки в силата и мъдростта на Святия Дух. Точно в този момент се достига състоянието, когато времето и ежедневните неща вече нямат значение. Когато молитви от този вид пробият, те не могат да бъдат повече възпрени. Тази личност може дълго да се моли и никой не може да я възпре или смути. След такава молитва отворът в покривалото над този човек остава отворен. Когато този християнин напусне молитвената си стая, отворът в Духа се придвижва заедно с него. Повече този човек не се намира под покривало то, но всичко което прави, е под едно отворено небе. В това състояние Сатана не може да му навреди. И Божието присъствие е като един стълб директно от небето към живота на този човек. Такъв човек е защитен и ходи в стълба на Божието присъствие. Когато хората, ходещи в стълба на присъствието, проповядват Евангелието, демоничната съпротива е много слаба. Тогава е лесно да приведеш невярващи в Божието царство. Когато се молят за болни, стълбът на присъствието обгръща болния и Бог работи според Словото Си. Хора с такова присъствие в живота си са мразени от Сатана.

В места, където периодично се молим с такива молитви, идва Божието присъствие и се настанява трайно там. Когато невярващи хора дойдат на такова място и им се послужи в любов, връзките на Сатана са отслабени и те лесно идват при Господ. Не чрез сила или власт, но чрез Божия Дух и Неговото присъствие.

Бившият сатанист разказал също как действали с хора, които имали своя пробив в молитвата. Те маркирали набелязания човек и се опитвали да научат всичко за неговата личност, да търсят слабостите му. Тогава давали точни указания как може да се атакува този човек и да се отслаби. Ако има например слабости в темперамента му, Сатана изпраща човек, който силно да го раздразни. Ако човекът се окаже чувствителен към тази атака и позволи негативно проявление на темперамента си, то той обръща очите си от Господа, след това се раздразнява, но няколко минути по-късно се опитва да обърне гръб и отхвърли това, за да ходи отново в радостта на Господа, но радостта вече не е при него. Защо? В този момент, в който той се изкушава да реагира на атаката, демоните правят всичко възможно да затворят молитвения пробив в поднебесната. Ако успеят да затворят покривалото от мрак, тогава човекът е отделен от Божието присъствие. Той продължава да е Божие дете, но това особенно помазание върху живота му е премахнато.

Ако има слабости от сексуален характер, Сатана ще изпрати хора, които да го съблазнят в тази област и да събудят страстите му. Ако човекът се отвори за това изкушение и започне да размишлява за него, ще установи, че когато се опита да се върне под помазанието, то не е там!

Затова поставете на главата си шлема на спасението, за да защитите мисловния си свят от такива атаки и облечете правдата Христова за бронен нагръдник, за да виждате в коя област сте атакувани. И се молете Бог да ви открие как да воювате, за да бъдете повече от победители в Христа.


Източник: http://boji-dar.info

Само доверие


Един човек, който дълго време не разбирал естеството н авярата в Бога, пише:
“В продължение на 30 години си мислех, че за да плувам, трябва непрекъснато да се боря да не потъна. Веднъж един професилен плувец, който наблюдаваше моите действия в продължение на няколко минути, не се сдържа и извика:

- Спри да се бориш с водата и й се довери! Тя ще те държи на повърхността.
Според неговото наставление аз се отпуснах и легнах хоризонтално върху водата, без да се движа. За моя радост тя ме държеше. Защо никой не ми каза това преди години?”

След този разказ авторът продължил:
“Толкова много хора непрекъснато се опитват да станат християни. Но все още не могат да проумеят, че просто трябва да се доверят на Христос. Той извършва спасението.”

Преписано от сп. ''Братска любов"

Отстраняване на дефектните пророчества


През 1946-а, когато запасния генерал Грейс Мърей Хопър (спечелила наградата Жена на годината 1984,
Young Women's Christian Association of the National Capitol Area) била освободена от активна служба, се присъединила към лабораторията за изчисления към Харвардския университет, където продължила работата си върху ранните компютри – Mark и Mark III. Тя проследила една грешка в Mark II, до един молец, хванат в една препредаваща програма, създавайки термина „бъг” (от англ. – насекомо). Този бъг бил внимателно премахнат и записан в регистъра. Водещ началото си от първия бъг, днес ние наричаме грешките в една програма бъг, а премахването на бъг – „дебъгване”.

През 1946-а адмирал Хупър се присъединила към компютърната корпорация Eckert-Machly (наречена по-късно Sperry Rand). Там тя помогнала в дизайна на първият комерсиален електронен компютър, наречен UIVAC. UNIVAC работил хиляда пъти по-бързо от Mark I. „Дебъгването” започна да означава поправяне както на компютри, така и изясняване на нещата, когато се поучава.

Въпроси и отговори (В и О) със Стив Шулц

В: Как и къде намирате отговорност за точността и изпълнението на пророческите думи, освободени от пророците днес? На кого мога да разчитам?

О: Да изброя всеки път, когато пророк е бил точен или верен в думите си е меч с две остриета. Когато правим това, хората често ни критикуват, че се хвалим, дори когато словото е вярно. В същото време, хората могат да ни обвинят, че нямаме състрадание, особено когато това е слово за осъждение.

Ние сме открили, че от личността зависи да реши за себе си дали словото е вярно или да го пренебрегне. Писанията ясно казват, че ние „позволяваме”, (което не е отхвърляне) на двама или трима пророци да говорят, а другите да отсъждат или разпознават (вижте 1 Коринтяни 14:29). Това разбира се, не означава, че едно гласуване 5 на 4 печели. Църквата никога не гласува въз основа на една дума, нито пък коя да е кръгла маса, към която принадлежа би задържала „властта” (така да се каже) да реши със сигурност дали едно слово е вярно с времето. Ние сме една „твърде разноцветна” група от разнородни пророци.
Когато ние качим някакво слово на сайта на ElijahList – каквото и да е слово – някои си мислят, че то е от Бога, други – че НЕ е. Така че, това е начинът, по който трябва да работи. След време, вие буквално ще решите за себе си, кое слово заслужава да му се доверите и/или кои пророци чувствате, че заслужават вашето доверие.

Питал съм няколко човека за съвет относно много от статиите, които публикуваме в ElijahList, но от друга страна – не питам за всяко слово. И отново, Библията не изключва читателя от изпадане в затруднение. На вас ви трябва разпознаване – а не просто някой наш съветник. Ами ако те сгрешат, например?

Също така трябва да помислим за фактора гатанка в повечето пророчества, когато Бог говори с притчи или относно определена дата. Например, да урагана Катрина беше пророкувано точно една година преди датата 29 август 2004 от Чък Пиърс (един от моите съветници). Катрина удари на 29 август 2005-а. Ние поставихме това слово на Чък Пиърс една година преди датата, а също така поставихме едно слово на Ким Клемент само седмица преди да удари Катрина – в което той казва, че тела ще плуват по улиците на Нови Орлеанс.

Би било много под класата ни да се хвалим с такава точност. А след това откриваме, че ако просто споменем, че едно слово точно се е сбъднало една година след освобождаването му, получаваме коментари, че не сме били състрадателни.

Така че, основното е: просто работете върху това да решите за себе си на кой пророк или пророчица можете да се доверите най-много и на кой – не. Аз вярвам, че това е най-мъдрия курс.

В: Как, ние като християни, можем да разберем, че едно пророчество е вярно, когато то не е назидателно, насърчаващо или укрепяващо – особено, когато звучи осъдително и особено, когато не се случва веднага?

О: Това е най-задаваният въпрос и най-лесният по „пътя” или за препъване от всички останали пророчески въпроси в Новозаветната ера. Първо, една-две важни точки:

1. Има толкова много видове пророчески „даунлоудвания”, които са откровения от Небесата, колкото са и хората по земята. Така че, няма никаква форма на освобождаване, която да бъде определена като такава от Бога или не от Бога. Ние виждаме това в 1 Коринтяни 14:3 – „който пророкува, той говори на хората за назидание, за насърчение и за утеха”.

Също така имаме друга концепция при пророкуването, която прави правилното разпознаване на пророческото слово трудно:

2. Независимо дали Господ ви дава сън, видение, посещение или някакъв друг вид пророческо виждане с включено откровение, ТОЙ често не ви казва дали това, което виждате или преживявате – е злия план на дявола – или планирано от Бога; а друг път получавате способността да го спрете чрез молитва – разбира се, ако Бог желае.

Когато за пръв път се захванах да правя ElijahList, често получавах слово от други към мен като – Америка или Църквата са „зловоние в ноздрите на Бога”. Това стана ключова фраза, която ми казваше, че този човек не действаше според споменатото по-горе слово, защото кой беше укрепен чрез това?

И така, аз започнах да научавам (и все още се уча, 11 години по-късно) да разпознавам кое слово е от Бога и кое е от дявола. Нека да го кажа така: Когато се събудя от ужасен кошмар за случващо ужасно нещо и се чудя от къде е дошъл този сън, отивам направо пред „Трона на благодатта” и моля Бог да не позволява това лошо нещо да се случва нито в моето семейство, нито в църквата, нито в града, офиса, щата, страната и т.н. В повечето случаи, принасям лошите неща в молитва и тогава те не се случват.

Това, което знам е, че Бог дава на хиляди хора сходни сънища и те също се молят. Това е добра практика за всички християни. Ако получите „лошо” слово, просто го пропъдете или се молете срещу него!

Дори Авраам (предшественик на Кръста и на времето, в което можем да кажем, че „ние имаме лично взаимоотношение с Бога”), застана лице в лице с Бога, когато му беше казано, че Бог ще унищожи цял град и каза:

„Далеч от Тебе (Боже) да сториш такова нещо (което Ти ми показа или ми каза) – да убиеш праведника с нечестивия, така щото праведния да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?”

Странно, нали? Ние, с личното взаимоотношение със Създателя на света, се страхуваме за застанем лице в лице с нашия Баща и Исус, Неговия Син и да кажем: „Не би ли предпочел да покажеш милост, Боже?” И тогава можем да добавим: „Господи, покайвам се от името на хората за техните грехове и за моите грехове, но Те моля не разрушавай това град, заради греховете на хората.”

Имаше времена, когато Бог просто избираше да извърши Своята воля и просто ни информираше за това, но аз искрено вярвам, че през повечето време Той търси хора, изпълнени с вяра да „застанат в пролома”, така че Той да не осъди цял град или регион.

Въпреки това, ние се водим от два принципа:

1. Повечето пророчества са предназначени да изграждат, укрепят и насърчават. Самият факт, че Бог дава откровение може да бъде достатъчно насърчителен, за да те накара да се молиш. Бог казва тайните си на най-добрите си приятели – а това сме аз и ти.

2. Има времена, когато Бог суверенно избира да донесе унищожение след много предупреждения. В тези редки случаи, ние все още можем да въздействаме на последствията – чрез молитва – като намалим разрушенията или спасим много животи.

„Киселинният” тест - кога пророчеството е вярно:

Преди да завърша този дълъг отговор на един кратък въпрос, нека да ви дам кратък отговор, чрез един мъдър пророк Боб Джонс. Ето неговото кратко изречение, което аз обожавам: „Ако пророчеството се сбъдне, тогава ще знаете, че е било вярно.”

Независимо дали трябва да чакате минути или години да се изпълни едно пророчество, в края на краищата ще откриете дали е било вярно САМО, когато то се случи!

В: Моят пастор позволява само на няколко човека да пророкуват в църква и аз получавам точно същото слово, което тези хора пророкуват и въпреки това пасторът не ми позволява да го споделям, дори и то да потвърждава това, което е било пророкувано. Моля да ми обясните.

О: Има един термин, който мисля, че добре работи в Тялото Христово за такава ситуация. Това е „отекване”.

Когато Святият Дух говори, надяваме се повече хора в залата да чуят едно и също нещо по едно и също време. Ето това е което ги прави да „отекват” с току що даденото слово – защото всъщност те чуват едно и също нещо.

Ако имате добър характер, вие просто ще се насърчите от факта, че чувате от Бога точно. От друга страна, ако се разстроите от това, че не ви позволяват да дадете същото или подобно слово, което вече е било дадено, вие може да демонстрирате пророческа назрялост.

Ние инструктираме на всяко събрание да се позволява на двама или трима пророка – най-много да пророкуват и да позволяват на другите да оценяват това, което са чули. Това не означава, че 57% може да не са получили точно същото пророчество по едно и също време. Ако това е голяма църква, може повече от 57 човека да са чули вече едно и също нещо.

„От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават (да претеглят внимателно какво се казва – от англ.).” 1 Коринтяни 14:29

Запомнете, че Божието Слово е ясно, Божиите овце (това сме всички ние: вие, аз и всички овце – зрели и незрели) всъщност ЧУВАМЕ Неговия глас. Ето за това, в голяма зала би трябвало да има голяма група от хора чуваща и/или отекваща на словото, дадено отпред – предполагайки, че е правилно освободено.

„Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.” Йоан 10:27

В: Дали да приема пророческото слово и просто да чакам да се случи? Да се моля ли върху това слово? Или би трябвало да се опитам да помогна пророчеството да се случи?

О: типичен, технически и най-полезен отговор е „Да” на всички въпроси. Бих искал да разкажа няколко истории за това как „се сблъсках” с пророчеството.

Години, преди да започна с ElijahList, дори преди да започна да се движа с пророчество, бях получил пророческо слово, че един ден ще „свързвам пророци чрез компютър”.

Помислих си, колко странно е това! Трябва да знаете, че това беше средата на 90-те и интернета бе едва познат. Тъкмо започваше да се чува за глобална мрежа (www - World Wide Web), а едва неколцина я ползваха.

И така, със сигурност се молих за това. Но след това се върнах съм работата, която имах на времето. Минаха години. Когато тази компания започна да залязва, аз започнах да си играя с интернет и пророчествата, които намерих там. На шега изпратих няколко пророчества на тридесет приятели. Просто изпратих насърчаващо слово – това беше всичко, което направих. Някой ми отговори с молба да се абонира за това, което ме шокира, защото аз не търсих това. Сега, 11 години по-късно, имам над 136 000 абонати. Между другото, пророци ме молят да ги свързвам по-между им.

Така че, не се разбунтувах, и да – молих се, но най-вече – забравих за това. Аз се „сблъсках” (с Божията помощ) с изпълнението на пророчеството.

Сега, години по-късно, като съм по-образован в тези неща, вероятно се моля повече и търся начини да „помогна” на Бог като покорявам моите впечатления по-умишлено, вместо просто да „чакам” нещо да се случи. Друг път, вие нямате друг избор освен да чакате, докато Бог се задвижи.

Но и в двата случая, съм сигурен в едно – все още съм изненадан днес КАК Бог избира да изпълни всяко пророчество, което ми дава. Той обича изненадите!

Понякога част от изненадата е колко ДЪЛГО трябва да чакате. Виждал съм да се чака дълги години, докато се сбъдне пророчество. Понякога изненадата е как словото се изпълнява на следващия ден. Всичко зависи от Бог – как ТОЙ избира да изпълни словото.

Ще прибавя и нещо, основано на това, което съм научил оттогава: Често, но не е задължително винаги, от вашата реакция ВЪВ ВЯРА в момента на пророкуването може да зависи колко бързо или колко сигурно едно слово ще се изпълни за вас.

И така, ако получите добро слово и нещо във вас – с вяра – повярва на това слово, тогава сграбчвайте го с всичката си сила! Покорявайте впечатленията си. Молете се за това слово. Прокламирайте го. Напомняйте на Бог за обещанието Му или може би, обещанията Му. Ако правите това, най-вероятно ще видите повече пророчески думи да се сбъдват много по-бързо.

Стийв Шулц, основател и пубицист


---------------------------------------------------------------

Източник: Църква "Шалом" гр. Севлиево

The ElijahList & ElijahRain magazine
Източник:
http://www.elijahlist.com

Превод: Дани Казанджиева

ГЕРОИТЕ, КОИТО НЕ ЗАБЕЛЯЗВАМЕ



МНОГО Е ТРУДНО ДА РАЗПОЗНАЕШ ИСТИНСКИТЕ ГЕРОИ. ТЕ ПРОСТО НЕ ПРИЛИЧАТ НА ГЕРОИ. ТЕ НЕ СЕ ПОБИРАТ В ПРЕДСТАВИТЕ НИ ЗА ГЕРОИ. ТЕ ПРОСТО НИ ИЗГЛЕЖДАТ ТВЪРДЕ НОРМАЛНИ. НА НАС НИ ДАЙТЕ ЧЕТИРИ ЗВЕЗДИ, ТИТЛИ, ЗАГЛАВИЯ ВЪВ ВЕСТНИЦИТЕ … НО НЕЩО НИ ПОДСКАЗВА, ЧЕ ЗАД ВСЕКИ ГЕРОЙ, ОБЛЯН ОТ СВЕТЛИНАТА НА ПРОЖЕКТОРИТЕ, ИМА ДЕСЕТКИ, КОИТО ОСТАВАТ В СЯНКА. ЗА ТЯХ НЕ СЕ ПИШЕ В ПРЕСАТА, ТЕ НЕ ПРИВЛИЧАТ ВНИМАНИЕТО НА ТЪЛПИТЕ, ТЕ ДОРИ НЕ ИЗДАВАТ КНИГИ ЗА ГЕРОЙСКИТЕ СИ ПОСТЪПКИ.
НО ЗАД ВСЯКА ЛАВИНА СТОИ ЕДНА СНЕЖИНКА.
ЗАД ВСЯКА СКАЛА - КАМЪЧЕ.
АТОМНАТА ЕКСПЛОЗИЯ ЗАПОЧВА САМО С ЕДИН АТОМ.
А ЕДНО СЪЖИВЛЕНИЕ МОЖЕ ДА ЗАПОЧНЕ САМО С ЕДНА ЛИЧНОСТ.
ИСТОРИЯТА ГО ДОКАЗВА.
ДЖОН ИГЛАН НИКОГА ПРЕЗ ЖИВОТА СИ НЕ БИЛ ПРОПОВЯДВАЛ. АМА НИКОГА. НЕ ЧЕ НЕ ИСКАЛ, ПРОСТО НИКОГА НЯМАЛО НУЖДА.
НО ЕТО, ЧЕ ЕДНА СУТРИН ТОВА СЕ СЛУЧИЛО. КОГАТО СЕ СЪБУДИЛ ПРЕЗ СТУДЕНАТА ЯНУАРСКА СУТРИН НА 1850 ГОДИНА, ГРАД КОЛЧЕСТАР В АНГЛИЯ БИЛ ПОГРЕБАН ПОД ДЪЛБОК, ПУХКАВ СНЯГ. ТОЙ СИ ПОМИСЛИЛ : “ АААААА, ЩЕ СИ ОСТАНА В КЪЩИ. КОЙ ЩЕ ОТИДЕ НА ЦЪРКВА В ТАКОВА ВРЕМЕ?!”
НО РАЗМИСЛИЛ. ВСЕ ПАК ТОЙ БИЛ ДЯКОН. И АКО ДЯКОНЪТ НЕ ОТИДЕ, КОЙ ДРУГ? И ТАКА, ДЖОН ОБЛЯКЪЛ СТАРОТО СИ ПАЛТО, НАХЛУПИЛ ШАПКАТА, ОБУЛ БОТУШИТЕ СИ И СЕ ОТПРАВИЛ КЪМ МЕТОДИСТКАТА ЦЪРКВА, КОЯТО БИЛА НА 6 МИЛИ ОТ ДОМА МУ.
ТОЙ НЕ БИЛ ЕДИНСТВЕНИЯТ, КОИТО СИ МИСЛЕЛ ДА ОСТАНЕ В КЪЩИ. ВСЪЩНОСТ, ТОЙ БИЛ ЕДИН ОТ МАЛЦИНАТА, КОИТО ОТИШЛИ НА ЦЪРКВА. САМО 13 ДУШИ БИЛИ. 12 ЧЛЕНОВЕ И 1 ПОСЕТИТЕЛ. ДОРИ И ПАСТОРЪТ НЕ СЕ ПОЯВИЛ. НЯКОИ ПРЕДЛОЖИЛИ ДА СИ ТРЪГНАТ. ИГЛАН НЕ ИСКАЛ И ДА ЧУЕ ЗА ТОВА - СТИГНАЛИ СА ДО ТУК - ЩЕ ИМА СЛУЖБА!!! НА ВСИЧКОТО ОТГОРЕ ИМАЛО И ПОСЕТИТЕЛ. ЕДНО 13 ГОДИШНО МОМЧЕ.
ДА, АМА КОЙ ЩЕ ПРОПОВЯДВА? ИГЛАН БИЛ САМО 1 ОБИКНОВЕН ДЯКОН, НО ИЗБОРЪТ ПАДНАЛ НА НЕГО.
И ТАКА ТОЙ ЗАПОЧНАЛ. ПРОПОВЕДТА МУ ТРАЯЛА САМО 10 МИН. ТЯ БИЛА НАКЪСАНА И ОБЪРКАНА И НЯМАЛА НИКАКЪВ СМИСЪЛ, ВЪПРЕКИ УСИЛИЯТА МУ ДА ИМА СМИСЪЛ. НО НАКРАЯ, ЕДИН НЕОПИСУЕМ КУРАЖ ЗАВЛАДЯЛ МЪЖА. ТОЙ ВДИГНАЛ ПОГЛЕД, ПОГЛЕДНАЛ ПРАВО В ОЧИТЕ НА МОМЧЕТО И ГО ПРИЗОВАЛ: “ МЛАДИ ЧОВЕЧЕ, ПОГЛЕДНИ КЪМ ИСУС! ПОГЛЕДНИ, ПОГЛЕДНИ! ПОГЛЕДНИ!”
ДАЛИ ТОЗИ ПРИЗИВ ИМАЛ ЕФЕКТ? НЕКА ДА ОСТАВИМ МОМЧЕТО, КОЕТО ВЕЧЕ Е ЗРЯЛ МЪЖ, ДА ОТГОВОРИ САМО: “ И АЗ ПОГЛЕДНАХ ( КЪМ ИСУС ) И ТОГАВА ОБЛАКЪТ, КОЙТО ПОКРИВАШЕ СЪРЦЕТО МИ, СЕ ВДИГНА, ТЪМНИНАТА СЕ СТОПИ И АЗ ВИДЯХ СВЕТЛИНАТА ! “
ИМЕТО НА МОМЧЕТО? - ЧАРЛЗ ХАДАН СПАРДЖЪН - ПРИНЦЪТ НА ПРОПОВЕДНИЦИТЕ В АНГЛИЯ.
ЗНАЕЛ ЛИ Е ДЖОН ИГЛАН КАКВО ПРАВИ? - НЕ.
ЗНАЯТ ЛИ ГЕРОИТЕ, ЧЕ ИЗВЪРШВАТ ВЕЛИКИ ДЕЛА? - РЯДКО.
ДАЛИ ВЕЛИКИТЕ МОМЕНТИ СЕ ПРИЗНАВАТ ОТ ИСТОРИЯТА? ВИЕ ЗНАЕТЕ ОТГОВОРА НА ПОСЛЕДНИЯ ВЪПРОС. АКО НЕ, ПОСЕТЕТЕ ЯСЛАТА И ТЯ ЩЕ ВИ НАПОМНИ. НИЕ РЯДКО РАЗПОЗНАВАМЕ МОМЕНТИТЕ, В КОИТО ИСТОРИЯТА СЕ ТВОРИ И РЯДКО ЗАБЕЛЯЗВАМЕ ГЕРОИТЕ.
НО НИЕ ТРЯБВА ДА ДЪРЖИМ ОЧИТЕ СИ ОТВОРЕНИ. СПАРДЖЪН НА УТРЕШНИЯ ДЕН МОЖЕ ДА БЪДЕ МОМЧЕТО, КОЕТО ЖИВЕЕ НА ВАШАТА УЛИЦАТА. А ГЕРОЯТ, КОЙТО ДА ГО ВДЪХНОВИ, МОЖЕ ДА Е ПО-БЛИЗО, ОТКОЛКОТО СИ МИСЛИШ. САМО ПОГЛЕДНИ В ОГЛЕДАЛОТО.


Преведено от книгата:
“Когато Бог нашепва името ти”
автор: Макс Лукадо

Ако Бог говори


  • Отче наш, Който Си на небето…”

  • Да

  • Не ме прекъсвай. Моля се.

  • Но ти Ме повика.

  • Да съм Те повикала? Не Те повиках. Аз се моля.”Отче наш, Който Си на небето…”

  • Ето пак го направи.

  • Какво направих?

  • Повика Ме. Ти каза: „Отче наш, Който Си на небето.” Ето Ме. Какво искаш?

  • Но аз нямах нищо предвид. Аз, знаеш ли, просто си казвах молитвата за деня. Винаги казвам Господната молитва. Това ме кара да се чувствам добре – все едно, че съм изпълнила едно задължение.

  • Добре, продължавай.

  • Да се свети името Ти…”

  • Почакай. Какво значи това?

  • Да се свети името Ти?” Това значи ….. значи….. Ох! Не знам какво значи. Откъде да знам? Просто е част от молитвата. Всъщност, какво означава?

  • Означава уважаван, свят.

  • Ей, това има смисъл. Никога не съм мислела преди какво означава „да се свети” „Да дойде царството Ти, Да бъде волята Ти, на земята както на небето”

  • Наистина ли искаш да кажеш това?

  • Разбира се, защо не?

  • Какво правиш за това?

  • Да правя нещо? Нищо, предполагам. Просто си мисля, че би било добре, ако поемеш контрол на всичко тук, както правиш горе.

  • Поел ли Съм контрола върху теб?

  • Е, аз ходя на църква.

  • Аз не Те питах за това. Какво ще кажеш за навика ти да пожелаваш? А за изблиците на гняв? Ти наистина имаш проблем с това как харчиш парите си … само за себе си. А какво ще кажеш за телевизионните програми, които гледаш.

  • Престани да се занимаваш с мен! Аз съм точно толкова добра колкото останалите в църквата.

  • Извинявай. Мислех, че се молиш да бъде Моята воля. Ако това трябва да стане, трябва да започна от тези които се молят за това. Като теб, например.

  • Е, добре. Предполагам, че имам някои недостатъци. Сега, след като го спомена и аз бих могла да добавя някои.

  • Така бих могъл и Аз.

  • Не съм мислила много за това досега. Но наистина бих искала да се освободя от някои от тези неща. Бих искала, както знаеш, да бъда напълно свободна.

  • Добре. Сега вече стигнахме донякъде. Ще работим заедно, ти и Аз. Може да постигнем някои победи. Аз те обичам и Се грижа за теб.

  • Виж, Господи. Аз трябва дас вършвам вече. Това продължи по дълго от обикновено. „Дай ни днес ежедневния хляб.”

  • Какво означава „Всекидневен хляб”? Какво имаш предвид?

  • Ей, почакай малко! Какво е това? Аз си изпълнявах религиозното задължение и изведнъж Ти ме прекъсна и ми напомни за всичките ми грешки и неща, за които не съм мислила много напоследък.

  • Молитвата е нещо мощно. В края на краищата ти може да се промениш, знаеш ли. Това е, което се опитвам да ти кажа. Ти ме повика и ето, Аз Съм тук. Твърде късно е да спреш сега. Продължавай да се молиш. Аз се интересувам от следващата част на молитвата ти… (пауза) Добре, продължавай.

  • Страхувам се.

  • Страхуваш се? От какво?

  • Знам какво ще кажеш

  • Опитай Ме и виж.

  • Прости ни прегрешенията, както и ние прощаваме на тези, които са ни съгрешили.”

  • Какво ще кажеш за Линда?

  • Виждаш ли? Знаех си! Знаех, че ще я споменеш. Защо, Господи, тя говори лъжи за мен, излъга ме с едни пари. Никога не ми е върнала това, което ми дължи. Даже се заклех да се разправя с нея.

  • Ами молитвата ти?

  • Това няма значение.

  • Добре, поне си честна. Но не е много приятно да носиш този товар на огорчение вътре, нали?

  • Не. Но скоро ще се почувствам по-добре. Какви планове имам само за старата Линда. Ще пожелае никога да не ми е сторила нищо.

  • Няма да се почувстваш по-добре. Ще се почувстваш по-зле. Отмъщението не е сладко. Помисли колко нещастна си вече. Но Аз мога да променя всичко това.

  • Можеш? Как?

  • Прости на Линда както Аз Съм ти простил. Тогава омразата и грехът ще бъдат проблем на Линда, а не твой. Ти може да изгубиш парите, но ще имаш мир в сърцето си.

  • Но, Господи аз не мога да простя на Линда.

  • Тогава и Аз не мога да ти простя.

  • О, Ти си прав. Ти винаги Си. И колкото повече искам да си отмъстя на Линда, толкова повече искам да съм в добри отношения с Теб. (пауза) (въздишка) Добре, добре. Ще и простя. Помогни и да намери правилния път в живота. Тя е ужасно нещастна, сега като си помисля. Всеки, който върши нещата, които тя върши на другите, трябва да се чувства така. Някъде, някак си покажи и правилния път. И Господи, помогни ми да забравя също.

  • Ето сега! Чудесно! Как се чувстваш?

  • Хм, добре, не е зле. Съвсем не е зле. Всъщност, чувствам се отлично! Знаеш ли, за пръв път ще си легна спокойна тази нощ от дълго време. Може би вече няма да съм толкова изморена, защото не съм почивала достатъчно.

  • Не си завършила с молитвата си. Продължавай.

  • О, добре… „И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия.”

  • Добре! Добре! Ще го направя. Просто не стой на места, където можеш да бъдеш изкушавана.

  • Какво искаш да кажеш с това.

  • Престани да се влачиш с тази група, която непрекъснато си създава неприятности. Промени някои от приятелствата си. Някои от твоите т.н. приятели започват да се добират до теб. Не след дълго те ще те въвлекат в нередни неща. Не се лъжи. Те заявяват, че имат удоволствие, но за теб това ще бъде погибел. Не ме използвай за авариен изход.

  • Не разбирам.

  • Разбира се, че разбираш. Правила си го много пъти. Изпадаш в трудна ситуация, изпадаш в беда и тогава тичаш при Мен, „Господи, избави ме от тази бъркотия и обещавам никога да не го правя отново”. Спомняш ли си някои от тези уговорки, които правеше с Мен?

  • Да, срамувам се, Господи.

  • Коя сделка си спомняш?

  • Е, добре, когато почти ме хванаха да преписвам на теста. Спомням си, че Ти казах: „О, Господи, не я оставяй да каже на учителката. Ако не каже, обещавам да бъда в църквата всяка неделя и да правя всичко, което искаш.”

  • Тя не каза, но ти не си изпълни обещанието, нали?

  • Съжалявам, Господи. Наистина съжалявам. Досега си мислех, че ако наистина се моля с Господната молитва всеки ден, тогава може да правя каквото си искам. Не очаквах да се случи нещо подобно… че Ти наистина слушаш.

  • Продължавай и довърши молитвата си.

  • Защото е Твое Царството, и силата, и славата во веки. Амин!”

  • Знаеш ли какво Ме прославя? Какво Ме прави наистина щастлив.

  • Не. Но бих искала да зная. Искам да ти доставя удоволствие. Виждам каква бъркотия е животът ми. И виждам колко добре би било да бъда една от твоите последователки.

  • Ти току що отговори на въпроса.

  • Отговорих ли?

  • Да. Това, което Ме прославя е, хората като теб истински да Ме обичат. И аз виждам, че това се случва между нас. Сега след като някои от старите грехове са извадени наяве и са оставени, няма нищо, което да не мога да направя за теб!

  • Господи, нека да видим какво ще направиш за мен. О.К.?

  • Да. Нека да видим.


Източник: www.boji-dar.info

четвъртък, 8 януари 2009 г.

Малките неща






Да ви кажа какво не стана пред изминалата седмица:

- никой не се покая след моето проповядване

- никой не беше изцелен заради моите молитви

- никакви чудеса не се случиха

- знамения – също!

- нямаше нахранване на 5000 човека

- нямаше разделено море, пресушена река, нито паднали стени

Затова пък, имах в изобилие „дребни“ неща. Все такива, за които се чудя дали има смисъл. Разни работи, дето ми се виждат не особено важни. Обаче все неща, които в очите на моя Господар играят изключително важна роля – да ме учат на вярност!

Много хора очакват звездния момент - да ударят джакпота, за да направят голямото дарение за църквата си или за някоя благотворителна кауза. А Бог седи отстрани, клати глава и казва на ангелите Си: „Де да почнеше това Мое дете да дава редовно десятъка си...“

Други пък, стоят бездейни и безплодни, като си казват: „Ех, един ден, ако имам това, или онова...“ и отново отлагат за неопределеното бъдеще активността и посветеността си.

А Господ стои отстрани до всеки от нас, клати глава и казва на ангелите Си: „Ех, ако това Мое дете само пробва да ми бъде вярно в малките неща... какви чудеса и знамения бихме могли да правим заедно след време...“

Затова няма да чакам да спечеля джакпота, а ще дам отново това, което се полага на Бога. Сега!

Няма да чакам неспечеленото богатство, а ще се замисля дали наистина ми трябват маратонки за 150 лева и фланелка за 90 лева – и дали няма по-добър начин да употребя тези пари в Царството на моя Господ!

Няма да си губя времето и да се кахъря какви чудеса от храбрости не мога да извърша, а ще направя това, което се иска от мен сега.

Може да е мудно, може да е скучно, може да е еднообразно и до болка познато. Но ако изработва в мен необходимата вярност в малките неща, тогава това става най-важното. За да оставя по този начин Той да прецени - дали да ми даде повече. И кога.


„Господи, помогни ми през тази седмица да Ти бъда верен в малките неща!“ Амин.


Наско Лазаров
Из "Закуска за шампиони" от "Младежкото"




сряда, 7 януари 2009 г.

Намери ли вече Истината?


Ако все още търсиш...

Вярвам, че всеки човек на тази земя си е задавал въпроси, подобни на тези: Защо съм се родил на този свят? Какъв е смисълът на живота ми? Има ли живот след смъртта? Има ли значение дали ще съм добър или лош?

Години наред задавах подобни въпроси - до деня, в който разбрах, защото Го намерих! Когато намериш Отговора, ще разбереш, че Той е Личност! Открих, че истината всъщност не е обикновено вярно твърдение, а Личност на име Исус Христос от Назарет - Божият Син. Пише го в Библията. Господ Исус казва: "Аз Съм пътят, истината и животът! Никой не идва при Отец, освен чрез Мене!"

Познаваш ли своя Създател? Ти си Негова идея! Не си дошъл на земята случайно! И Той има план за теб! Този план включва да познаеш Него и силата на Неговото спасение! Да вкусиш вечния живот! Да вършиш Божията воля тук, на земята! И да прекараш вечността с Него и с всички останали, които Го обичат.

Може да ти се вижда налудничаво или дори глупаво (Библията казва, че духовните неща са глупост за естествения човек и той не ги разбира, защото те се изпитват духовно), но те уверявам, че то е реално и е най-прекрасното нещо, което можеш да преживееш тук, на земята! Нарича се спасение! Земята може да стане за теб късче от Безкрайното Небе.


Има ли нещо, което ти пречи?

Библията казва, че грехът те отделя от Бог. Затова не можем да общуваме с Него, докато кръвта на Сина Му не ни умие от всеки грях. Това чудо се нарича новорождение и може да бъде преживяно от ВСЕКИ човек на тази земя. Такъв е Божият план. Библията казва, че Бог иска да се спасят ВСИЧКИТЕ човеци! Това включва и теб! Бог иска да те спаси от греха, от дявола и от всяко зло, Той иска да ти се открие, да общува с теб, да те пази и да те води в прави пътеки заради името Си!

Ако все още не си вкусил колко е благ Господ, но искаш да Го познаеш, можеш да се молиш с подобна на тази молитва:

"Боже, аз вярвам, че Исус Христос е Твоят Син, Когото Ти изпрати на земята в човешко тяло! Вярвам, че Той живя съвършен живот, като вършеше Твоята воля и ми показа как трябва и аз да живея! Вярвам, че Исус Христос пострада и умря на кръста! Вярвам, че Той на третия ден възкръсна и 40 дни по-късно се възнесе при Теб, като седна отдясно Ти! Вярвам, че Божият Син ще се върне на земята отново в слава, за да съди живите и мъртвите.

Господи, аз идвам при Теб сега такъв, какъвто съм - грешник! Моля Те да ме умиеш със святата кръв на Исус Христос и да ме направиш ново създание! Сега се отричам от всяко дело на дявола и Те моля да ме освободиш от робството му и от робството на греха! Помогни ми да проумея Твоята воля за мен и да я върша, докато съм на земята! Амин."

Ако си се помолил искрено с подобна молитва, в живота ти ще настъпят вълнуващи промени...


Какво трябва да правиш след новорождението си?

Първото, което трябва да направиш, е - да си купиш Библия! Тя е Словото на Бог. Както храним тялото си всеки ден с вкусна храна, както храним душата си с хубава музика, книги, общуване, така трябва да храним и духа си - с Божието Вечно, Живо Слово. Вкусно е :) Яж всеки ден от Него! След новорождението си ще усетиш желание да четеш Библията и любов към Нея, каквато преди си нямал.

Второто нещо, което трябва да правиш, е - да се молиш! Молитвата е търсене на Божието лице. Заставайки на коленете си, можеш да задаваш и въпроси, чиито отговори не знаеш. Можеш да искаш от Господ. Можеш да общуваш с Него. Бог много обича искреността. Бъди искрен и изливай душата си пред Него! Така или иначе, Той те познава по-добре, отколкото ти сам познаваш себе си :)

Святият Дух ще ти помогне - и при четенето на Библията, и при молитвите. Защото ние не знаем как да се молим, а Той е изпратен, за да ни помага, за да ни утешава и за да ни открива волята, сърцето и пътищата на Бог!

Третото, което трябва да направиш, е - да намериш вярващи хора, които обичат искрено Бог. Те ще ти помогнат. Това ще ти е нужно за духовния растеж. Библията ни учи да не преставаме да се събираме заедно! Общуването с духовни хора е нужда, която ще усетиш след новорождението си. Моли се за това! Моли се Святият Дух да те заведе при хора, които обичат Исус искрено! Помни, че Господ има специален план за теб и Той ще те заведе на нужното място, където ще можеш да Му служиш по най-добрия начин.

Моля те, не казвай, че утре ще мислиш за вечността, защото ДНЕС е спасителен ден! Днес, ако чуеш гласа Му, не закоравявай сърцето си, но предай живота си на Него и Го последвай! Можеш да започнеш още сега, като благодариш на Бог за Неговата добрина! Спомни си колко пъти е спасявал живота ти! Колко пъти ти е помагал! Ти дори не си знаел, че това е Той! Но Исус Христос, преди да се възнесе при Отец, каза: "В света имате скръб, но дерзайте, Аз победих света... И ето, Аз Съм с вас през всичките дни - до свършека на века!" Амин.

събота, 3 януари 2009 г.

ПОНЯКОГА...

ПОНЯКОГА...

...трябва да се нараним, за да започнем да оздравяваме.
...трябва да не успеем, за да се научим.
...трябва да загубим, за да спечелим.
Някои от най-добрите уроци сме научили единствено и само чрез болка.
Понякога...
...нашата перспектива се прояснява само след като сме измили очите си със сълзи.

Понякога...
...трябва самите ние да се счупим и чак тогава ще можем да бъдем съчувствителни към чуждата болка.

Понякога...
...трябва да се разболеем, за да можем да си починем и размислим много добре за някои по-важни неща, отколкото са работата или развлеченията.
Понякога...
...Бог ни довежда малко по-близо до смъртта, така че след това да можем да преценим как живеем и как да живеем.
Понякога...
...трябва да изпитаме дори и липса на храна, така че след това да познаем и оценим Божието снабдяване.
Понякога...
...трябва да се почувстваме зле, за да можем след това да съчувстваме на чуждата болка.

Понякога...

Затова внимавай в сърцето си, приятелю!

Ако днес не разбираш нещо, вместо да започнеш да гадаеш, попитай Бог какво има предвид, когато казва:

- За да научиш урока си до края, трябва да издържиш до край!
Или пък:
- Най-напред трябва да се научиш да виждаш, когато гледаш, а след това ще видиш и по-голямата картина на живота си.

- За да пораснеш, трябва да устоиш!

Погледни отвъд болката и ще видиш Божията любяща ръка. Тя отнема това, което е добро, а ти дава нещо друго, което е още по-добро.

А сега се отпусни и приеми като своя тази благословена мисъл:

Тъй като твоето сърце е тревожно и си задава безброй въпроси, ти запомни:
Божията ръка дава само това, което й диктува любящото Божие сърце.

Понякога...
...Господ смъмря бурята, за да спаси хората.
А понякога...
...Той позволява на бурята да бушува, за да смъмри хората!

Защото е по-добре да си в бурята с Христос, отколкото в тихата, с гладка повърхност вода, но с повличащо те мъртво вълнение.


Автор: Неизвестен!