петък, 18 април 2008 г.

Бележките

Ах, тези бележки! Открай време в училище хвърчат бележки. Ей например пра-пра- прабаба ми грабвала една каменна плоча, изковавала набързо: “Харесваш ли ме? Ако да, изкови квадратче”. След което я мятала към момчето, по което си падала. Ок, ама ако той не внимавал, “подаването”можело да сложи край на тяхната връзка… или изобщо на всякаква друга връзка, ако го нацели по-здраво. Слава Богу, че е измислена хартията! Тези бележки са много яки! Дори SMS-ите не можаха да ги разкарат. По мое време ги правехме на самолетчета и ги меткахме из стаята с надеждата, че ще кацнат точно на правилния чин. Веднъж едно такова самолетче се цопна на чина на Дони. Той го отвори и прочете: “Ще ме изпратиш ли до вкъщи? С обич, Сиси,” Обърна се назад и кимна. После цяла седмица се хвалеше наляво и надясно. Зарибен от това, и аз цяла година се упражнявах да хвърлям бележки. През втория срок обаче класната Запрянова се изцепи, че хване ли бележка - чете я пред класа. Е, не пускахме бележки точно 1 мин. После метнах една, която тя докопа още във въздуха: “Е, Ники. Предупредих те!” С нескрито задоволство започна да чете: “Момчета, класната е супер и заслужава уважение. Хайде, да се държим готино с нея през цялата година!” И к’во ли? Да я беше видял Запренова- зяпна и не знаеше какво да каже! Има го разбира се и верижното предаване. Проблемът тук е, че ако някой от веригата те мрази, цялата операция може да се прецака. Може да реши да не подаде бележката, или пък не дай си Боже - да я смени с друга. Е, разбрах това по трудния начин. Получих бележка от едно момиче на име Дани, което бях канил на среща. Тя чупеше стойки, като се правеше, че не ме забелязва, макар че явно прехвърчаха флуиди помежду ни. Та, получих бележка от нея, в която се казваше: “Разкарай се и престани да ми досаждаш!” Всъщност първоначалният текст бил “Обади ми се довечера!” Добре, че по една щастлива случайност разбрах това. Когато й се обадих вечерта, направо обрах точките! Защо ти разправям всичко това ли? За да ти кажа, че най-великата бележка, която някога ни е била подавана, е Божието Слово, тъй де - Библията. Въпреки, че изглежда “малко” дебеличка за бележка, помисли върху това: Бог ти е пуснал тази “бележка”. Тя се е приземила точно на твоя чин. И често стои до теб, непрочетена. Защо не вземеш да прочетеш Божията бележка и след това “да кимнеш с глава” за среща с Исус?

Професорът и студента

Един професор от известен научен институт задал на студентите си следния предизвикателен въпрос: "Бог ли е сътворил всичко съществуващо?"

Един от студентите веднага заявил: "Разбира се, че Бог."

"Значи, всичко е сътворено от Бога?", попитал отново професорът.

"Точно така, сър", отвърнал студентът.
Тогава професорът казал: "Щом всичко е сътворено от Бога, значи злото е сътворено също от Бога. Знаем, че злото съществува, ето защо, изхождайки от принципа, че нашите дела показват нашата природа, от това можем да заключим, че Бог е зло."

Студентът не отговорил нищо, защото не знаел какво да каже на изложената от професора хипотеза и на направеното заключение. Професорът се почувствал доволен от себе си и гордо заявил на студентите, че за пореден път успява да докаже, че християнската вяра е само един мит.

Тогава друг студент вдигнал ръка: "Мога ли да ви задам един въпрос, професоре?"

"Разбира се", отвърнал професорът.

Студентът се изправил и попитал: "Кажете ми, професоре, съществува ли студ?"

"Това пък що за въпрос е? Естествено, че съществува. Вие никога ли не сте усещали студ?"

Другите взели да хихикат подигравателно на студента. А той отвърнал: "Не, сър, в действителност студ не съществува. Според законите на физиката това, което наричаме студ, е на практика липса на топлина. Всички организми и обекти са достъпни за изследване само когато са носители или проводници на енергия. Абсолютната нула (- 460 F) е пълна липса на топлина и при такава температура всяка материя става инертна и неспособна да реагира. Студът не съществува. Той е само едно понятие, което сме въвели, за да описваме състоянията, при които липсва топлина.

Студентът продължил: "Съществува ли тъмнина, господин професоре?"

Професорът отвърнал: "Естествено, че съществува."

"Тук също грешите, сър? казал студентът. Въпроче Тъмнината не съществува. Тъмнината на практика е липса на светлина. Светлината е достъпна за изследване, но не и тъмнината. Като използваме призмата на Нютон, ние разграждаме бялата светлина на различни цветове и изследваме дължината на вълните на всеки отделен цвят. Тъмнината обаче не може да бъде измерена. Тя може да бъде разградена от най-прост лъч светлина. Как ще прецените колко е количеството тъмнина в дадено пространствоВъпроче Като измерите количеството налична светлина в него. Нали такаВъпроче Тъмнината е понятие, което използваме, за да описваме следствието от липсата на светлина.

Накрая младежът попитал: "Съществува ли злото, сър?"

Професорът отвърнал с колеблив тон: "Естествено, че съществува, и аз вече го казах. Виждаме злото всеки ден. Виждаме го в безчовечните отношения между хората. Виждаме го в безбройните престъпления и насилия навсякъде по света. Всички тези неща са прояви на злото.

А студентът отвърнал: "Злото не съществува, сър, или по-точно, злото не е реалност сама по себе си. Злото е просто отсъствие на Бога. Също както в примерите с тъмнината и студа, това е понятие, което човекът използва, за да описва отсъствието на Бога. Злото не е сътворено от Бога. Злото е резултат от това, че в сърцето на човека липсва Божията любов. Също като при студа, който е следствие от липсата на топлина, и като тъмнината, която е следствие от липсата на светлина."

Професорът мълчаливо се върнал на своето място.

Разказът е по действителен случай. Името на студента е Алберт Айнщайн

сряда, 16 април 2008 г.

Куцият Том

В мизерно жилище, разположено в източната част на града, в тъмна и мрачна стая на най-горния етаж живееше куцо момче. То лежеше там повече от две години, на малцина познато и почти изоставено. Родителите му бяха умрели, докато беше още малко и сега баба му се грижеше за него.
Тъй като се беше родило сакато, страданието му беше постоянен спътник. Преди смъртта на родителите си припечелваше по някоя пара, изпълнявайки разни поръчки и вършейки малки услуги, но скоро след като изгуби майка си и баща си не можеше да става повече от леглото си. Старата жена, много неблагосклонно, му позволи да живее в най-горната стая на къщата си. Оттам той вече не излезе. Майка му го беше научила да чете и пише, но нищо не му беше
говорила за Исус и за Неговата любов.
Понякога малкият се беше вмъквал в Божия храм само от желание да бъде на топло. Премръзнал и съвсем изморен, той почти не обръщаше внамание на онова, което се говореше.
Сега, когато лежеше върху леглото си и прекарваше сам по цели дни, в него се породи силен копнеж да научи нещо повече за Божиите неща и да има собствена Библия. Той знаеше, че онези хора бяха говорили от Библията и че оттам бяха получили своите знания, но не знаеше нищо повече по този въпрос.
Един ден той събра всичката си смелост и попита баба си дали знае нещо за Бога и откъде да се сдобие с Библия. Тя само се изсмя, като каза:
-Никога не съм се занимавала с Библии! А теб защо ти трябват Библии?
Това приключи въпроса за известно време, но желанието на момчето да се сдобие с Библия още повече се усили.
Веднъж по тесните скърцащи стълби буйно се изкачи неговият единствен приятел Боб.
Боб нахлу в стаята с голям шум, блъсна вратата след себе си и извика:
-Ура!Ура! Приеха ме да помагам в кухнята на един параход, който ще заминава утре. Дойдох да се сбогувам с тебе!
Бе запъхтян от бързото изкачване на стълбите, та седна да си почине малко.
-Но имам един много хубав подарък за теб, Том - каза той, като извади нещо от джоба си, което беше огънато в мазна кафява хартия.
Том никак не се зарадва от новината, защото щеше да загуби , поне за доста време своя единствен приятел, който го посещаваше от време на време. Той се повдигна на лакти, за да види какво беше донесъл Боб.
- На ти една сребърна пара! - каза Боб - Но обещай, че няма да я похарчиш, освен ако не искаш да си купиш нещо особено.
- О Боб, колко си добър! Тъкмо сега искам да купя нещо много особено.
- Тъй ли? Какво е то?
- Една Библия!
- Библия ли? Ама че я каза! Защо ще похарчиш тази пара за Библия? Аз цели месеци трябваше да пестя стотинките, докато я събера.
- Не ми се сърди Боб, но много ми трябваше една Библия- каза куцото момче - Моля те, купи ми и то още сега, от магазина на Диксън, докато не е затворил. Баба ми няма да ми я купи, а ще похарчи парата за ракия, затова не смея да й я дам.
- А защо ти е Библия, Том? Само учени хора разбират от Библии - отговорил Боб малко троснато.
- Може да е така, Боб, но много искам да имам Библия.
- Добре тогава, ще ида, но никак не знам колко струват.
- Диксън продава най-евтините за толкова пари. Видях обявата на прозореца му.
Боб не слезе така бързо по стълбите, както беше ги изкачил, но когато се върна с една нова Библия, неговото разочарование беше изчезнало.
- Том - рече той - Диксън ми каза, че човек не може да си купи нещо по-хубаво от една Библия. Тя била много ценна книга. Изглежда, че има нещо в нея, което трябва да знаем.
Благодарността и радостта на Том бяха безгранични.
- Знам това! Знам това! - извика той, като притискаше Библията до гърдите си.
- Колко си добър, Боб, да спестиш тази пара за мен!
И така, Том се снабди с Библия. Той много я ценеше и постоянно я четеше. Откри чрез нея, че е грешник и се нуждае от Спасител. Разбра, че този Спасител е Исус, прие Го за свой Спасител, уповаваше на него, любеше Го и Го изповядваше пред хората, които случайно го посещаваха.
Той имаше голямо желание да стори нещо за Исус. Но какво можеше да направи? Прикован към това легло от своето страдание, му се струваше, че не може да направи нищо. Обаче любовта му към Исус го принуждаваше да търси начин, за да Му служи. Като чакаше от Бога сила и напътствия , той си каза : " Няма да задържа само за себе си тази чудна истина." И така, той мислеше ден след ден как да послужи на своя Господ и най-после измисли какво да направи. Леглото му стоеше близо до прозореца на стаята, затова той реши да преписва стихове от Библията и да ги пуска на улицата, за да ги четат онези, които минават оттам. Снабди се с молив и хартия и преписваше разни стихове, след това сгъваше листчетата, надписваше на тях думите " До минувачите. Моля, прочетете!", и като се молеше над тях, пускаше ги през прозореца на улицата, по която минаваха много хора. Том се надяваше, че по този начин някой ще чуе за Исус и за неговото велико спасение.
Обикновено стиховете се отнасяха за спасение, но понякога той пишеше и такива, които Господ му даваше за личното му назидание. Това негово служение, вярно изпълнявано, продължи няколко седмици.
Една вечер той чу тежки стъпки по стълбите. След малко един добре облечен господин влезе в стаята и седна на леглото на момчето.
- Значи ти си момчето, което пише стихове и ги пуска от прозореца, така ли? - попитай той.
- Да- каза Том, като се усмихна- Знаете ли някой да е прочел някой стих и това да му е помогнало?
- Мнозина са хората, които са ги чели и са се ползвали от тях! Снощи и аз намерих един стих, като минавах и с това Господ благослови душата ми, като ме изобличи преди всичко. Бил съм християнин много години, обаче напоследък охладнях, затова Бог чрез един от твоите стихове говори на душата ми.
- Да, Божието слово може да направи всичко!
- Сега дойдох, за да ти благодаря за това , което направи за душата ми.
- Не благодарете на мен, господине, а на Исус! Аз само написах стиха, но Той го благослови!
- Радваш ли се, като вършиш тази работа за Господа? - попита господинът.
- Няма по-голяма радост за мен! Не мисля за болката в гръбначния ми стълб поради голямата радост, която изпитвам при мисълта, че когато Го видя, ще мога да Му кажа, че веднага щом получих спасение и почувствах чудната Му любов в душата си, започнах да Му служа, доколкото мога. Сигурно вие имате множество случаи да Му служите нали? - запита Том.
- Да момче, аз не съм ги използвал досега, но имам намерение да ги използвам отсега нататък.
И аз имам едно момче, което е сакато и което също като теб лежи на легло. Когато го целунах вчера, преди да изляза, то ми каза: " Тате, колко щях да се радвам, ако бих вършил някаква работа за Исус!" Тези негови думи звучаха през целия ден в ушите ми и не ми дадоха мир и днес. Тази вечер, когато минавах покрай къщата ти, един от твоите стихове падна на шапката ми. Аз го отворих и прочетох думите : " Трябва да върша делата на Този, Който ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи." Тези думи като че ли бяха една заповед от небето за мен.
Радостни сълзи течаха по лицето на Том.
- Колко е добър Господ, господине! Колко е добър!
- Кажи ми момче, как можа да се снабдиш с хартия?
- Никак не беше трудно. Аз говорих с баба си и я помолих да не ми купува чашата мляко, която ми дава всяка сутрин, а с парите да ми купува хартия. Няма да живея много, та няма значение дали пия мляко. Докторът ми каза, че не ще изтрая на студената зима, та нищо не е да се откажа от малко мляко заради Исуса. Сигурно онези, които могат да дават много за Исуса, са много радостни, господине?
- О, момче, ти си много по-щастливо в тази мизерна стая, като правиш жертви за Исус, отколкото хиляди други, които се наричат християни и имат време, таланти и пари, а дават малко или не дават нищо за Исуса - отговорил гостенинът с въздишка. "